На чаша ейл в “Обесеният, Удавеният и Разкъсаният”

При гарваните на Тауър се събра кръстопът на световете

vesko-london.jpgСедя в пъб.
Лондонски пъб.
Близо до брега на Темза. И точно срещу Тауър – старата крепост, от която някога е „тръгнал”, така да се каже, Лондон през 1078 година.
Вярно, че ако отидете на около 150 километра на североизток в Колчестър, където още има следи от римска крепост, ще прочетете надписа: „Кoгато Лондон бе гол, разкалян кръстопът, Колчестър бе столица на Англия”. Но Тауър си остава уникален символ от онова време.
Напъвам се да видя от пъба дали във вътрешния двор на крепостта се разтъпкват огромните черни гарвани. Вълнувам се, защото легендата гласи, че кралството ще бъде сполетяно от страхотно зло, изчезнат ли гарваните. Ако не се лъжа, миналата година гарваните бяха прибрани „на топло”, заради птичия грип, но това явно не се брои за историческо обстоятелство, застрашаващо кралицата.
Факт е, че на Великобритания й няма нищо, ако не се смята стахът от източноевропейските имигранти, но и това е трактовка предимно на таблоидите. А и бирата, разбирайте “ейл”-а, си е все така добра. Нищо, че младите пият предимно безвкусни, силно газирани “лагер”-и, т.е. светла бира, от гиганти в бранша като „Хайнекен”, „Карлсберг” и „Фостърс”, и местните производители се притесняват за бъдещето си. Въпрос на вкус и най-вече на модно течение.
Името на пъба, в който седя е The Hang, The Drawn and The Quartered (Обесеният, Удавеният и Разкъсаният). Зловещо име, но съвсем на място. Точно в лондонския Тауър през вековете са извършени стотици екзекуции. А прочутата фраза води началото си от 13-ти век и е точна формулировка на наказанието за изменниците и предателите. Традицията, сиреч екзекуциите, продължава под това мото чак до края на 18-ти век.
Седя в този пъб, пия London Pride (Гордостта на Лондон) и ме избива на размисли – бирата просто е философска напитка. Обичам да идвам в тази част на столицата. Не само заради бирата и историята, или обратното. Тук има малко повече простор и е интересно да гледаш как се шматкат туристите. Как момчета и момичета в униформи търчат да увещават японци, италианци и, може би, българи, да се качат на откритите двуетажни автобуси, за да разгледат Лондон отвисоко.
towbri3.jpg
В същото време по улиците профучават и последни модели джипове и спортни автомобили от висок клас – т. нар. „Трактори от Челси”, които ги очакват люти такси и по-висок пътен данък от следващата година, защото силно замърсяват околната среда. Всъщност, кметът на Лондон – Кен Ливингстън – може би е прав да нарича собствениците на тези коли „кръгли идиоти”, нищо че сред тях има известни телевизионни водещи и футболни звезди. Тези „зверове” са доста мощни и опасни по централните улици.
Лондон е уникален град. Тук е целият свят, по улиците му се чуват всякакви езици. В един ден можеш да бъдеш на концерт на „Ролинг Стоунс”, да слушаш Пласидо Доминго в „Ковънт Гардън” и да гледаш “Челси” и “Арсенал”. Въпрос на средства, време, предпочитания и желание, разбира се.
Винаги ме е учудвало съществуването на такива „мастодонти” като Лондон, как целият този хаос в крайна сметка се превръща в порядък.
Не знам точно коя цивилизация е измислила администрацията, но тук тя е в разцвета си. Е, не че не ми се случва да попсувам в някое задръстване, например.
Докато си допивам ейла, Тауър Бридж се е „разтворил” за да пропусне по голям кораб. Уникална гледка.
Идва ми наум, че Гринуичкият меридиан не дели земното кълбо на източно и западно, а напротив, събира Изтока и Запада. Същата е функцията и на Тауър Бридж в умален размер.
„Мастодонтът” Лондон е на всички. Има такива градове. Тяхното богатство е несметно. Просто е нужно по-позитивно мислене и по-открити сетива. Защото ми е писнало от хора, които, като отидат на ново място първо гледат да видят кусурите, ако изобщо искат да видят нещо.
Веднъж Виктор Юго присъствал на литературен кръжок, на който по-млади колеги се оплакали, че няма теми. Юго се навел, вдигнал една сламка, а отдолу имало мравка. „Каква прекрасна тема!”, казал писателят и си излязъл.
Следващият път, като съм на уиски, сигурно ще наблегна в писмото си на шотландското каре, келтите и улова на сьомга.
Обесеният, Удавеният и Разкъсаният.

Писмо от Лондон
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.