Христо Паунов: Няма такова нещо – българска цивилизация

Божидар Димитров е чалга-историк, а Стефан Цанев сътвори исторически пасквил, твърди преподавателят от университета

paunov.jpgХристо Паунов e главен асистент във философския факултет на Софийски университет. Роден в Асеновград, завършва история в Софийския университет, специализира философия в Хаванския университет, Куба и в Московския държавен университет. Автор на статии в централния печат, на сценарии за телевизионни и документални филми. В СУ „Св. Климент Охридски“ чете лекции по философия и история на религиите, културите и цивилизациите.

– Твърди се, че има 17 хипотези за произхода на българите. Как е възможно чак толкова?

– През последните години има тенденция далечното минало на българите да се представя в много по-значима и ярка светлина, отколкото в действителност е. Не случайно се появиха и съчинения, претендиращи за научност, които представят историята на една част от българския народ – така наречените прабългари, със свои далечни хилядолетни корени. Достатъчно е човек да разгърне някои текстове през последните 15 години, посветени на прабългарската проблематика и да се учуди как е възможно прабългарите да са едва ли не в центъра на цивилизационния генезис на нашата планета. Последният опус в това отношение е един исторически пасквил, защото в никакъв случай не може да бъде исторически текст – това са „Българските хроники” на Стефан Цанев. В тях авторът, естествено позовавайки се на други автори, защото той не е специалист в тази сфера, разглежда 12 български цивилизации, които последователно са се сменяли във времето, оплодили други цивилизационни зони по нашата планета, като се почне от Алтай и стигнете до поречието на Нил, древноегипетската цивилизация, чак до Балканите.

– Коя е най-несъстоятелната теза за произхода на българите?

– Че принадлежат към индоевропейското езиково семейство. За това няма никакви исторически факти, никаква изворна база. Самочувствието на един народ не може да се гради на несъществуващи исторически събития. Имам един афоризъм по този въпрос: „Когато един народ няма бъдеще, си измисля минало”. В този смисъл и тези измислени български цивилизации. Да оставим въпроса, че проблемът за цивлизациите е свързан с много висока степен на организация на социалния живот. Цивилизацията означава много висок полет на дейността в социалната среда на човека и тя е свързана със съответните въплащения в сферата на материалното и на духовната култура, с появата на различен тип професии, най-малкото дори такъв тип дейности, които са свързани със създаването на нови концепции с философско-религиозн характер, идеологии.

– Може ли да се говори за българска цивилизация?

– Аз казвам, че няма такова нещо. Не съществуват никакви коректни исторически сведения в това отношение. Аз съм привърженик на една теория, която тепърва ще се разработва по-сериозно – теорията за номадски тип цивилизации в Евразийското пространство, които не са свързани с градския облик на обществото, те са от друг порядък, там има и друг политгенезис, нямаме поява на държавност във вътрешно-политически аспект. Класически пример са монголите, след това хуните и впоследствие е свързано с тюркския етнос. Така че, доколкото прабългарите принадлежат към номадски тип общества в евразийската степ, исторически те са преминали към такъв стадий на цивилизационна генеза, може би с установяването на онази Велика България на Хан Кубрат.

– Защо темата за произхода на българите толкова се комерсиализира?

– Живеем във време, както би казал моят приятел професор Иван Славов – времето на тоталния кич – когато властват онези форми на културата, които са свързани с така наречената култура на долницата – изпъкват повече биологически корени, отколкото високите духовни пластове. И не случайно чалга културата е водеща. В историческата наука също се подвизават лица, които трудно бих ги квалифицирал като учени. Класически пример за чалга-историк е сегашният директор на Националния исторически музей Божидар Димитров, който се самообяви за професор в публичното пространство. Има и други примери – те вече са цяла кохорта от подобни фигури, които заемат медийното пространство. Те непрекъснато заливат българското общество със захаросани, но без съдържание тези, които в никакъв случай не могат да укрепят самочувствието на българина, защото всеки един сериозен изследовател от западноевропейски, от северноамерикански или други университети, които са добре запознати с миналото на света и особено в тези географски предели, са наясно с тази проблемна зона. Те най-малко с присмех и снизхождение биха подходили към това развяване на прабългарски конски опашки и подобни, свързани с ураджийски интерпретации и схеми, които непрекъснато се продуцират. И до голяма степен сега поколенията, които духовно съзряват, са непрекъснато подложени на масовата дезинформираща акция.

– Тоест националната история, която учим ние – в училище, в университета, не е точна?

– Да. Изначално, когато трябва да се пише обективно историята на човечеството в отделните локални цивилизационни огнища, трябва да бъде поднасяна по-коректно. Едно събитие, за да бъде правилно разбрано, трябва да бъде поставено в много широк контекст. От тази гледна точка всяка национална история поставя значимостта на историческото минало на даден народ като много важно и съществено. Така, ако съпоставим истории на съседни народни, ще видим, че всички събития там, личности, са толкова значими и големи, че всеки един народ ни се представя като велик, с особена мисия. Това разбира се не е така, тъй като историята е изтъкана от поражения, победи. Достатъчно е човек да вземе едно събитие от българската история и да го постави в по-широк контекст, ще види колко то става по-малозначимо.
Да вземем управлението на Симеон, някоя негова победа. Ако се разгледа в контекста на тогавашната световна история, на Средиземноморския цивилизационен басейн, или историята на византийската империя, ще видите, че той не е от толкова съществено значение.

– Значи за да познаваме по-добре собствената си история трябва да я разглеждаме по-глобално?

– Винаги. Човек не изгражда самочувствие на някакви исторически химери, в които търси упование. Има народи с много по-кратък исторически стаж, но далеч по-значими от нас. В този смисъл бих казал, че действително, ако погледнем нещата, без да ги пречупваме през някаква доминираща националистическа оптика, те изглеждат съвсем различно. Винаги трябва да бъдем схващани като част от глобалната история.
В този смисъл мога да кажа, че никога не съм приемал национализма в каквато и да е форма. Това е явление, което може да бъде квалифицирано като един вид социална патология, тъй като изначално национализмът носи в себе си основно политически индикатор. Границата между национализма и крайната му форма – шовинизма, е толкова кратка и трудно отличима. Един национализъм в много отношения винаги се стреми да представи дадена нация или етнос като много важен и съществен, велик. Национализмът никога не е диалог, той е противовес на нещо, за разлика от патриотизма. С него се отразява тази дълбоко присъстваща в нашата генна структура любов към родното огнище, близки, семейство, род, любим роден край, отечество. Национализмът в основата си се опира на биологическите инстинкти на човешкия индивид, той ги опредметява в политическата сфера на обществото.
– Защо сме толкова лесно податливи на крайности?

– Българинът е изтъкан от крайности. Той се люшка между национализъм и краен нихилизъм. Българинът винаги гледа в едно много тясно време-пространство. Това е характерно за менталността на българина, който оформя една култура, определена с понятието котловинен тип култура. До голяма степен това се дължи и на географските предели, а и хоризонтите на неговия поглед са тясно ограничени – в котловината. Това се проектира във всички културни продукти, които той е създал. Добре личи във фолклора, в музикалната особеност на неравноделните тактове, в поговорките и сентенциите. Всички знаем, че от Витоша по-високо нема и от Искъра по дълбоко нема. До голяма степен тази затвореност се е люшкала винаги между трудното възприемане на другия, различния, чуждия, което рефлектира и в сферата на национализма. От друга страна пък точно обратното – свързано с нихилизма, това възприемане на другия, чуждия, винаги от позицията на някакво чуждопоклоничество, което добре личи още от „Криворазбраната цивилизация” на Добри Войников. В този контекст, ако погледнем нещата, виждаме, че на българина му липсва един пиетет към държавността. За него държавата е като мащеха, чуждо тяло и той е противоположен на други народи и цивилизационни общества. Българинът е човек, който в много отношения не е склонен на широки исторически жестове. Като погледнете националната история на България, много рядко ще видите хора, макар с гениални заложби, да имат някакъв широк исторически замах. Тази отвореност, липсата на възможност за широки изяви, до голяма степен е стеснило и обхвата на великите български мъже и в сферата на духа и политическата практика и те винаги имат окаян край.

– И все пак видяхме, че когато попиташ българина, може да изреди имена на много велики мъже, визирам класацията на БНТ, която приключи неотдавна.

– Тази класация за мен е неприемлива, защото не почива на никакви критерии. Изборът на Левски е с под 60 хиляди гласа, а реално, ако махнем тези, които са гласували по 2-3 пъти с есемеси, вероятно хората ще станат 40 хиляди, което е нищожна част от населението. Знаете ли какво направиха японците, за да покажат колко са велики? Те създадоха една представителна колекция за това какво представлява япоската цивилизация, кои са значимите културни постижения. Събитието се превърна в един духовен обмен на специалисти от различни сфери, с авторитет, с достатъчно знания, и по този начин те направиха един пантеон на това което е японската цивилизация. Ние пък взехме нещо, което е продуцирано във Великобритания – в основата си доста малоумно. Да не говорим, че самите англичани, чиято държава изтърпява огромен исторически упадък, избраха за най-значимия сред тях Чърчил. Само да го съпоставим с един Шекспир или да вземем колосалният учен Нютон – те са несъпоставими величини от гледна точка на значението за човечеството.
В България нещата отидоха в исторически контекст. Ако изобщо е нужно да се правят подобни класации, първо трябва да се уточнят критериите за велика личност, от каква гледна точка трябва да се интерпретира този въпрос. Тъй като има личности от локално значение и такива, които са значими за целокупното човечество. Един Левски, колкото да ми е любим на сърцето, работи и живее във време, в което се появяват титани на човешкия дух и социална практика. Та по същото време работи и твори Маркс. Левски има локално значение – това е истината, може да боли, но е факт.
Негов съвременник, който стои по-назад в класацията – Христо Ботьов – не е локален от гледна точка на значението за другите, небългарите. Колкото и да е трудно преводим Ботев, особено поезията, дори само с две фрази да беше останал, той е значим. „Тоз който падне в бой за свобода, той не умира”, да не говорим за други блестящи текстове, които са достояние на цялото човечество.
Аз съм против да се правят класации в сферата на духа. Несъпоставими са тези неща. Ако пък се прави нещо, то нека да бъдат определени културните постижения и личностите, които са ги сътворили – цялото постижение на българския гений като едни масив, без да има първо, второ, трето място.

– Какво може да се включи в този масив? Тракийската култура?

– Тракийските находища до толкова могат да се смятат свързани със сегашния български народ, доколкото тракийците са участвали в съграждането му. В продължение на две столетия – между 7-и и 9-и век се оформя една българска народност, но в никакъв случай нация – нацията е модерен политически феномен. В този период националността никога не е била определяща. Много често една част от европейската територия е преминавала в една или друга държава, това води до голямо объркване и в момента в националната картина на модерна Европа ние сме свидетели на много противопоставяния.
Траките присъстват като един от етническите компоненти в българския народ. Доминиращата част е славянска – безспорно. Никакви опити да се неглижира присъствието на този етнически градиент не могат да постигнат целите си, защото в крайна сметка и доминиращият антропологичен тип, езикът, фолклорът са налице. Славянското винаги е било доминиращо. Другите два основни компонента – прабългарският и тракийският са допълнителни. Тракийското наследство не е българско наследство, като принадлежащо към българския народ. От тази гледна точка тракийското изкуство, тракийските градове, паметници, тракийските постижения са едно от въведенията към самата история на българския народ.
От съвременна гледна точка, според най-новите изследвания, свързани с медицинската генетика – като започнете още от изследванията, които бяха направени през 90-те години, в центъра по генетика към Оксфордския университет, начело с професор Брайън Сайкс и подкрепен от други университети, свидетелстват за това, че днес всеки отделен народ принадлежи не към едно, а към различни генетични колена. Независимо дали говорим за българи, италианци, французи, араби, дори в Африка. В един и същи народ, съседи от една селска община, хората могат да принадлежат към различни генетични линии. Това е безспорно доказано дори в самата черна Африка. Тя е прародината на човечеството, което е само на 150 хиляди години. Там са показани основните 13 генетични колена, които са съществували. Самите общности в Африка имат различия в генетичен план, камо ли за такива народи, каквито са европейските.
Когато говорим за съзиждането на българския народ, казах, че има три основни компонента. Някой сега се опитва да размести тези пластове. Но ако погледнем нещата изцяло, при българите присъстват много други струйки освен споменатите три.

– Има ли претопяване на прабългарите, дошли по тези земи?

– Да. Най-известният статистик професор Тотев, с когото имах честта да бъда близък, направи едно изследване, в което посочи, че през Балканския полуостров и особено през източните му предели, където е Българската държава, са преминали 187 различни етноса. И една значителна част от тях са оставили, така да се каже, своето генетично присъствие в тези предели. Въпреки че преобладава славянският елемент, човек лесно може да забележи колко многообразен е екстериорът на българския народ. За разлика от северните народи, където не е имало такова смешение.

– При това смешение значи няма от какво да се притесняваме, че ще се претопим в ЕС?

– Първо искам да отбележа, говорейки за Европейския съюз и често споменаваната европейска цивилизация – няма такава. Има източноправославна християнска цивилизация , има и западно -християнска цивилизация. В рамките на източноправославната цвилизация , нейната матрица е византийският модел, са се оформили в последствие балканска локална цивилизация и руска, прераснала в евразийска локална цивилизация.
В момента живеем във време, в което се отива към едно единно бъдещо развитие, като говорим и за засиления процес на глобализация. Това е един обективен процес и ние трябва да го схващаме коректно, тъй като не малко се продуцират схващанията едва ли не, че глобализацията е някакво отрицателно явление. Обективно, ако цивилизацията ни има бъдеще, тя трябва да се отлее в една единна планетарна цивилизация. А глобализацията е един процес към създаването на тази бъдеща цивилизация. В този смисъл тя изцяло трябва да се приеме като положително, обективно, историческо явление. Проблемът в нея е това, че често се правят опити процесът да бъде сведен под шапката, под матрицата на една доминираща глобална сила, най-вече в лицето на САЩ.
България, която също не е извън рамките на този глобализационнен процес, стана част от Европейския съюз. Въпросът е обаче, че по-голямата част от страните-членки принадлежат към цивилизационен модел, който е различен от нашия. ЕС е създаден на основата на западноевропейската регионална цивилизация, тя носи нейните постижения и те са доминиращи. На тази основа, когато започна процесът на договаряне със страни като Румъния и България, които принадлежат към източноевропейското цивилизационно огнище, нещата бяха поставени еднозначно – да се приемат у нас априори всички онези характеристики, които се отнасят до западноевропейския модел, към който ние не принадлежим.
И проблемът тук е в загубата на цивилизационната идентичност. Мит, който се продуцира и е исторически неподплатен, е, че съществува някаква единна Европа. Европа е само едно географско понятие, но като цивилизация никога не е съществувала – имаме две западни цивилизации, както имаме и две ислямски цивилизации. В този смисъл, когато се говори за някакъв европейски път, се има предвид това, което е в Западна Европа. Гърците също изпитаха проблема на българите и румънците. Обаче, поради това, че са водени от спояващи национални идеи и имат по-висок индекс на национално самочувствие, понесоха нещата по-леко.

– Какъв е нашият проблем, нали уж си имаме самочувствие?

– Българинът няма такова себевъзприятие за месианство. В балканския контекст известно месианство има при сърбите, при гърците. Това е добре видно в националната ни история и най-вече в част от модерната ни история. България добива националната си свобода не като субект. Българинът е един спомагателен елемент, колкото да говорим за вътрешни четнически движения. Национално освободителното движение завършва с пълен разгром, апогеят му е бил Априлското въстание и одисеята на ботевата чета. В този смисъл българинът твърде често не е бил субект на собствената си история, което има много сериозни следствия. Той е изработил една представа за необходимостта винаги да се опира на метафората за по-големият брат. Дали ще бъде Русия, Германия, Съединените щати, но винаги съществува това нещо. При сърбите и гърците това го няма. Само у нас съществува поговорката „Преклонена главица сабя не я сече”. Робски инстинкт на преклонение и чакане на спасение от някакъв месия под формата на Големия брат. Сърбите например се противопоставят на руснаците, на германците, на американците.
В този смисъл, когато българинът трябва да се интегрира в по-големи общности, за да оцелее, за да не загуби своята национална идентичност, трябва да отстоява това, което е не по-малко ценно от Западноевропейските ценности. Достатъчно е да вземете културата на общение, която съществува тук. Тя е много по-хуманно приемлива, от това, което е в Германия, да кажем. Има много други примери, които са достатъчно цивилизационно значими, за да устоят и да бъдат съпоставими и равноправни. Но за съжаление, тъй като България винаги се отличава с политически „елит” който е бил проводник – купен елит, нещата стоят много трагично.

ИнтервюМнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.