САЩ ще спасяват членството на Хърватия в ЕС

Вашингтон още веднъж ще изиграе решаваща роля за спасяването на международния статус на Република Хърватия. След като администрацията на Барак Обама изигра ключова роля за приемането на Хърватия в НАТО, а след това и за прекратяването на словенската блокада на преговорите на Хърватия с Европейския съюз, скоро помощта на САЩ може да се окаже съдбовна и в спора между Хърватия и прокуратурата в Хага.

Серж Брамерц, главният прокурор на трибунала в Хага, трябва да представи доклад за сътрудничеството с Хърватия пред Съвета за сигурност на ООН на 3 декември. Поради спора за така наречените „топнички дневници“ докладът на Брамерц е с негативно звучене и крайният резултат от него ще бъде ново отлагане на преговорите с ЕС по главата за правосъдието. Този път Хърватия ще бъде блокирана от пет страни: Великобритания, Холандия, Белгия, Дания и Финландия и не е реално да се очаква промяна на позицията им, ако прокуратурата се придържа към негативната оценка за сътрудничество с хърватското правителство. Документите, които Хага изисква, изчезнаха и сега вече е напълно ясно, че Хърватия (отново) не е в състояние сама да реши този проблем.

Затова правителството, както узнаваме от дипломатически източници, очаква помощ от САЩ. Няма признаци Брамерц да реши да промени сегашното си отрицателно становище, а без това няма да бъде премахната и блокадата, зад която стоят пет европейски страни. След като Словения започна да отстъпва, Хърватия се сблъска със също толкова тежък проблем, който отново затрудни преговорния процес. Още веднъж изпъква важността на партньорството със САЩ, които стават главен международен съюзник на Република Хърватия. За щастие това се разбира от почти целия политически елит. Единодушни по този въпрос са и премерът Ядранка Косор, и президентът Стипе Месич, и лидерът на опозицията Зоран Миланович. Особено важно е по такъв решаващ въпрос да има съгласие между властта и опозицията, като се има предвид, че през последните 15 години САЩ няколко пъти направиха големи услуги на Хърватия.

Американската помощ бе решаваща за осуетяването на проекта на Слободан Милошевич за Велика Сърбия, след това за освобождаването на Хърватия, Босна и Херцеговина и Косово. Присъствието на САЩ все още е главна гаранция за опазване на мира в региона, а в случая с Босна и за оцеляването на тази държава. Америка помогна и за влизането на Хърватия в НАТО и така в най-голяма степен допринесе за стабилизацията на сигурността на Хърватия.

Тези дни в Хага свидетелства и бившият министър на външните работи Мате Гранич. Неговите показания са изключително важни, защото показват, че през първата половина на 90-те години Великобритания е предлагала Бараня и части от Славония и Далмация да се предоставят на Сърбия. Обсъждането на тези идеи бе предотвратено от твърдата американска позиция, че промени на границите са недопустими. Наистина, Бил Клинтън предотврати офанзивата на Хърватия в Баня Лука, която трябваше да унищожи парадържавата Република Сръбска, но освен това несъмнено лошо решение, остава си фактът, че Америка изигра положителна роля на Балканите.

Затова трябва да се подкрепят усилията на хърватската дипломация да ангажира Вашингтон в борбата против Брамерц. На някои може би им се струва, че хърватското правителство много често търси американска защита, но трябва да бъдем реалисти – и САЩ няма да се ангажират, ако във всичко това не виждат собствен интерес.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.