Билкарят Емил Елмазов: Храните станаха отрови, а отровите – лекарства

Емил Елмазов. Снимка: Светослава Банчева

Емил Елмазов е специалист по ирисова диагностика и фитотерапия. Производител на билки и лечител.

Какво е качеството на билките, които се продават в търговската мрежа?

– Има няколко начина за добиване на билки в България. Първият е от диви находища. Обикновено тази дейност е свързана с разрешителен режим. Билки може да се добиват и свободно, стига собственикът на терените да няма някакви претенции. За жалост, има и трети начин – от крайпътни земи, за които никой не претендира, но са доста замърсени. Обикновено най-бедните слоеве от населението, които събират билки, берат от тези площи, защото никой не ги гони. Това е доста отдавнашна традиция – още от времето, когато „Билкокооп“ държеше монопола върху търговията, смесването и производството на продукти от билки. Има и един по-прогресивен начин – създаване на билкови резервати. Така сме направили в Боженския Балкан – на площ от 150 дка, която се охранява и е далече от пътищата, отглеждаме билки. Ако има нещо положително в съсипването на българската индустрия, то е, че в Балкана настана пустота и чистота. В нашия и в други резервати за билки в Родопите тенденцията е завареното там да се запази и да се привнасят култивирани растения, които са високоиздръжливи, сухоустойчиви и студоустойчиви.

Заради по-суровите климатични условия в планината ли е важно билките да са толкова издръжливи и устойчиви?

– Колкото един семенен и растителен материал е по-близо до самооцеляването в дивата природа, толкова той е по-подходящ за билкарството. Има и лечебен смисъл в това – ако едно растение не може само да се опази в рамките на някаква местност, как ще опази човека? Прилага се и подходът за откриване на антагонисти и протагонисти на лечебните растения, защото те сами се подреждат. Сами отчитат особеностите помежду си – своите приятелства и враждувания, така че човек пуска природата да изпълнява своите закони, въпреки неговата ръка. Получава се една симбиоза, която днес се нарича биодинамично земеделие. В него човекът се намесва само с цел да увеличи активните вещества в лечебните растения.

Емил Елмазов с уреда, който използва при ирисова диагностика. Снимки: авторката

Каква е разликата между билките, отгледани в „резерват“ и самораслите видове?

– Ако една коприва расте край пътя, прашна и засипана от олово, тя не е никакво лечебно растение – тя е отровно растение. Но ако е в резервата и има 0.3% съдържание на органично желязо, ние можем от нейните собствени листа да приготвим течна тор и допълнителни препарати, с които да я обливаме, да я обработваме и след няколко години желязото да нарасне двойно. Тоест, може да се подсказва на растението желаната посока за развитие. Това е  основата на биодинамичното земеделие и бъдещето на билкарството – в строго охранявани местности, с помощта на съвременната наука, но без оттегляне от правилата на природата. Тогава билките стават лечебно средство.

Казахте, че билките сами се подреждат и съчетават. Какво значи това?

– Ако посеете примерно салвия скларея, много скоро край нея започва да се появява живовляк. Преди това сте имали много добро желание да посадите живовляк, но той не се е хванал. Обаче със съпровождащата салвия скларея – неговата „майчина билка“, той застава там и се стимулира от присъствието й.

Лайката например е известна като лекаря на растенията. Посяхме лавандула, която е един изискан сорт, доста студоустойчив, на върха на билото, но той не тръгна добре. Когато засадихме семена от медицинска лайка край плантацията с лавандула, тя тръгна два пъти по-бързо. Такива съчетания, открити отдавна във вековете, или нови познания от съвременната агронаука се прилагат, за да не се използват хербициди. В тази територия не трябва да има дори и един синтетичен атом.

Как съчетахте билките, които посадихте, с дивите растения, характерни за местността?

– Там заварихме естествени находища от зим-зелен, от пчелник – съхранихме ги и установихме край тях само техни „протагонисти“. Иначе ще ги прогоним. А има растения, които винаги променят местата на появяването си. Такова е разковничето, обичничето, някои от т. нар. магични растения. Даже и жълтият кантарион не вирее два пъти на едно и също място. И той прихожда, и той се премества. Много от растенията са странстващи, независимо от това, че ние ги възприемаме като статични същества. Правейки карта на резервата от година на година, ние виждаме как те се движат, как са относително неспокойни, търсят все по-доброто място – както ние, когато имаме една квартира, искаме още по-хубава, на по-слънчево място, с повече запаси от храна и вода. Много е интересно да се наблюдават растенията и е полезно да им се помага, но само полека, отстрани, за да не загубват те своя имунитет и способност да се справят с битието си сами. Всичко, което отглеждаме с много закрила, пестициди и химия, накрая се оказва неполезно и като сила, и като възможности, попадайки в човешкия организъм.

Емил Елмазов показва билките от резервата край Боженци, от които произвежда лечебни чаеве. Снимки: авторката

Имате предвид храните, които основно консумираме ли?

– Да – виждаме какво се получава от силно химизираните храни в момента. Храносмилателният тракт на хората започва да се уврежда вече в много ранна възраст – дори при децата. Започваме да се питаме дали от това хранене с химия няма да се промени самото човешко същество. То или трябва да мутира, или постоянно да страда от полипи по червата, от рак на дебелото черво и всевъзможни заболявания. Мечтата на Хипократ е била „Храната да бъде вашето лекарство, а лекарството да бъде вашата храна“, а сега е обратното – храните станаха отрови, отровите – лекарства.

Има ли билки или билкови рецепти, които са много ефикасни, но вече са изчезнали?

– Ние върнахме от диви находища в Родопите едно растение, наречена лимец. Това е първото пшеничено растение по нашите земи. Точно то се беше загубило и изчезнало за повече от 50-100 години. Преди 7 години, когато започнахме да го възстановяваме, разчитахме на една шепа семена. Сега вече имаме 20-30 декара от него. Това е пшеницата, която защитава децата от глутеновите алергии, защото не съдържа никакъв глутен. Основното качество на това растение е, че запазва устойчивостта на човешкия организъм. 17 000 години то си съществува, независимо от човека, без някой да го гледа и пренася, което показва, че самото то е много устойчиво.
Вероятно има и други такива растения. Мечтата на Хипократ може и да се сбъдне на практика някой ден, въпреки че билките, които познаваме, засега стигат най-много до подправки. Но ето че лимецът – тази първородна пшеница – носи сложното качество да бъде едновременно и храна, и лекарство.

Откъде да си купим хубави билки?

– Отивате в резервата и си купувате оттам, където всичко е чисто и лесно обозримо. Колкото можете да повярвате, че в едно кисело мляко няма консерванти и всичко, свързано с неговото производство, е чисто, толкова може да повярвате и на написаното на едно пликче с билки, ако не знаете, че зад него стои стабилна суровинна база.

Кои заболявания най-добре се влияят от билки?

– Опитът на човечеството е хилядолетен. Удивителни постижения имат например живовлякът и черният оман в лечението на рака на дебелото черво. Жълтата тинтява, която вече е много рядка и е в Червената книга, носи изключително облекчаване на сърдечния мускул и на сърдечната дейност. Розмаринът повдига жизнеността на мускулатурата и на духа. Лимецът подпомага устойчивостта на организма и волята на човека. Котешката стъпка е едно възродено средство срещу туморни заболявания. Очанката си върна значението за лекуване на уморените от екраните на компютрите и телевизорите очи на човека. Може много да изреждаме…

Кои билки влияят добре за отказване на алкохола и цигарите?

– Копитникът, макар че е силно действаща билка и се води дори за токсична, когато е приложен умерено, с познание и от квалифициран фитотерапевт, може да повлияе върху един заклет алкохолик. Масажите с масло от здравец повлияват силно върху пушачите. Риганът също е много мощно средство за лекуване на зависимости. Той е бил използван в английските приюти за наркомани още в началото на века. Нашето откритие – лимецът, добавен към копитник и в комбинация с етерично- маслена субстанция с основна съставка – уникалното българско здравецово масло, дава разкошен резултат. Холистичното лечение, в което фитотерапията и аромотерапията са силни, не трябва да се разглежда като използване на една билка срещу една болест. Трябва да лекуваме не болестта, а организма, а той сам ще си изхвърли болестта.

Има ли хубави билкови рецепти, които вече са забравени и трябва да се възродят?

– Има много хубави билкови рецепти – от богомилския „Зелейник“, който ние сме издали, през рецептите на Боян Мага, на Василий Врач, на Поп Богомил. От Христос насам всички големи философи са били и лечители. Хипократ също не е лекувал със средствата на съвременната медицина, а със силата на растенията.

Имаше много добри чаеве, които се произвеждаха по билкови рецепти, но изчезнаха от търговската мрежа. Какво стана например с чая „Бронхопам“?

– Той е по рецепта на д-р Димитър Памуков и се произвеждаше от „Билкокооп“. Явно отношенията между д-р Памуков и „Билкооп“ са останали неуточнени и по този начин марката загива. Но рецептата я пише на всяка кутийка. Вече няма тайни, магически рецепти. Има само най-точно време за приложение и най-точната рецепта за отделния човек и неговия здравословен проблем. И най-важното – трябва да се лекува самият организъм, а не на болестта.

Здраве, Наука & TexИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.