www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
вторник, 22 май 2018
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Как Юлия Кръстева* заминава от България, връщане с Митеран през 1989 г., убийството на баща й…

Поглед на една интелектуалка към нейната страна, България, която тя напуска през 1965 година, чрез най-интимните й спомени от 1989 г.
Поглед на една интелектуалка към нейната страна, България, която тя напуска през 1965 година, чрез най-интимните й спомени от 1989 г.

27 Ноември 2009

 

Юлия Кръстева. Снимка: личен сайт

Юлия Кръстева:За мен есента на 1989 е свързана с убийството на баща ми в българска болница. Никога досега не съм говорила публично за това събитие. През септември баща ми страдаше от язва на стомаха и трябваше да се подложи на незначителна  операция. Операция, която трябваше да бъде съвсем проста… Но когато осъзнах, че нещата не се развиват, както беше предвидено, поисках помощ от Елисейския дворец, за да бъде настанен баща ми във френска болница. Франсоа Митеран беше посетил България през януари 1989 г., и бе така любезен да ме вземе със себе си при това пътуване. Той беше се срещнал с баща ми, който пееше в една църква. Но в София отказаха да транспортират баща ми: социалистическата медицина щяла да направи чудеса… Два дни по-късно той беше мъртъв. По-късно разбрахме, че е бил подложен на медицински експеримент. Лекар от ГДР се опитал да трансплантира дванадесетопръстник. Пълно безумие в страна, в която липсваха дори хирургически конци. Ето защо се приготвих да отида на погребението му. Баща ми беше много религиозен, но нямаше запазен гроб. Исках да купя, за да бъде погребан според убежденията си. Дори предложих да го платя с твърда валута, долари. Но това искане беше отхвърлено от властите, които позволяваха само погребения на комунисти от страх от религиозни събирания. Така че баща ми беше кремиран. Това беше много голямо насилие за мен. Приятелите му все пак се събраха за погребална церемония. Аз изживях траура си като написах “Старецът и вълците”. В този роман един стар човек вижда хората да се превръщат във вълци. Опирах се на “Метаморфози” на Овидий и на една идея на Фройд: социалният договор се основава на убийство, извършено заедно. И има престъпления, които човек извършва съвсем невинно.

[Отваря се вратата към спомените. Юлия Кръстева описва пътуването до България с Митеран през януари 1989. Какво мислеше той за положението? Предвиждаше ли какво ще се случи?]

Ю. К.: Никой не предполагаше, че Стената ще падне. Мислехме, че нещата ще тлеят, но това ще отнеме години. Въпреки че в ретроспекция преценяваме, че положението е било “узряло”. Наистина, срещахме се с дисиденти, в полунелегалността на кафенетата. Но се срещахме. Спомням си вечерта в Софийския университет. Франсоа Митеран и Тодор Живков трябваше да разговарят със студентите в големия амфитеатър. Бяха поканени само студенти комунисти. Но бяха дошли и много други. Един младеж попита какво мисли Митеран за страните, в които диктаторите остават на власт против волята на своя народ. Неудобен въпрос за Митеран, толкова очевидна беше алюзията с Живков. Той отговори: “При определени обстоятелства е по-важно да зададеш някой въпрос, отколкото да получиш отговор.” И наистина, смелостта на този млад човек беше знак за поврата, който назряваше.

[А тя, Юлия Кръстева, как намира своята страна през 1989 г.? Първата й реакция е на изумление.]

Ю. К.: Напуснах България в навечерието на Коледа през 1965. Беше време на демократизация: “размразяване”, както казваха тогава. Пазех спомени за страна, горда, че е изобретила славянската азбука, горда със своята култура и своите творци. От векове българите са инвестирали в културата, за да противостоят на турската окупация. Така бяха създали мирни отношения с всички, с турци, с евреи. Това се изразява и във факта, че българските интелектуалци и Църквата са успели да предотвратят депортирането на евреите по време на Втората световна война … През 1989 г. не можах да позная моята страна. Имаше ужасни опашки. Спомням си, че чаках два часа, за да купя череши за майка ми. Напразно. Но освен от икономическата криза, бях поразена от насилието в човешките отношения. Вече не разпознавах този груб, брутален език, пълен с ругатни.

Как успяхте да напуснете България?

Ю. К.: През 1963 или 1964, един български журналист написа сборник статии за “размразяването”, период, който започна с ерата на Хрушчов в СССР. Тогава сътрудничех на списанието на Съюза на писателите. Беше доста елитарно списание с известна свобода на тона. Можехте да дадете малко независима гледна точка, но разбира се, тя беше придружена от друга статия, която опонираше… Никой не смееше да напише за този сборник. Бях на 22 години, предложих да го направя аз, като разчитах, че нещата ще се развият добре. На следващия ден на първа страница на вестника на Българската комунистическа партия беше публикувана статия срещу “Юлия Кръстева, продала се на капиталистическата хиена”. Баща ми видял тази статия и скрил вестника. Бояхме се от затваряне в един от онези лагери на брега на Черно море. Решихме да не казваме нищо на майка ми. И в продължение на месеци бяхме нащрек за подозрителни шумове в сградата. Радио “Свободна Европа”, радиото на американците, похвали моята статия: случаят ми се утежняваше! За едни бях ционистка хиена, за други - героиня. Разбира се, че не бях нито едното, нито другото. Това беше “идеологическа борба”. Останах свободна, вероятно защото нямах никаква политическа или синдикална дейност. И вероятно, защото бях преводачка на френски и руски език. Превеждах на Валдек Роше (лидер на френската компартия - б. р.) и на Юрий Гагарин и ги придружавах при пътуванията им… Тогава френското правителство при Дьо Гол реши да отпуска стипендии на студенти, за да разпространява френската култура. Говорех френски доста добре, бях го научила на курсовете в Алианса в София. Четях вестника на Арагон, “Летр франсез”, и “Кларте”. Нахвърляхме се върху тези вестници. Впрочем, в “Кларте” видях за пръв път снимка на Солерс (Филип, известен писател, става съпруг на Ю. Кръстева - б. р.).Стори ми се много красив. Подготвях дисертация за френския нов роман, открит от мен чрез писанията на Арагон. Четях Сартр, Роб-Грийе и всички други благодарение на пратките на един френски комунист, близък до дисидентите. Вече смятах, че проектът за индивидуално освобождение и демокрация преминава през промяната на стила и езика. Приемах идеите на Маяковски и на съветските формалисти… С една дума, моят научен ръководител, който също беше по-скоро комунист дисидент, ми помогна да кандидатствам за френска стипендия. Тръгнах с 5 долара в джоба. Почти нелегално.

Чувствахте ли се “дисидентка”?

Ю. К.: Родена съм при този режим. Както цялото ми поколение, не бях изправена пред необходимостта от ориентири. Напротив, исках да размърдам всичко статично. Оттук и интересът ми към чуждите езици. Също така бях очарована от науките и от космонавтите. Ние всички искахме да избягаме. Когато Димитров умря и го балсамираха, това ми се стори отблъскващо. Исках да замина. Но не мислех да остана във Франция. Въпреки това, скоро стана ясно, че няма да извървя обратния път.

И не се връщахте в България между 1965 и 1989 г.?

Ю. К.: Филип Солерс и аз не получихме визи. “Те призовават за революция, те разпространяват Народното дело” (по това време Солерс и Кръстева са повлияни от маоизма - б. р.), бяха отговорили на Шабан-Делмас (премиер на Франция - б. р.), който подкрепяше нашето искане.

А след 1989 г.?

Ю. К.: Разочаровах се от България между 1989 и 2002 г. Върнах се, когато майка ми почина. Заварих пълен провал. Мафията беше завладяла всички територии. Никой вече не вярваше в нищо. Православието присъства в основните преходи на съществуването, раждането и смъртта, но не оказва никаква помощ във всекидневието. Православните страни не успяха да се опрат на живата духовност, на силата на социалното християнство, католическо или протестантско. Комунизмът се провали. Отделният човек е поразен от нихилизма и рухването на човешкото. Остава културата, но тя не е подкрепяна достатъчно…

Разговор на Катрин Трико и Арно Вивиан

* Юлия Кръстева е световно известна френска писателка и психоаналитичка от български произход.

Виж също Юлия Кръстева: Европа на Тудор и Сидеров




Етикет: , ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.
  1. 1) Раб-дело
    Помним снимките по вестниците:Първ.секретар на ЦК и Председ.на Държ.съвет ТЖ,ухилен до уши,както винаги в естествена усмивка(забележи,не пресилена и глупашка,както сега много идиоти ги показват) и Президента Митеран-една загрижена физиономия,сякаш неговата страна е пропаднала,а не страната-домакин.Ей,голема бедност си беше тогава.Пари немаше.Да не говорим за хорските мъки.Не беха малки.Тшшш Борааа,айде би майна,закъсне мноо тая сутрин.Госпожата пак е тука.Само кат я видите и лошо ви стаа на вас петолъчката-ти и другите там,дето се спотайват.
  2. 2) читател
    Юлия Кръстева никога не е мислила за себе си като за българка, толкова отдавна се е откъснала никога не се интересувала от България, говори много глупости, като това, че преди 1989 в България разрешавали да се погребват само комунисти, а другите се кремирали. Веднага идва наум сравнението със Силвия Вартан, която не се гнуси от България като Юлия Кръстева. Жалко
  3. 3) US
    Вярно бре къде са петолъчките под тази статия. Да ни разкажат да охолството преди 89г.
  4. 4) Раб-дело
    US,не беше кой знае какво големо охолство в и преди 1989.Ти не разбираш ли,че пари нямаше!Колко да повторя последната дума?Имаше някакво равенство,горе-долу приравнено.Извествно охолство е съществувало при онези,които работеха в сферата на прехраната-обществено хранене,търговия,услуги в известна степен и една минимална част от обществото,т.нар.номенклатура.Прим.,заплата на един министър-1000 лева и другите от там надолу,ама надолу и още по-,при един постоянно обезценяващ се лев(долар=3,после на 4,след това на 5 и така до 8 и десет лева,когато се изселваха граждани от турски произход.Тук глупости не се говорят,или поне има известно старание в този смисъл.
  5. 5) Anonymous
    Ей Ю.К. - МНОГО СИ ЗЛЕ - цял живот си измикярствала на бивши величия и сега се правиш на жертва . Виж си годините ,виж си лъжите .Операцията от язва - хич не е проста ,повечето пациенти не оцеляват - особенно 12 -пръстник . За кремациятя - лъжеш ,документа се издава от лекаря констатирал смъртта и се иска изрично съгласието на близките . Вие "аристократите" предпочитахте - Кремация - защото ...още

  6. 6) Разочаровението
    Кой ли нямаше да се разочарова,както в преди 89-та,така и след тая година? Идва Митеран на посещение у нас,с него и журналисти и преводачи.Митеран се интересува от съдбата на населението на България.Не е кой да е,а Президент на една от държавите,които командват Европа и света.Интересува се и от дейността на Независимото дружество за защита правата на човека,основано от Илия Минев и съучастници.Показан му е т.нар.набързо скърпен Дискусионен/казионен клуб.Френски журналист от най-голения техен вестник пита представител на този клуб(Блага Димитрова)-"Вие познавате ли ИЛИЯ МИНЕВ?"Отговор-МЪЛЧАНИЕ.Отново-"Вие познавате ли Г-н ИЛИЯ МИНЕВ?Тоя път отговор има-За ПЪРВИ ПЪТ слушам това име.И това след като вече Свободна ...още

  7. 7) чичата
    знамето на US съдържа 50 петолъчки
  8. 8) До Пети Anonуmоus
    Сега,нака се разберем.Всеки е имал и има родители и преживява техната смърт с извеснта дълбочина и мъка.Старите хора си умираха кой от износен дванадесетопръстник,кой от неиздържало сърце,кой от нещо друго-от рак,например,причинен от братския чернобилски подарък(а от него бил чернобилски,или дошъл по други причини си отидоха и много по-млади хора) и така,видно е едно небрежно отношение на властта.Като е искала да го транспортира на лечение във Франция(предполагам на нейни разноски,как ли иначе в оная държава,в която промишлено предприятие,произвело за износ продукти за неколко хиляди германски марки му беше позволено да раздава премии на персонала си за десетократно повече левове)НЕ Й Е ...още

  9. 9) чичата
    текстовете на таз дама съдържат легендата с която е поискала убежище назапад/ тя изпуска че ние сме живяли тук, не сме ни францета ни цереута, не че те не са ни знаели, но тогава искаха да слушат подобни легенди
  10. 10) До чичата
    Чича,ти къде изчезна толкова време бе,шматка?Кажи ти когато поиска убежище в Щатите и ти позволиха да останеш,къде те насочиха да преспиваш?Там при негрите в Дома на Армията на Спасението,нали?Не си прививай истината и не се опитвай да заблуждаваш.
  11. 11) Бора Бора
    Раб.дело , ама аз нямам отношение към писаното от госпожата. Има доста противоречия в писанията но, вероятно това са искали да чуят определени институции на Запад тогава. Тук чичата е прав. А от времето около 10 ноември имам супер спомени, беше безгрижно студентство, даже когато правехме стачките си беше купон , гаджета. Спомням си ,че когато през 1991-92 г. с още двама приятели отидохме да бачкаме извън Бг, в Париж, изпитах силен шок от претъпканите хипермаркети. Но с хубавото бързо свикнах .Беше ми смешно в началото, че за останалите бачкатори в завода бяхме просто "червени " навлеци, дошли да ...още

  12. 12) Патил
    Кръстева е права. Операция от язва на дванайсетопръстник не е рискова и не е трудна, както пише един по-горе. Дори махат целия дванайсетопръстник и хората си живеят без проблем. Тук някой наистина е правил експеримент - ще присажда дванайсетопръстник. Глупости. И що не са пуснали баща й да си го вземе във Франция? Да покажат колко е напред медицината на социализма. Говеда.
  13. 13) Кой бе,чичата ли?
    Нали заедно с #чичата се сдадахме в един участък в Лос Анжелес.И после се наговорихме да минем за "екоактивисти" от градинката на кафене "Кристал",откачили по малко мариз от милицията тогава,която бе пратена да охранява митинга,ама началникът им не разбрал,та имаше и малко изпулнения-някой си беше загубил обувката в спречкването,а началникът се самоубил с прострелване.И така,наговаряме се ние с #чичата,издекламирваме си наговореното и когато дойде времето на корта,какво става?На паспорта на чичата има отметки(печатни)от граничните власти,че по това време бил в съседна Югославия-Македония(да продава доматено семе).Ха сега де?Джожът не гризна постановката.И кво стаа по-нататъка?Един тарикат,избягал по времето,когато и Кръстева напуска страната ...още

  14. 14) Да,номер 12-ти
    Сега разбирам цялата истина на г-жа Юлиа Кръстева.Значи някой е искал да присажда дванадесетопръстник.Госпожата е в ЦЯЛАТА СИ ПРАВОТА да твърди по-горното си изказване.А бе,питах се,да не се преувеличава в тоя случай?Даже на оня Аnonymous V-ти му направих забележка,ама очаквах да ме смачка,а то какво излиза? Анонимоусът V-ti се спотаи като по стар навик,а на мене ми се стори,че не бива човек да се подиграва на такива работи,че току виж на детето му нещо се накичило,или на внучето-всичко става.
  15. 15) АНОНИМЕН
    ДЪЛБОКО СЕ СЪМНЯВАМ, ЧЕ Г-ЖА Д-Р ЮЛИЯ КРЪСТЕВА ИМА НЕЩО ОБЩО С ЦЯЛАТА ТАЗИ ПИСАНИЦА.
  16. 16) АНОНИМЕН
    А ПЪК ЗА ТРАНСПЛАНТИРАНЕ НА ДВАНАДЕСЕТОПРЪСТНИК, ТА ДОРИ ОТ ДОКТОР ОТ ГДР, ПРЕЗ 1989 ТОДИНА, ДА НЕ ГОВОРИМ ХОРА, ЖУРНАЛИСТИ, РАЗБИРАМ, ЧЕ ПО ТОЗИ НАЧИН "ПРОДАВАТЕ", НА НЕ ТАКА. НЕ СТАВА.
  17. 17) АЗ съм 5 -ти
    Не вися по цял ден на компютъра . мое право е да пиша каквото си искам и да оспорвам подобни писания . № 8 и 14 - дано не ти се налага - да ти пипат 12 -пръстника . Недай, Боже - на теб или на детето ти да зашият задника и да му го изкарат на корема . ЕДНА БЪЛГАРСКА ПОГОВОРКА - "КАКВОТО ПОВИКАЛО - ТАКОВА СЕ ОБАДИЛО" - грижи се за своето поколение .
  18. 18) чичковИтЕчервенотиквеничковчета
    Публикацията ми хареса...,ощеедна идиотска история от времето на БЪЛГАРСКОТО БЕЗВРЕМИЕ. Не са ми ясни обаче РЕАКЦИИТЕ на "коментаторите", които аз отдавна съм белязал с етикета "чичковитеЧервенотиквеничковчета", които както винаги реагират първосигнално, всеедно някой ги псува на майка, но защо, госпожата просто разказва част от миналото си ...
  19. 19) чичата
    13се, ти взе че се зарази от белетристичната жар на френската подлога и го удари на творчество/ само че чичата не е персонаж за твоите водевили/ аз брато съм стар комунист/ и партиен секретар съм бил, и директор на институт/ герой съм на труда с орден златен, което е белег че съм дал на отечеството си толкова, колкото то не е било в състояние да ми се отплати в ония години/ аз спокойно наричам бялото бяло, а черното черно и обичам да се забавлявам с творческите напъни на сноби като госпожата/ живял съм и на запад и знам защо ботев ...още

  20. 20) Я-ха,#чичата,
    Ама ти да не се нервира,бе?Шега не можеш да носиш,даге!Е-и му ма...,малко майтап и тука,а стига с ваште дървени далавери.Видехте една по-интелигентна дама и айде сега.Нея я познават.Познават я и на запад,и на север!Познават също и тебе и мене,но вече не в тази светлина,като нея.Познават ни(двамата)като хора неприветливи,сурови в обноските си и отношенията си(да не казвам дървеняци).Тоя пост #19 е твои,нали?А бе,върви някак си,ама да беше преди 20 години.Сега изобщо не върви,всъщност като ония 20-се кинта,дето на гърба им имаше картинка на ТЕЦ Бобовдол.Я-ха,разбираш даге.И аз така си помислих.Иначе немаше да ти се обаждам.Кой си бил в мечти-по-вероятно,или в действителност-не ...още

  21. 21) Anonymous
    Аз пък се запознах с един кукумицин във Виена преди десетина години.Той завалийката ме светна,че се монтирал във фирма по научно-изследователска дейност и поне три пъти изрази надежда,аааа...дано му признаят стажа от България,също в научно-изследователски институт.Тои наистина е бил научен деец.Личеше му.И аз какво да сторя.Отговорих му:Да чичо.Чух от едни други хора,че стажа от отправната страна,в случая Бг се признава.Сбогувахме се взаимоуважително.
  22. 22) чичата
    ново 20, имаш и говорни дефекти/ съвсем съвременни
  23. 23) Anonymous
    20-тката, от Плевен ли си даге? трЕперлив ти е почеркът
  24. 24) албански реотан
    сетих се на кого ми мяза тази на снимката - на елена поптодорова
  25. 25) Anonymous
    С Юлия сме състуденти, пет години учихме френски език и литература в една група бяхме. Беше необикновено блестяща судентка.На изпити често пъти прподавателите й благодареха за наученото от нея!!!!.Винаги се явявах на изпит непосредствено след нея. Дригите колеги се притесняваха, защото след нея, незнанието блесваше с всичкия сила. Мен това ми помагаше. Тя беше активистка към ЦК на Комсомола, често ходеше там да превежда разни материали. Поведе и нас-4-5 човека да сътрудничим. Познавам я много отблизо. Извън лекциите и упражненията също бяхме в една компания.Беше високо организирана личност, не си губеше времето за празни приказки като другите.Изключително амбициозна и ...още






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2018® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com