Серопозитивна американка: СПИН ми спаси живота

Ани Ленъкс - Жена на мира за 2009
Певицата Ани Ленъкс, облечена с фланелка с надпис „ХИВ позитивна“, без да е болна от СПИН, получава наградата си „Жена на мира за 2009“. Тя е отличена с тази титла, която са дава от нобеловите лауреати, заради приноса й в борбата със СПИН в Южна Африка. Ленъкс от бившата група „Юритмикс“ (Eurythmics.com), през 2007 г. покани 23 ревици да запишат диск, приходите от който отидоха за предпазване на африканските жени. Снимка: ЕПА/БТА

„СПИН ми спаси живота“: изтръгнала се от пъкъла на наркозависимостта благодарение на изследване за СПИН, Чарлийн Котън, 48-годишна серопозитивна афроамериканка, се връща към живота въпреки болестта, с която се е заразила в мрачните години на пристрастеност към хероина. Чарлийн започва да се дрогира на 12 години, скоро след смъртта на майка си. Заживява във Вашингтон заедно със сестра си при вуйчо им, който е склонен към насилие. Като младо момиче затъва във вселената на нощта и проституцията. На 18 години ражда син. Пристрастява се към наркотиците. Дозите й помагат да забрави лишенията, да не рухне и да върви напред. Не я е грижа дали използва стерилни игли. „Важно беше само да намирам още и още. Тази болест се нарича хероин“.

През октомври 2003 г. Чарлийн излиза да търси доза. Заговаря я социална работничка и й предлага безплатно изследване за СПИН, което прави в микробус. Чарлийн узнава, че е серопозитивна и за нея това се превръща в откровение: „Бог дойде при мен и ме разтърси. Изправих се пред избор: или да умирам като на бавен огън, или да заживея отново“, разказва тя. В Съединените щати броят на серопозитивните жени непрекъснато расте, от самото начало на епидемията. Афроамериканките са огромна част от новозаразените: 66 на сто от болните жени са черни. Столицата е в най-засегнатия район на САЩ – 3 процента от жителите на Вашингтон са носители на вируса.

Чарлийн пази само един спомен от 30-те години пристрастеност към наркотиците: неясна чернобяла снимка. Нейният измършавял силует се откроява сред близките й, дошли на погребението на сестра й, малко преди да узнае, че е серопозитивна. „Приличах на скелет, на торба кокали“, спомня си тя. С болка се връща назад към годините, когато се е дрогирала. „Най-трудното беше да спечеля доверие. Сама съм си виновна, че съм серопозитивна, че бях на улицата. Избягах от къщи, умишлено исках да се проваля“, разказва Чарлийн.

Жените, носителки на вируса, по правило имат по-ниски доходи и по-ограничен достъп до лечение от мъжете, но за сметка на това семейните им задължения са повече. „Трябва да се плаща наем, да се полагат грижи за децата. Последното, за което мислят тези жени, е СПИН-ът“, казва Лайеда Хюс от асоциацията Human Collective, която помага на серопозитивни афроамериканки във Вашингтон.

Чарлийн има пълна здравна осигуровка Medicaid за най-бедните: лекарствата й са безплатни и от шест години тя е в стабилно състояние. „Баба е серопозитивна!“ възкликва Чарлийн, показвайки снимки на внука си в нейния апартамент. Тя вярва в превенцията и в необходимостта младите хора да бъдат информирани за болестта, за разликата между серопозитивност и развиване на болестта. Убедена е в необходимостта да знаят, че човек може да живее, взимайки лекарства два пъти на ден. Работейки за Human Collective, Чарлийн обикаля рисковите райони на столицата. Раздава презервативи и дипляни за СПИН, убеждава хората да си направят безплатно изследване в микробуса на асоциацията, както е направила самата тя преди шест години.

По БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.