Монголия и Русия – възможна ли е любовта на 85 години?

Андрей Федяшин

Границата между Монголия и Русия. Снимка: Байкал24

Малцина изобщо си спомнят, че преди много години Монголия стана втората след Русия (тогава РСФСР) социалистическа държава в цялата история на Азия. Но ето че на 26 ноември бившата ни социалистическа съседка навърши 85 години – на този ден през 1924 г. е била основана Монголската народна република (МНР). На картата вече няма такава държава: през 1992 г., „впечатлени“ от разпадането на Съветския съюз, монголците преименуваха МНР и тя стана просто Монголия. Датата е чудесен повод да споделим мнения как да живеем занапред с добрия си съсед, грижливо отглеждан и пазен, а после просто изоставен от страната ни през бурното последно десетилетие на 20-и век.

Всъщност Русия едва сега осъзна докрай колко е необходимо да се върне в Монголия (независимо че процесът започна на границата между 90-те и 2000-те). За пример ще посочим посещенията в Улан Батор, направени през пролетта на 2009 г. от премиера Владимир Путин, а през август от президента Дмитрий Медведев. Това буди радост у някои експерти. Други пък заявяват, че вече е късно да действаме по въпроса – мъчно бихме могли да си върнем любовта на потомците на Чингис хан. Те вече гледат в друга посока. И вината си е само наша.

Монголия от 20-и век бе Монголия на Съветския съюз, почти негов протекторат. Ние купувахме близо 90 на сто от всичко, което страната можеше да произведе: мед, молибден, цинк, въглища, добитък, месо, вълна, кожи и т. н. През 2009 г. Китай купува 79 процента от всичко това, Канада – 9 на сто, а Русия вече едва 3 процента. Отначало дотам бяхме „обвързали“ Монголия със страната си, че никой, дори Китай, не можеше да „отвърже“ монголците от СССР. Те следваха в наши институти и университети, учеха в съветски техникуми. Изграждахме за тях големи промишлени комбинати, най-важният от които – миннообогатителният комбинат за преработка на молибденови и медни руди в Ерденет, чудесно работи и до днес. Над 40 години след като е построен, той произвежда в момента по 400 000 тона първокачествен меден концентрат годишно.

Взехме участие в строителството на монголската армия, градихме съоръжения по границата с Китай, железници, строителни комбинати, доставяхме на страната машини, техника и оборудване. Не стига това, ами дори и съпругата на бившия лидер на МНР Цеденбал бе „наше момиче“ – Анастасия Ивановна Филатова-Цеденбал. Ще вметнем, че преди да се омъжи, тя бе комсомолски секретар в съветското Министерство на търговията. През 90-те обаче всичко това рухна. До такава страшна степен, че през 2000 г. се наложи ООН да обяви Монголия за държава, заплашена от повсеместен глад. Страната си оставаше предимно аграрна (въпреки твърденията, че се била превърнала в развита аграрно-промишлена държава), а онази година зимата се случи невероятно жестока и монголците бяха принудени да изколят почти половината от всичкия си добитък – коне, крави, овце, камили и др, общо около 33,5 милиона глави. Над 10 пъти повече от цялото население на Монголия, разпръснало се на площ има-няма колкото три Франции.

Страната ни привличаше монголците открай време. Днес нещата са напълно различни. Днес КНР се внедрява (и вече се е внедрила, запълвайки „руския вакуум от 90-те“) в съседна Монголия с такава сила, че почти сме изтласкани оттам. Днес се налага едва ли не с битки да извоюваме обратно всичко, постигнато някога с мир. Днес почти всички стоки за широко потребление и храни в Монголия са дошли от Китай, Япония, Корея или Малайзия. Имаше време, когато монголците често емигрираха в съседен Казахстан. Сега обаче поглеждат все повече към съседен Китай. Монголия впрочем е държавата, в която живее най-малката част от монголския народ. Статистически данни от юли т. г. сочат, че от общо 9 милиона монголци едва 3 милиона живеят в тази страна. Най-многобройни са те в китайския автономен район Вътрешна Монголия – 5 милиона души.

Днес монголците гледат в други посоки не само в икономически, но и в политически план. Те вече редовно организират военни маневри съвместно със САЩ и активно подкрепят всички американски „начинания“ в Ирак и Афганистан. И Realpolitik за тях вече не е тясната връзка с някогашния им основен и единствен „донор“, Съветския съюз, а „валсът“ със САЩ и НАТО. Докато Италия, България, Унгария, Полша, Латвия и Украйна сериозно мислят да изтеглят военните си контингенти от Ирак, монголците, напротив, се канят да засилят своите. И в Ирак, и в Афганистан. По време на четиричасово посещение в Улан Батор президентът Буш обяви още през 2005 г., че „монголските въоръжени сили поддържат делото на свободата и въоръжените сили на САЩ са горди да служат рамо до рамо с такива безстрашни воини“. След което се снима до паметника на Чингис хан.

Какво пък, „приятелят Джордж“ е правел и по-смайващи изпълнения. Монголските миротворци обаче в момента са стигнали тъй далечни предели, че би им завидил и самият Чингис хан. Батальони, роти и наблюдатели, изпратени от монголците, днес служат не само в Ирак и в Афганистан, но и в Конго, в Дарфур, в Западна Сахара, в Косово.  Монголия се е развила дотам, че през 2003 г. дори регистрира свой корабен регистър към британския Лойд. И сега е втората след Казахстан държава, която притежава собствен флот, без изобщо да има излаз към море. Флот, който й носи доходи от 20 милиона долара годишно.

Президентът Медведев бе на посещение в Улан Батор в края на август т. г. За официален повод на визитата бе посочена 70-ата годишнина от победата при Халхин Гол. Основното споразумение, сключено тогава, предвижда създаването на съвместно предприятие с равно участие за добив на уран, до 2000 тона годишно. Предвижда се уранът да бъде изнасян. Май не потръгват обаче нещата с твърде богатите запаси от въглища в Монголия. Китай претендира да разработва съвместно с монголците въглищните им находища, по-специално най-перспективното – Таван Толгой, със запаси от 6 милиарда тона според оценките.

Общо взето, посещението на Медведев раздвижи нещата, застинали дотогава в мъртва точка. Но само толкова. Не е съвсем ясно дали ще бъдат премахнати многото пречки, срещани в Монголия от руските добивни и обработващи компании. Монголците не бързат. Те си имат днес богати съседи като китайците и японците. Американците и канадците пък вече проникват в страната им. Надежда вдъхва един-единствен факт: в обозримо бъдеще никакви тектонични процеси не може да откъснат Русия от Монголия. Значи ще развиваме и занапред търговия със суровини и с всичко останало. Дано обаче не се наложи скоро да купуваме монголски стоки, произведени в предприятия – собственост на китайци, с машини, доставени от САЩ или от Япония.

Бел. на РИА Новости: Авторското мнение може да не съвпада с позицията на редакцията.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.