www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
четвъртък, 29 юни 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Отиде си Милорад Павич - "писател повече от 200 години"

30 Ноември 2009

 

Милорад Павич. Снимка: котидианул

В Белград на 80-годишна възраст почина Милорад Павич. Още с първия си роман “Хазарски речник” (1984) той се превръща в световна знаменитост. Автор е и на романите “Пейзаж, рисуван с чай” (1988), “Вътрешната страна на вятъра, или роман за Хера и Леандър” (1991), “Последна любов в Цариград” (1994). “За мое удивление - казва Павич - книгите ми са преведени 66 пъти на различни езици. Накратко, аз нямам биография. Имам само библиография.” Той е професор по история на сръбската литература и история на културата в Белградския университет,

почетен доктор на Софийския университет (2006), номиниран е за Нобелова награда за литература (2004). Предлагаме ви известната му кратка автобиография, преведена от Ася Тихинова за Литернет.

ЗА СЕБЕ СИ

Аз съм писател повече от 200 години. През далечната 1766 г. един Павич публикувал в Буда своя стихосбирка и оттогава се считаме писателско семейство.

Роден съм през 1929 г. край бреговете на една от четирите райски реки в 8.30 часа сутринта, зодия Везни (аксцедент Скорпион), според хороскопа на ацтеките - Змия.

“Другото тяло” - последният публикуван у нас роман на Павич. ИК “Колибри”

За пръв път бях бомбардиран, когато бях на 12 години, а след това, когато станах 15-годишен. Влюбих се за първи път между тези две бомбардировки. По време на немската окупация научих немски език по принуда. Тогава тайно започнах да уча английски от един господин, който пушеше ароматен тютюн за лула. В същото време за пръв път забравих френския (по-късно го забравях още два пъти). И най-после в една кучешка колиба, където се бях озовал, бягайки от англо-американските бомбардировки, един царски руски офицер - емигрант, започна да ми дава часове по руски език по стихосбирките на Фет и Тютчев. Други книги на руски той просто нямаше. Днес си мисля, че ученето на чужди езици беше своеобразно превъплъщаване в разни магически животни.

Имах много повече любов в книгите си отколкото в живота. С едно изключение това все още е така.

До 1984 г. бях най-малко четеният писател в своята страна, по-късно станах най-търсеният.

“Хазарски речник” донесе световна слава на Павич. ИК “Агата-А”

Написах един роман във вид на речник, втори под формата на кръстословици, третият има две заглавни страници и най-хубаво е да се чете един път и половина, краят е в средата - там, където се срещат главните герои на книгата. Четвъртият наподобява наръчник за гадаене с карти таро. Старая се колкото се може по-малко да преча на романите си. Мисля, че романът е като рак; живее от метастазите си и се храни от тях. Колкото повече времето отминава, толкова по-малко аз съм автор на написаните си книги и все повече писател на бъдещите, които вероятно никога няма да бъдат сътворени.

За моя изненада книгите ми са преведени над 80 пъти на разни езици. С една дума, аз нямам биография, а библиография.

Критиците във Франция и Испания писаха, че съм първият писател на 21-ви век, който е живял в 20-ти век, когато е трябвало да се доказва не вината, а невинността.

Най-големите разочарования в живота са победите. От тях няма полза.

Мисля, че Бог ме е огрял с безграничната си милост, като ме е дарил с радостта на писането, но ме е наказал също толкова, вероятно именно заради тази радост.

ЗА БЪЛГАРИЯ

В България бях през 1945 г., веднага след оттеглянето на хитлеристките войски от Балканите. Спомням си разрушената от бомби София и бялата Варна на брега на Черно море, където по протежение на брега бяха подредени прекрасни малки вили с червени покриви и зелени первази около прозорците, но когато човек се приближаваше към тях, те показваха истинското си лице - това бяха умело прикрити германски бункери, обърнати към морето.

Прекарах една година и в град Русе, на брега на Дунав, в прекрасен френски колеж за момичета, който тогава се наричаше Notre Dame de Ruschuk. Преподаваха монахини от Франция, Англия и Белгия. Понеже знаех френски и английски от дете, обичах да си говоря с тях. Едното крило в голямата градина на брега на реката беше преуредено в училище за нас, децата от Сърбия. В Русчук си водих дневник. Той беше пълен със стихотворения на френски и сръбски, които бях писал там. Днес трудно мога да позная себе си в тези момчешки страници.





Етикет: ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.
  1. 1) Николай
    За жалост ние нямаме фигура в литературата от такъв калибър!
  2. 2) чичата
    старостта е ужасна
  3. 3) аз
    Прекрасен писател!






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com