Гърция и капанът на ветото в ЕС

Млади македонци облечени като войници на Александър Македонски. Античната истерия в Македония продължава, но вече започва да среща съпротива. Снимка: в. „Шпиц“

Чехия се бори докрай и реши проблема на судетите. Словения отстъпи пред натиска и загуби всичко, а Гърция сега трябва да се поучи какво да прави, за да реши спора със Скопие за името на бившата югорепублика Македония (БЮРМ). Тези три права на вето предизвикаха смут в ЕС през тази година. Едното от тях, което може би ще продължи дълго, е витаещото във въздуха и обявено от Гърция вето срещу започването на присъединителни преговори на ЕС с БЮРМ, което косвено или пряко ще бъде упражнено след десет дни на сесията на върха на 27-те в Брюксел.

Други две права на вето вече са в историята, но те имаха различен радикален изход. Въпросните права бяха упражнени от президента на Чехия Вацлав Клаус и от премиера на Словения Борут Пахор, за да бъдат защитени жизнени интереси на двете страни. Чехия победи. Като „вълк единак“ своенравният десен президент на страната отстояваше докрай правото си на вето и постигна самостоятелна победа не само над 26-те държавни и правителствени ръководители на ЕС, но и над 27-те, тъй като правителството и парламентът на Чехия бе против това вето! Без да има никакво право на вето, Вацлав Клаус изнуди целия Европейски съюз и застави 27-те да отстъпят пред исканията му.

Настойчивост бе ключът на неговия успех. Той категорично отказваше да подпише Лисабонския договор, ако 27-те не приемат изключването на Чехия от задължението да приложи хартата за фундаменталните права на ЕС. Клаус успя. Така Чехия реши проблема със судетите – германско малцинство, което комунистите бяха прогонили от Чехословакия след войната заради сътрудничеството им с нацистите. Два милиона судети се надяваха да се завърнат в Чехия и да претендират за имотите си. Но на тази възможност бе сложен край благодарение на ветото на Клаус.

Словения обаче загуби. Нейният премиер-социалдемократ веднага след избирането си през декември миналата година наложи вето върху членството на Хърватия в ЕС, ако тя не приеме решение на граничния спор със Словения. Борут Пахор блокира изцяло присъединителните преговори на ЕС с Хърватия, които дори се намираха в крайната си фаза. Той обаче не издържа на силния натиск и отстъпи, като загуби всичко, за което настояваше.

Той оттегли ветото, преди да получи това, към което се стремеше и в крайна сметка това се оказа и причинате за неговия провал. Докато това вето бе валидно, Европейският съюз с население от 500 милиона души сновеше, за да търси възможности за решение на спора, което да задоволи исканията на малката двумилионна Словения. Но след като Словения оттегли ветото си, приемайки да продължат еврохърватските присъединителни преговори и двустранният спор с Хърватия да бъде отнесен до международна арбитражна инстанция, тревогата приключи и всички в Европа гледат на случилото се с безразличие. Съмнително е обаче дали ще бъдат спазени тайните обещания, които Словения получи.

За Гърция поуките от тези два казуса са ясни, след като премиерът Георгиос Папандреу обяви, че ще блокира на 10 декември започването на присъединителни преговори на ЕС с БЮРМ и че няма да отстъпи в никакъв случай преди да бъде решен окончателно и безапелационно въпросът с названието на нейната съседка. Американци и европейци няма да окажат натиск върху Скопие, за да се съгласи на компромис, приемлив за Гърция. Вашингтон и европейските столици няма да сторят това, докато не се убедят, че Атина няма да отстъпи и няма да допусне БЮРМ до членство в ЕС и НАТО, ако преди това не бъде решен въпросът за нейното име.

Капанът, който плаши гръцкото правителство, се отнася до натиска от страна на европейците, за да бъде накарана Атина да разреши започването на присъединителни преговори между ЕС и БЮРМ, а също и до това да бъде обещано на Атина, че членството няма да бъде финализирано, ако преди това не бъде уреден въпросът за името. Приемането на подобна процедура обаче би било фатална грешка.

Горчивият опит от присъединителните преговори на ЕС и Турция показва, че тази тактика дава болезнени резултати. Гърция и Кипър отстъпиха на натиска и и допуснаха абсурда преговорите да започнат без Анкара да признае съществуването на Република Кипър. Сега двете страни плащат скъпо за това, тъй като турците вече се отнасят с безразличие към отстояваните от тях позиции. Да не се случи същото и със Скопие!

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.