Хммм… Българско вино пино ноар. Кое е най-добро – дегустация на 9 вида от магазина
7 Декември 2009
На българския пазар се появиха почти изведнъж доста вина от сорта пино ноар – малко познат у нас. По принцип го знаят само познавачите, а винарски изби започнаха да засаждат лозя с този сорт пред няколко години. Тази есен на пазара излязоха първи и втори реколти на повечето изби и ценителят може да избира между двайсетина различни вина. Но някои видове се намират трудно, срещат се тук-там по специализираните магазини.
В e-vestnik си направихме труда да намерим в магазините 9 вида пино ноар от български изби, с изключение на прекалено скъпите за нашия пазар - над 20 лв. бутилката. Тествахме ги при т. нар. сляпа дегустация, като разкривахме кои са марките, след като им сложихме оценки. Общото ни впечатление е, че вината с грозде от този сорт са може би малко по-добри от подобни вина от други сортове, дори на същите производители.
Сортът пино ноар стана много популярен на Запад в последните години. Преди 5 години нашумя един филм – “Отбивки” (Sideways – 2004), в който един от главните герои е почитател на пино ноар и мрази мерло. Понеже филмът беше доста успешен, в Америка и Англия се появиха думи като “пинофил” и “мерлофоб”, а отделно продажбите на пино ноар скочиха нагоре за разлика от мерлото, което отбеляза спад. Филмът показва нарасналото внимание към виното от този сорт, но и на свой ред предизвика небивало търсене на пино ноар. Очевидно е, че сортът се превръща в предизвикателство за винарите и за потребителите. Не е чудно, че все повече хора в България са склонни да експериментират с него.
Но ето няколко думи за сорта. Много хора смятат, че е проста работа да направиш червено вино. Вземаш някакво грозде, хвърляш го някъде да ферментира, а после точиш и пиеш. Този мит е еднакво погрешен за всички сортове грозде, е особено далеч от истината, когато става дума за пино ноар. Това е френски сорт с дълга история, изключително труден за работа, капризен и своенравен. Технолозите, които тръгват да правят вино от него, трябва да знаят с какво се захващат, иначе е възможно да стигнат до трагични резултати.
Пино ноар съзрява относително рано и е изключително чувствителен към климатичните и географски особености на мястото, където е засаден. От там вероятно е и способността му да се променя и да мутира с времето, като по този начин от него са образувани стотици различни клонове. Ако расте на място, където е малко по-горещо, отколкото трябва, той ще узрее прекалено бързо и няма да може да развие някакви особени качества, освен едната плоска и елементарна сладост. Ако пък е прекалено студено, е много вероятно да измръзне. Към това трябва да прибавим склонността на пино ноар да боледува по-често от другите сортове и сравнително ниския добив, който се получава от него. Освен това, много скоро след гроздобера и по време на ферментацията, гроздето от сорта обикновено се превръща в лепкава и трудна за обработка каша, която всеки сезон се превръща във вбесяващ кошмар за винарите.
Мястото, където пино ноар е у дома си, е Франция и по-точно Бургундия. Там от него се правят едни от най-фините и сложни вина в света, които не случайно са и едни от най-скъпите. Това е не малко основание и на други места да си опитат късмета с него. В Германия пино ноар е известно още като Блаубургундер и Шпетбургундер, в Италия – като пино неро. Засега, като че ли най-голям и признат успех със сорта, освен във Франция, имат в Нова Зеландия, Орегон и в някои по-хладни области в Калифорния. Опитите продължават, както се вижда и в България.
Забавно ни беше да откриваме общото, характерно за сорта, във всички дегустирани вина, колкото и да бяха различни. Във всички вина се забелязваше един наситен цвят и характерен отенък към лилаво, независимо че не всички вина бяха с по-плътен цвят.
Оценките на деветте вида български вина пино ноар са по шестобалната система (виж тук защо по шестобалната, а не по 100-точковата). За този, който предпочита точковата система, ще кажем, че всичките вина, с изключение на последното, се нареждат над 80 точки, а първите две със сигурност са около 85 точки.
|
||||
![]() |
||||
| Пино ноар 2008 Nimbus Винарска изба “Кастра рубра”Ясен Захариев: Аромат: Интересен нос, със зрели череши, пудра захар, ликьорни тонове, чай. Вкус: Средно тяло, заоблено и плътно. Пикантно, нюанси на червена чушка, черен шоколад. Пикантен финал и много добра дължина.Оценка: 4,50 Иван Бакалов: Оценка: 4,50 |
||||
| Цена: около 18 лв. | ||||
|
||||
![]() |
||||
| Пино ноар 2008 Golden Age Винарска изба “Винекс Преслав”Ясен Захариев: Аромат: Приятни минерални тонове, мъх, какао. Вкус: Добра структура, Стегнато и плътно, нюанси на прясна люта чушка, шоколад.Оценка: 4,75 Иван Бакалов: Оценка: 4,25 |
||||
| Цена: около 16 лв. | ||||
|
||||
![]() |
||||
| Пино ноар CYCLE Винарска къща “Братя Минкови”Ясен Захариев: Аромат: Среден нос, череша, арония, дървесни тонове. Вкус: Стегнато тяло, леко пикантно, дълго. Нюанси на черен пипер и какао.Оценка: 4,50
Оценка: 4 |
||||
| Цена: около 8 лв. | ||||
|
||||
![]() |
||||
| Пино ноар 2007 PN Винарска изба “Винекс Славянци”Ясен Захариев: Аромат: Деликатен, с плодов характер. Вкус:Средно тяло с грапави, но приятни танини. Оставя усещане за сухота накрая, но плътността му се запазва. Като цяло е свежо, с акцент на череша.Оценка: 4 Иван Бакалов: Оценка: 4 |
||||
| Цена: около 8 лв. | ||||
|
||||
![]() |
||||
| Пино Ноар 2007 Търговище Винарска изба “Търговище”Ясен Захариев: Аромат: зрял, плодов, леко затворен. Вкус: Тялото е леко, пивко, сочно, но доста късо. В средата на вкуса излизат малко по-остри киселини. Непретенциозно вино.Оценка: 3,75
|
||||
| Цена: около 14 лв. | ||||
|
||||
![]() |
||||
| Пино ноар 2006 Saint Ilia Винарска изба “Едоардо Миролио”Ясен Захариев: Аромат: със среден интензитет, тонове на целина, зрели сливи, гъби, но слаби. Вкус: Средно тяло с добър обем, сочност, балансирани киселини. Свежо и добре завършващо. Излиза хубав плод във вкуса - касис.Оценка: 4,25
Оценка: 3,25 |
||||
| Цена: около 8 лв. | ||||
|
||||
![]() |
||||
| Пино ноар 2008 Tracia Estate Винарска изба “Тракия естейт”Ясен Захариев: Аромат: Свеж, с горски плодове. Вкус: подчертана свежест, дори прекалена, излиза касис, шипки. Свежо вино, заострени киселини, Пивко, ще върви със сирена и бяло месо. Не е дълго и няма особено забележителен финал.Оценка: 4,00 Иван Бакалов: Оценка: 3,25 |
||||
| Цена: около 8 лв. | ||||
|
||||
![]() |
||||
| Пино ноар 2007 Bulgarian Heritage Винарска изба “Старосел”Ясен Захариев: Аромат: прекалена зрялост, конфитюр, мармалад от сливи. Вкус: Тази сладост се запазва и във вкуса, но тялото е нестабилно и се разпада. Накрая остава леко парещо усещане.Оценка: 3,50 Иван Бакалов: Аромат: мармалад (от сливи), бадеми, малко на мастилница, бакелитена. Оценка: 3,25 |
||||
| Цена: около 11 лв. | ||||
|
||||
![]() |
||||
| Пино ноар Sovata 2007 Винпром СвищовЯсен Захариев: Виното е с “тапа”. (Б. р. - “тапа” на жаргона на дегустатори и технолози е вино, в тапата на чиято бутилка са се развили микроорганизми, гъбички, които внасят определен аромат на мухъл и др. подобни, така че развалят виното).Оценка: няма Иван Бакалов: Аромат: слаб, усеща се “тапа”, леко на конфитюр. Оценка: 3 |
||||
| Цена: около 12 лв. | ||||































Аз лично трудно мога да си обиасниа позициата на Нимбус-а...???
Що, какво му е на Нимбуса в сравнение с Търговището например?
За никого не е тайна, че всички вина са ментета като всички хранителни стоки и напитки в България. Правят се без грозде и са някакви съмнителни разтвори от вода, захар, оцветители и ароматизатори. Колкото и да ги рекламират, полза няма! Западът отдавна разбра, че сме тарикати във винопроизводството и затова не иска нашите вина! И на вътрешния пазар продажбите падат катастрофално! И аз призовавам българите да не купуват тези боклуци, наречени вино! Изходът е сами да си го приготвяме по традиционната българска рецепта, и то от грозде!!!
39ти ти какви вина си купуваш? Вино от оцветители?! това в кварталната кръчма ли ти го сервират. Отиди до някой производител и тогава плюй. Заради вечната ни склонност да се самоочерняме сме на това дередже.
трети имах предвид
Киров, наистина в Бг се правят много ментета. Че и се опитват да ги изнасят. Затова зад граница нашите вина са най-евтини и без добри отзиви. А Пино ноар , освен френско и италианско има и много добро чилийско. Няколко пъти купувам такова . Много е хубаво ,веднъж да му свикнеш... Въобще чилийските , австралийските и до някъде аржентинските вина са супер. Не особено скъпи, но с високо качество.
Шпетбургундера е капризен, но дори нещо да се прецака до една степен при отглеждането, от него става прекрасно розе. Чак нямам търпение да дойде лятото ;]
Абе Сунгурларски, що не се гръмнеш бе? С традиционно българско топче - черешово!
То и българското сирене беше много добро уж, докато не му направиха лабораторно изследване и сега не пишат че е от растителен произход например. Далеч съм от мисълта че всички вина в България са ментета, но е добре да стане като при сиренето - проверка до дупка и обозначаване на етикетите. P.S. Само да добавя че и в чужбина има отвратителни вина, но ние сме по-добре, защото имаме все още възможност да си го правим дома :)
9
Всичи статии за виното в този вестик са много полезни, достоверни, компетенти и имат значение за потребителите. Вършите отлична работа драга редакция.
Демек ще платя 12 лева и ще ми докарва я на тапа я на бакелит
С удоволствие ще пробвам нещо различно, визирам обекта на статията, защото благодарение на e-vestnik открих любимото си засега българско вино - мавруд на изба Памидово... Успех на редактора и екипа на вестника ;)
Забравих да спомена и второто ми любимо - южноафрикански пинотаж - пак в класация тук го намерих
Пино ноар е труден за отглеждане и винифициране сорт, но уцелиш ли оптималната зрялост (по-добре недозряло с лека шаптализация отколкото презряло грозде) и малко старание с температурата при ферментация се получава еликсир. За българските вина от сорта мога да кажа, че са подозрително наситени в цвета, нещо неприсъщо за този сорт имайки в предвид най-добрите екземпляри от новия и стария свят. Мисля, че технолозите се престарават в някой корекции, а може и суровината да не е таман.
Генералните заключения на Сунгурларски ме водят до извода, че изобщо не е запознат с развитието в лозаро-винарския сектор в страната. Ако следи виното в мрежата и ако разбира от вино, не би трябвало да дава тези мнения. А за Пино Ноар може да не е чувал.
Аз пък съм чувал как Хан Крум правят вината си - една цистерна със сприрт и още една с някакъв прах.
Много си се объркал, наивнико. Тия оди да си ги плещиш в някой друг форум, вестник "Атака" или нещо такова, тека няма кой да те вземе насериозно.
вчера момчето на мой починал приятел ми донесе от франция бутилка вино GAILLAC 2007 червено/ някой чувал ли го е
Чича, хвърли тука едно око - http://www.wine-searcher.com/regions-gaillac / и тука също - http://www.terroir-france.com/region/southwest_gaillac.htm
благодаря, иване
Радвам се на всяко смислено нещо, написано за вино. Благодаря на автора! Идеята за дегустация по сортове, и то нетрадиционни за България, е много интересна, моля,направете и сира(шираз). Непрменно ще дегустирам пиното на Свищов-имам привързаност към тази изба, харесвам вина "стар стил", и напоследък попаднах на отново добри примери. И мен ме озадачава плътността в цвета на някои вина, но не само български -напоследък пих австрииски пино ноар с доста изявен цвят. Може би е въпрос на технология. Реших за себе си -да не градя имич на хора които хем не разбират , хем пишат злостно-просто не ги забелязвам и не ги коментирам!
имам досадна грешка- "имидж"-съжалявам,
В годините на устанивяване на народната демокрация у нас идва на официално приятелско посештение югославска делегация,водена от др.Едуард Кардел.Посрещната е от др.Трайчо Костов,който завел високия гост в една винарна в Пазарджижко.На големи букви високопоставеният гост Кардел чете:"да се учим от богатия съветски опит!".Е,до тук всичко беше превъзходно,казал той на домакина,изразявайки недоумение от бодрия лозунг,написан на едри червени букви.Дали действително сегашното вино е толкова полезно,или е носител на повече холестирол в организма?Кой знае?
тук е рубриката подходяща за есето: "Д-р Любомир Канов за раздвоението на емигранта, оцеляването в Америка и англосаксонската етика"
[...] Вчера излезе поредната класация на български вина в E-vestnik. Иван Бакалов се опитва да превърне дегустациите си в традиция, полезна за обикновения български потребител. Не лоша идея. Показателни са и част от безумните коментари под статиите му за виното. От тях също може да се научи доста за нивото на средния потребител на вино у нас. Виненото просвещение явно е още далеч, но с общи усилия можем и да се справим през следващите 20-30 години. [...]