Имат ли какво да си кажат Русия и НАТО?

„НАТО удари лека спирачка на инициативата на Медведев“, след като руският президент представи проект на бъдещ договор за европейската сигурност, пише московският вестник „Независимая газета“. Изданието коментира вчерашното заседание на Съвета Русия-НАТО на равнище посланици, на което бе обсъдена срещата на външните министри, насрочена за петък. Руски дипломатически източник заявил, че една от делегациите на практика саботирала политическото съдържание на предстоящия форум, като се обявила срещу формулировката, предложена от Москва – че срещата има за цел укрепването на европейската сигурност. „Всъщност сега министрите няма за какво да разговарят“, казал източникът.

Руският посланик в НАТО Дмитрий Рогозин заяви след заседанието, че алиансът не се е съгласил с искането на Русия да постави реформата на системата за европейска сигурност като главна тема на обсъждане в Съвета. Пактът отхвърлил също искането на Москва за включване на Русия във вътрешните дискусии в НАТО за обстановката в Афганистан. Рогозин съобщил според вестника, че ще настоява в Брюксел да пристигне външният министър на федерацията Сергей Лавров. „Много неща зависят от бъдещата реакция на партньорите ни от НАТО“, заявили „многозначително“ представители на Москва.

Фактически това е първият дипломатически демарш към документа на Медведев, обнародван в неделя. Според Рогозин, цитиран от Интерфакс, дискусията е била блокирана от канадската делегация. Наблюдатели обаче смятат, че е действала ръката на Вашингтон, който не би желал да влиза в открита конфронтация с Москва във финалната фаза на трудните двустранни преговори за нов договор за съкращаване на стратегическите нападателни въоръжения вместо изтичащия в събота СТАРТ-1, посочва всекидневникът.

Заради разногласията в Съвета Русия-НАТО по повод договора за европейска сигурност увиснаха във въздуха три документа, подготвени за министерската среща. Според Рогозин „първият е проект за поръчение да се започне преглед на общите заплахи“; вторият е програма за работата на Съвета през 2010 г., а третият засяга модернизацията на този орган и на дейността му, пише вестникът.

Говорителят на НАТО Джеймс Апатурай заявил пред „Независимая газета“, че организацията разчита насрочената за петък министерска среща с Русия да се състои и че според него „ситуацията не бива прекомерно да се драматизира“. Той уверил, че алиансът смята отношенията с Русия за важни, както и трите блокирани документа. Руски дипломати също изразяват надежда, че през дните, оставащи до срещата, двете страни ще успеят да сближат своите позиции. За Москва в момента е крайно важно да получи подкрепа за инициативата на Медведев и постоянно да поддържа интереса към нея, пояснява изданието.

Москва и Северноатлантическият съюз вече са преодолели кризата заради войната в Южна Осетия миналата година, изтъкнал пред вестника неназован дипломат от НАТО. „Установени са нормални работни отношения. Ако не спорим, значи няма за какво да говорим“, казал той пред „Независимая газета“. Скандалът в Брюксел показва колко е трудно за Русия и за НАТО да подобряват отношенията си, развалени заради войната в Кавказ, коментира обаче „Время новостей“.

Москва предлага на западните си партньори да се споразумеят за нова архитектура на сигурността. През ноември генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен също предложи да бъде отворена „нова глава“ в отношенията с Русия, „важен стратегически партньор“ на пакта. По-конкретни се очаква да бъдат разговорите му на тази тема в Москва в средата на декември, но Расмусен вече е готов да отреди на Русия специално място в новата концепция на НАТО. Тъкмо това трябва да обсъдят външните министри на 4 декември в Брюксел, пише всекидневникът.

Подготвят се за подписване и редица документи. Един от тях може да осигури на руски специалисти възможността да обслужват военна техника, останала от съветско време в държави от НАТО и в Афганистан. Москва може и да поднови участието си в антитерористичната операция на НАТО срещу подозрителни кораби в Средиземно море. Алиансът и Русия биха могли да възобновят и сътрудничеството в борбата срещу сомалийските пирати, отбелязва изданието.

Има обаче и други проблеми, твърди „Время новостей“. Според външното министерство в Тбилиси, на 3 декември се очакват срещи на първите дипломати от страните в НАТО с колегите им от Украйна и Грузия в рамките на съответните съвети. И двете държави мечтаят за членство в НАТО, срещу което се обявява Русия. Наистина нито украинците, нито грузинците вече не говорят тъй категорично за момента на своето присъединяване – пречат им вътрешни проблеми и неразрешени конфликти, обяснява вестникът.

„Грузия трябва да се примири, че вече не е център на световната политика“, коментира тбилиски военен експерт, цитиран в материала. „Първо, международната общност донякъде се разочарова от Грузия. Второ, Русия и Западът вече няма да бъдат разделяни от непреодолима конфронтация, от каквато биха искали да се възползват грузинските власти“, заявява той. Анализаторът съзира знак за промените в отношенията между Русия и НАТО готовността на Франция – членка на алианса, да обсъди с Русия възможността да й продаде десантен кораб хеликоптероносач от клас „Мистрал“.

Според Москва за преодоляване на конфронтацията може да съдействат и новите предложения на Медведев в проектодоговора за европейска сигурност. Той предвижда възможността участничките да разглеждат въоръжените нападения срещу останалите членки като нападения срещу самите тях и да си предоставят военна помощ, докато Съветът за сигурност на ООН не вземе мерки за поддържане на мира, припомня „Время новостей“.

Руският представител в НАТО Дмитрий Рогозин потвърди, че ситуацията не трябва да се драматизира. Вчера той разговарял с генералния секретар Андерс Фог Расмусен; според Рогозин, вече е сигурно, че конструктивният диалог между Русия и алианса ще продължи, пише „Газета“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.