Михаел Бар-Зоар: Нужен е игрален филм за спасяването на българските евреи

Борис Хамалски

БТА

Михаел Бар-Зоар. Снимка: личен сайт

Професор Михаел Бар-Зоар смята, че най-голямото събитие, което се случи през първото десетилетие на 21 век е терористичният акт срещу кулите близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк, най-известните личности, които се появяват на световната сцена са Осама бин Ладен и президентът на Иран Махмуд Ахмадинеджад. Професор Михаел Бар-Зоар е отново в България по повод представянето на неговата книга „Шимон Перес. Биография“. Премиерата беше на Международния панаир на книгата в НДК. По думите му да се пишат биографии на настоящи държавници е голямо предизвикателство. Те много държат на своя имидж пред обществото и техните интервюта не са най-добрият изворов материал, казва още Бар-Зоар.

– Вие сте историк, политик, журналист, писател. Познавате лично много от световните политически лидери днес. Имате български произход, живеете в Израел, работите в САЩ. Нека поговорим за най-новата история на света. Кои според Вас са световните личности и събития на първото десетилетие на 21 век?

– Смятам, че най-голямото събитие, което се случи през първото десетилетие на 21 век, беше терористичният акт срещу кулите близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк на 11 септември 2001 година.

Нападението породи две други важни събития – войната в Ирак и войната в Афганистан. То постави началото или засили механизма на два процеса – от една страна, войната срещу тероризма, взела на прицел най-непримиримите терористични организации, като Ал Каида, Хизбула и Хамас, а от друга – сблъсъка между радикалния ислямизъм и свободния свят. Конфликтът между свободния свят и екстремизма, войнстващия ислям, се задълбочи и днес обхваща Афганистан, Ирак, Пакистан, Сирия, Либия и Судан, в допълнение с ислямизацията на умерената и светска Турция. В тази обстановка светът гледа със страх, но с покъртително бездействие, на усилията на Иран да се сдобие с ядрено оръжия. Тези процеси пораждат все по-голям страх от исляма в Европа, където неотдавна гласуването на швейцарците срещу строежа на минарета в страната им се добави към антиислямските мерки, приети досега от Франция, Англия и други страни. До този момент главната жертва на тези събития са умерените мюсюлмани, които искат да се интегрират в европейските общества и да живеят в мир, но плащат цената на тяхното бездействие. На този фон основните личности, които изникват на световната сцена, са Осама бин Ладен и президентът на Иран Махмуд Ахмадинеджад. Паралелно с това в САЩ беше избран нов президент, който, бидейки цветнокож, млад, харизматичен и надарен с дар слово, вдъхна огромна надежда у американския народ – Барак Обама. За нещастие се оказа, че той е по-силен на думи, отколкото на дела във вътрешната политика, а по външнополитическите въпроси показа досега изумителна наивност.

– Вие сте биограф на Давид Бен Гурион и на Шимон Перес. Лесно ли се пише за фигури от подобен мащаб? Каква е ролята на автора?

– Да се пишат биографии на настоящи държавници е голямо предизвикателство. Те много държат на своя имидж пред обществото и техните интервюта не са най-добрият изворов материал. Всяка дума, която чувам от тях, трябва да бъде проверявана и препроверявана в други материали – лични дневници, документи, интервюта на други свидетели. Имах голям късмет, че и Шимон Перес, и Бен Гурион ми предоставиха своите дневници и архиви и не се опитваха по никакъв начин да се месят в работата ми. Да, Перес и Бен Гурион са изцяло различни хора. В нашите разговори Бен Гурион ми казваше само онова, което той искаше да каже. Перес беше много по-словоохотлив и по-открит. Бен Гурион мразеше публичността. Перес я обича и е майстор в използването на медиите за своите цели. Бен Гурион имаше огромна харизма, докато Перес – не. Двамата са живели също така в различни периоди и Бен Гурион не е страдал от тормоза на пресата, както Перес. Бен Гурион беше възприеман от повечето хора като върховен лидер, който „знае какво прави“. Перес винаги беше критикуван и трябваше да се справя, въпреки доста враждебната международна среда.

– В каква степен биографията на Шимон Перес съвпада с биографията на израелската държава?

– Биографията на Перес е всъщност биографията на Израел. Той е бил член на кибуц и фермер в младежките си години, когато същността на ционизма беше връщането към земята и изграждането на нови селища в Израел. После той се превърна в „Господин Сигурност“ по времето, когато съществуването на Израел зависеше първо и най-вече от неговата военна сила. Като такъв той беше помощник на Бен Гурион по времето на Войната за независимост, после стана човекът, който изгради израелската военна мощ, като постигна съюз с Франция, планира Синайската кампания, положи основите на израелската самолетостроителна и военна промишленост и най-накрая построи ядрения реактор в Димона, почти сам срещу всички свои колеги. Той стана символ на войната срещу тероризма, като планира и ръководи прочутата операция по освобождаването на заложниците в Ентебе през 1976 година. Но после се превърна в човека на мира, който се опита да постигне мирно споразумение с краля на Йордания Хюсеин, а после и с Ясер Арафат в Осло.

– Вие сте съветник на водещи израелски политици. След изборите тази година и поемането на министър-председателския пост от Бенямин Нетаняху, как ще коментирате политиката на Израел в момента?

– Вярвам, че Нетаняху води правилната политика – едно истинско, дълбоко усилие да постигне мир със съседите ни, главно с палестинците. Той е лидер на дясна политическа партия и на дясна политическа коалиция и продължава да прави отстъпки в името на мира – повече от което и да е друго израелско правителство в миналото. Дясната коалиция не е негова грешка. Той няколко пъти се опита да накара умерената партия „Кадима“ да се присъедини към неговата коалиция и да му помогне да се отърве от крайните десни партии. Но „Кадима“ не се присъедини, поради глупави причини и Нетаняху сега трябва да управлява страната, като внимава много със своите съюзници от десницата. Досега той успява да се справи с това.

– В началото на 90-те години Вие подехте кампания за популяризиране на ролята на България в спасяването на 50 000 български евреи. Двадесет години по-късно смятате ли, че светът знае достатъчно за това?

– Не, светът не знае достатъчно за това, че България е спасила 50 000 евреи. Започнах моята кампания преди 10 години с публикуването на книгата ми „Извън хватката на Хитлер“, после продължих с документален филм, който описва това уникално събитие в световната история. Разказвам и по света за това събитие. Но стигнах до извода, че единственият начин да накарам света да научи за тази история би бил, вероятно, игрален филм, който да стигне до милиони хора. И това е моето главно усилие днес.

– Вие познавате много от българските политици. Какво е мнението Ви за новото българско правителство и водената от него политика?

– Знаете много добре, че човек, който е много активен в политиката, ще бъде много предпазлив в изказването на мнения относно политиката на друга страна. Не съм компетентен да съдя българската политика, но мога да кажа едно нещо: има една обща тенденция във всички български правителства през последните 10 години и тя е за поддържане на приятелство с Израел. Като израелец и българин аз много се радвам на това.

– Вие сте в България по покана на БТА, която преведе и издава, съвместно със Съюза на писателите и Атлантическия клуб в България, световния бестселър „Шимон Перес. Биография“. Каква според Вас ще бъде читателската аудитория на книгата, какви хора ще проявят най-голям интерес към нея – като професия, възраст, култура?

– Вярвам, че книгата ще представлява интерес за няколко категории хора. Първо за хората, които обичат историята и особено биографиите. Второ за хората, които се интересуват от външния свят и които биха искали да разберат тайната на успеха на Израел – една страна, която е едва на 60 години и която днес е сред водещите сили в света в областта на технологиите, на високотехнологичното селско стопанство, науката, изкуствата и военната сила. Хората, които ще прочета тази книга поради горепосочените две причини, ще са хора на средна възраст. Образовани хора. Но аз вярвам също така, че книгата ще вдъхнови и младите хора, които ще открият, че един млад, по-скоро самотен мъж, срещу когото е било почти всичко, от неговата партия и в другите партии, в неговата страна и в други страни, е успял, и то само благодарение на силната си воля, да стигне до най-висшия пост в страната си и да превърне родината си от малка, изложена на заплахи, обсадена държава, в един проспериращ и силен Израел. Това доказва, че силата на волята и отдадеността могат да бъдат тайната на невероятния успех за всичко и за всеки от нас – в политиката, в нашите професии, в нашия частен и обществен живот, в постигането на нашите цели и на нашите мечти.

–––––––––––––––––-

Професор Михаел Бар-Зоар е световно известен писател, историк, политик и общественик, автор на около 30 книги с международна популярност – художествена проза, научни изследвания и публицистика. Книгата му за спасяването на българските евреи „Извън хватката на Хитлер“ става бестселър в България, САЩ и Израел, преведена е в много европейски страни. Михаел Бар-Зоар е роден в София. Имигрира в Израел през 1948 г. Завършил е политология и международни отношения, има научни звания от няколко университета – в Париж, Хайфа и Атланта. Бил е народен представител в Кнесета.
Носител е на множество високи отличия, сред които престижните израелски награди „Бен Гурион“ и „Соколов“. Кавалер е на френския орден на „Почетния легион“ и на българския „Мадарски конник“. Получава френската Академична награда и е Лауреат на наградата на Международната организация по миграция. Доктор хонорис кауза на Софийския университет.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.