Какво ще стане с ЕС и Турция?

На този етап трябва да се смята за приключил въпросът с отношенията между ЕС и бившата югорепублика Македония (БЮРМ). След ясната позиция на правителството на Социалистическата партия ПАСОК, че е изключено да позволи започване на присъединителни преговори между Брюксел и Скопие, ако преди това не бъде решен въпросът за името на съседната страна, по всичко личи, че няма изобщо да се обсъжда темата за започване на преговори на сесията на върха на 27-те следващата седмица.

И за да не бъде принудена Гърция да наложи още едно вето над БЮРМ, което абсолютно ще я лиши от гъвкавост за дълги години, шведското председателство и Комисията ще отложат за неопределено време обсъждането на този въпрос. Този подход даже се насърчава вече и от ръководството в Скопие. Кабинетът Папандреу няма никакво възражение да се постъпи така и дебатът да бъде отложен за неопределено време. Управляващите социалисти в Атина даже са доволни и с основание, тъй като без много усилия е извоювана една политическа и дипломатическа победа.

Макара че дни остават до критичната сесия на върха на ЕС, която трябва да реши дали да наложи санкции на Анкара заради отказа й да отвори пристанищата и летищата си за кипърски гръцки кораби и самолети, както впрочем я задължава подписаният от Турция с ЕС Анкарски протокол. Рискът от тази сесия е огромен. Ако ръководителите на ЕС не накажат Турция, тогава Република Кипър драматично ще се окаже в състояние на държава от по-ниска категория, която никой в Европа няма да я брои за нищо и то с основание!

Анкара ясно обяви, че няма никога да приложи клауза от европейското законодателство, от която да се види, че тя косвено признава съществуването на кипърската държава. Ако Атина и Никозия разрешат на ръководителите от ЕС да приемат тази позиция на Аркара чрез продължаване на присъединителните преговори сякаш нищо не се е случило, това ще означава тотално подценяване на държавната идентичност на Република Кипър.

Негласно 27-те признават, че Република Кипър няма правата на останалите страни от ЕС, в резултат на което турското ръководство де факто е в правото си да отказва да признае съществуването на кипърската държава и да твърди, че в скоро време нея няма да я има!

Не са нужни анализи, за да се види, че за Никозия и Атина е политическо самоубийство нещата да се развият така, че да доведат до рязко нарастване на турската експанзия в Кипър, Егейско море и Тракия. За жалост всяко отлагане на решение по този въпрос е от полза за Турция и е победа за нея, дипломатически триумф, тъй като това ще е третият даден от ЕС срок, който ще изтече. Анкара обаче предизвикателно продължава да отказва да се съобрази с ултиматумите, поставени първоначално от 25-те, а сега и от 27-те, без, разбира се, да произтичат последствия от това за нея.

Дали Атина и Никозия ще се осмелят да наложат вето. Има решение, за да бъде предотвратено задаващото се дипломатическо Ватерло на сесията на върха на ЕС за Кипър и Гърция. Решението дори е изключително и само в ръцете на Атина и Никозия. А то е: налагане на вето върху продължаване на присъединителните преговори на ЕС с Турция, блокиране на тези преговори, докато Анкара се съобрази с изискванията към нея.

Ще се осмелят ли Гърция и Кипър да го сторят? Засега нищо не предвещава, че те имат куража да наложат вето. Формулировката, която правителствата на двете страни използват – „Турция ще бъде оценена обективно и строго“ – не означава нищо. Тя включва от най-хубавото до най-лошото. Възможна е и приятна изнанада от тях, макар че няма такава надежда…

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.