Реформата и учените като орел, рак и щука

Роботи, разработени лабораторията по мехатроника на БАН. Снимка: официален сайт

Проектите за нов Закон и нова реформа в науката разбуниха духовете и разделиха техните създатели, арбитри и ползватели на седем групи – оптимисти, песимисти, напористи, реалисти, сепаратисти, ВАК-исти и антиреформисти.

Оптимистите

Те са предимно хардлайнери от редиците на социолозите и политолозите. Според тях законът и реформата трябва да са радикални. Те са прекалени оптимисти, че пазарът ще свърши работата на държавата. Крайни във вижданията си, те вярват, че само чрез дълбока и драстична реформа: “Има шанс Десети ноември най-после да се случи и в сферата на науката”. Да се получи “Разбиване на социалистическо-балканския уют”. Да се се очистят “ВАК и науката от прашасали хора с кал в ушите”. В кавичките са цитирани заглавия на статии и интервюта, които са дадени за вестниците от социолози и политолози.

Песимистите

Те са от средите на онези професионални учени, които от 20 години чакат да се направи нов Закон за научните звания и степени, но такъв досега няма. По някаква причина този Закон или не се приема или се появява под формата на проект, от който ги побиват тръпки и им се изправят косите. В последния проект най-много ги тревожи мисълта, че “университетите ще получат автономия да присъждат академичните длъжности”. В резултат на което “доцентите ще станат автоматично професори”. Което пък ще “направи професорите повече от студентите”. В скобите са цитирани мнения и опасения на професионални учени.

Напориститите

Те са в правителството и тяхното мнозинство в парламента. Те са нещо ново, невиждано и уникално за науката. Изпълнени с енергия и воля за промени, те не си играят на дребни ремонти и кръпки. С един замах те хванаха за параграфите стария Закон за научните звания и научните степени и са на път да го изхвърлят целия на бунището на историята. На негово място те предлагат нов проект за нов Закон с принципно ново съдържание, нова философия и ново име “Закон за развитие на академичния състав в България”. Новата философия е това, което най-много плаши и стряска старите кадри със старите разбирания. Подготвян с перспектива за работа в европейското и международното научно пространство, в новия закон има клаузи, които не са по вкуса на антиреформистите – мастити местни учени, които нямат компютърна грамотност, не говорят конвенционалния за науката език и не знаят докъде се простира голямата и истинската наука в Европа и света. Те мерят всичко със своето аршинче и подведени от него ритат и плюят по проекта, в който безспорно има много неща за оправяне, но като цяло философията и целите му са правилни и трябва да се приемат.

Реалистите

Те са добри професионални учени, които работят в България и чужбина. Те знаят, че реформа в науката, както и самата наука, се правят с пари и модернизации, а правителството не дава пари докато сегашният стил на работа в науката не се промени. По тази причина реалистите са солидарни с призива за промени и поддържат проекта на правителството въпреки някои недомислия в него. Те са солидарни и с езика и стила на правителството, защото той се оказа това, от което разбират и на което реагират станалите им противни и омразни ръковдители в науката. Затова, реалистите са по-благосклони поне засега да приемат с мълчание и да гледат с интерес и възхищение как напористи министри опъват ушите и извиват шиите на дебелоглави началници.

Сепаратистите

Те са предимно от онези поникнали като гъби университети, които поради липса на пари, кадри, традиция и други причини стоят извън академичното пространство на Обединена Европа, където парите за наука са събрани в Общи рамкови програми, а критериите и кредитите се унифицират с всяка изминала година. За разлика от тенденциите в Обединена Европа в новите университети на България има сепаратисти, които искат не само да откъснат науката на България от тази в Европа, но кроят и планове, как да разкъсат и да разпарчетосат научния потенциал на България така, че и за тях да има парцел в него. С тази цел някои от тях предлагат новият закон да се спре и научните звания и степени да се раздават по два различни закона. Единият закон да е за университетите, където ще се набляга главно на лекциите и обучението. Другият закон да е за БАН и в него да се набляга на публикациите и цитиранията. Има и предложения единните за всички критерии за защити на дисертации и хабилитации да се децентрализират и всеки университет и институт сам да определя условията и изискванията за защита на дисертация и хабилитация.

ВАК-истите

Те стоят в защита на Висшата атестационна комисия и не искат тя да бъде закрита. Според тях нейните 1610 учени, които са разпределени в 86 специализирани научни съвета, 19 експертни комисии и ръководство от 29 члена, са гаранциите за високото качество на дисертациите и хабилитациите. Те смятат, че без контрол и надзор от ВАК администрациите в университетите и академиите ще вършат произволия и ще мамят и фабрикуват дисертации и хабилитации безразборно и без реално покритие.

Антиреформистите

Те спъват и спират реформата от 20 години по различни поводи. Най-напред ни уверяваха, че реформа не е необходима, защото науката била реформирана. След това те отказаха да правят реформа с оправданието, че тези, които препоръчвали реформата, искали да ограбят имотите на БАН. Сега пък се инатят и не искат реформа, защото предложенията били абсурдни и неприемливи. Най-страшното и ней-фаталното в случая идва от това, че антиреформаторите са се окопали и вземат решенията си в същите органи на науката, които би трябвало да са двигател на реформата. Сред тях са Управителният съвет (УС) и Общото събрание (ОС) на БАН.

Такава е реалната ситуация около новия закон и реформата. С всеки изминат ден в дискусиите по тях се включват нови формации от “орли, раци и щуки”. Всяка от тях реди закона от “своята камбанария” и “дърпа чергата” на реформата към себе си. Почти всички те имат твърди позиции в исканията си и са безкомпромисни в предложенията си. По тази причина новият закон се оказа заклещен между камари от твърди искания и безкомпромисни предложения. Това може да стане причина проектът за нов закон да се провали по същия катастрофален начин, по който са били провалени около 30 други проекта на същия закон. Това тревожи реформаторски настроените учени.

Има и нещо друго, което тревожи жадните за промени учени. Това е въпросът: „Кой ще прави реформата и кой ще прилага новия закон, ако той бъде приет от параламента?“ Антиреформистите от сегашния УС и ОС на БАН не искат реформа. Те ще я спират и саботират, така като са правили и досега.

*Проф. Иван Канев е доктор на биологическите науки, преподавател в Университета в Омаха (щат Небраска, САЩ).

Виж още мнения по темата във форума Проблеми на българската наука

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.