В. Нойес Дойчланд: Бойко Борисов и символиката на празната кутия

Бойко Борисов. Снимка: Таня Киркова

От лятото България има ново правителство. Водено от бившия пожарникар и охранител Бойко Борисов, засега то се радва на одобрение преди всичко благодарение на силната критика към предишните управляващи.

След дебат, продължил 17 часа, в края на миналата седмица българският парламент прие на второ четене държавния бюджет за 2010 година. Той възлиза на малко повече от 17 милиарда лева и както може да се очаква заради продължаващата икономическа криза, предвижда дефицит. Но въпреки драстичните съкращения в много сфери, планът предвижда през предстоящата година да се плаща с 10 процента повече на над 2-та милиона български пенсионери и да не се пести в критичните вътрешнополитически области като здравеопазване, образование, екология и инфраструктура.

При представянето на проекта за държавен бюджет в края на октомври новият финансов министър Симеон Дянков, който е следвал в САЩ и е с кариера за Световната банка, донесе с типично американски хумор на нетърпеливите за представянето му журналисти не диаграми тип „торта”, а кутии за пица. Едната кутия, каза Дянков като я отвори, е по-голяма, но е празна. Тя символизирала бюджетната политика на предишното правителство, което успяло в рамките на няколко месеца да изчерпи до стотинка големия излишък в държавния бюджет от началото на годината. Другата кутия била много по-малка, но пълна, макар и с вегетарианска пица. Тя отговаряла на новия курс на министерството му: разпределя се това, което е на лице, както по размер, така и по съдържание – нито повече, нито по-малко. Водещите идеи на неговата политика и на политиката на новото правителство на „пожарникаря” Бойко Борисов били прозрачността и точния поглед.

В действителност Борисов има много възможности за гасене на пожари преди да стане твърде късно. Обявеният още в началото на 2009 година „икономически растеж въпреки кризата” от 4,7 процента междувременно се превърна в огромен минус от 6,3 процента.

Дори и като се вземе предвид, че новите властимащи постоянно искат да печелят за сметка на предшествениците си, новините от министерствата всъщност будят повече от загриженост. Цветан Цветанов, председател на партията на Борисов ГЕРБ (граждани за европейско развитие на България), вицепремиер и министър на вътрешните работи, съобщи за 65 млн лева дългове на учреждението си, които са натрупани от началото на 2009 година. Министърът на отбраната Николай Младенов каза на 2 декември, след среща с президента Георги Първанов, главнокомандващ на българската армия, че министерството му е затънало в 100 млн лева дългове, също натрупани през първите шест месеца на тази година. Може би най-зле е положението в министерството на регионалното развитие, което при бюджет от 80 млн лева до лятото вече е раздало поръчки за над 300 милиона.

Тъй като в малка икономика като българската, със сравнително слаби износни данни, държавата играе решаваща роля като възложител за предприята в страната, този подход към парите на данъкоплатците е предизвикал верижна реакция. И без това слабият частен сектор е попаднал в огромни проблеми с ликвидността. В края на ноември българският всекидневник „Стандарт” обобщи положението по следния начин: „В момента икономиката действа под мотото: плащаме, когато ни платят на нас”. Проблемът е, че българската хазна иска парите си не след постъпилите плащания, а след предоставяне на фактурите. Ако фирмите не плащат в съответствие с обема на поръчката, чиновниците им запорират сметките, което прави все повече от тях неспособни да действат и ги заплашва с банкрут.

Най-силно засегнат е строителният бранш, в който се завръща старият, смятан за изчезнал призрак: работниците, освен ако не са сред онези 35 000, които бяха освободени от работа само през тази година – често не получават заплатите си с месеци, а изобретателността на някои собственици на фирми, което няма да се промени и занапред, е забележителна. Безработицата, изчезнала почти напълно в годините на инвестиционния бум непосредствено преди и след влизането на България в ЕС въпреки ширещата се корупция и неефективна структурна политика, сега отново се приближава към 10-процентната граница. Който не остана без работа трябваше да се примири със значителни намаления на заплатата, а това, след като през 2008 година българите се сблъскаха с рекордна инфлация, изяде растежа на заплатите и възнагражденията.

Въпреки това независими икономически експерти като Камен Колчев от финансовия холдинг „Елана” са оптимисти. „Кризата е шанс за нас, заяви Колчев неотдавна в интервю, тъй като ни принуждава да правим реформи, които са отлагани с години.” Една от тези реформи засяга не само трудноподвижната данъчна и разходна дисциплина на държавата, но преди всичко и самото даване на поръчки, което често става без конкурси „между приятели”, така че лошите резултати идват на твърде високи цени.

Във всеки случай Европейската комисия отпусна на новото правителство нещо като кредит на доверие: на 18 ноември оттеглящият се от длъжността комисар по разширяването Оли Рен отпусна част от спрените през юли 2008 година средства от структурните фондове – 82,5 млн евро – за да може България да продължи замразените си инфраструктурни проекти. А добрият път, на който Борисов обещава да изведе страната си, все още тепърва трябва да бъде построен. И то възможно най-бързо и сигурно.

Вестник “Нойес Дойчланд” е бившият официоз на Германската единна социалистическа партия, управлявала в социалистическата ГДР. Днес е близък до наследилата я Лява партия.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.