Милваните, по-милваните и най-милваните

Иво Инджев

Понеже за втори път на рамките на една седмица се позовавам на в. “Сега”, за начало пояснявам: от този вестник се осмеляват да питат недосегаемия ни президент разни неща, които бих попитал и аз. Само че последният път, когато го попитах, ми се наложи да напусна работното си място. И сега, повече от 3 години по-късно, питам само вас, читателите: не е ли подозрително нежеланието на президентската администрация да “издаде” кого и защо помилва държавният ни глава? А ако питате мен, не само е подозрително, но спокойно може да се подозира корупционна схема – нима всеки осъден не е готов да плати, за да бъде освободен и стига да има кой да приеме подкупа?

И още нещо: основанието отново президентът да е тема за коментар е неговата значимост. Държавен глава е, а не лукова. И е въпрос на избор – за някои водещата тема е парнаджията от Крумовград. Докато цялата медийна пара е впрегната в свирката, машинистът Първанов натиска спирачката в локомотива и от прозорчето ни обяснява, че не върви по вина на всеки друг, но не и по негова. Някой да го е чувал да кажа една самокритична дума?

Щом крият информацията, имаме основание да запълваме вакуума с предположения. И да си припомним, че и най-милваните от съдбата могат да се окажат в нужда да бъдат помилвани. Но за целта трябва да има ясни критерии за милваните, по-милваните и най-милваните. Другото е произвол и личен режим.

Ето няколко цитата от статията, която може да бъде прочетена в самия вестник (а и нямам право да я препечатвам без съгласието на редакцията):

Президентът крие кого е помилвал

Държавният глава не смята за нужно да обясни за какви престъпления са били осъдени лицата с опростени наказания, нито каква част от присъдите си са изтърпели

Президентът Георги Първанов отказа да посочи имената на помилваните през 2008 и 2009 г. лица въпреки запитванията, които в. „Сега“ отправи към него на 5 и 23 ноември по закона за достъп до обществена информация. Въпросите бяха изпратени преди новия арест на помилвания преди години от държавния глава лидер на „Евророма“ Цветелин Кънчев, задържан сега за изнудване на бившия шеф на Гражданска защита Никола Николов.

И в двата си отговора от президентската администрация се позовават на принципа на защита на личните данни. Водещи експерти по достъп до информация обаче твърдят, че няма никакви основания имената на помилваните да се засекретяват на това основание.

От администрацията на държавния глава посочват, че през м.г. вицепрезидентът Ангел Марин е помилвал 102-ма души, а до 5 ноември т.г. – още 36. Подадените молби с искане за опростяване изцяло или частично на наказанията са били съответно 1151 и 773. Сред помилваните няма чужденци. За сравнение през 2007 г. помилваните са били 104 души (при 1012 молби), а през 2006 – 56 души (843 молби).

Няма отговор обаче за какви престъпления са били осъдени лицата, получили пълно или частично помилване.

От администрацията на държавния глава крият и имената на членовете на комисията за помилване, която разглежда молбите и изготвя предложение до вицепрезидента. „Неразгласяването на техните имена е и с цел да се осигури обективност в работата им и да се гарантира тяхната сигурност“, твърдят оттам”.

И така, езикът и светът на Оруел са живи и повече от здрави зад каменните стени на непристъпното президентство. Там те наричат цензурирането на информацията “неразгласяване”. Загрижеността за собствената безконтролност пък била грижа за “защитата на личните данни” на помилваните, както и анонимността на обслужващите тази конспирация била продиктувана от желание да им се осигури …обективност (при пълната им безконтролност!), гарантирайки им сигурността!

Това последното със сигурността е повече от сигурно – колкото по-малко знаят гражданите за президентските ходове и мотивите за тях, толкова по-сигурни се чувстват вкупом в крепостта, в която си живеят на “Дондуков” феодалните младенци от юнашкия екип на превъзходителството Първанов. И съответно очакват да получават на юнашко доверие одобрението на обществото.

Това се случва в уж европейска България защото в страната бе наложен путиновия модел на еднолично управление. По-лошо дори – ако Путин в Русия поне формално имаше като президент правомощия да се разпорежда с властта (друг е въпросът как точно го правеше), то Първанов у нас, макар и да изглежда “по-мек”, твърдо гази основния закон с присвояването на права и лостове, които не са му дадени от суверена, макар и да е избран от него с пряко гласуване.

Отказът му да сподели с нас на какъв принцип дарява своята милост на осъдени, говори поне за две неща: че се е самозабравил и че има какво да крие.

Още текстове от Иво Инджев в неговия блог

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.