Швейцария между привличането и страха от Европа

Швейцарските крави посрещат снега
Швейцарски крави пият вода в снега на 1245 м надморска височина в Гебрис, Алпенцел, Швейцария. Снимка ЕПА/БТА

Дали Швейцария се готви да се отвори по-широко към света, дотолкова, че да обмисля присъединяване към Европейския съюз? Това предположение може да изглежда абсурдно веднага след като швейцарците гласуваха на референдум за забрана на строителството на минарета, предизвиквайки остри критики от страна на европейските си съседи и мюсюлманските страни. Забрана за минаретата е само началото. При безработица, заплашваща да скочи до 5 процента следващата година (което е високо за швейцарските стандарти), швейцарските политици отчаяно се опитват да намерят начини да опазят швейцарските работници от чуждестранна конкуренция.

В тези времена на рецесия голям брой богати правителства от ЕС продължават да налагат ограничения върху достъпа до пазара на труда за работници от най-младите и най-бедните членове на своя клуб като България и Румъния. Това е удар върху принципите на отворени граници на ЕС. Швейцарските политици отиват още по-далеч, като призовават за ограничения върху квалифицирани мигранти дори от богатите съседи. Не само полският водопроводчик, но и германският зъболекар стана Торбалан. През октомври една кампания срещу трансграничните работници от Франция помогна на Движението на женевските граждани да стане втората по големина партия в местния парламент под лозунга „Женева и женевците на първо място!“

Подобен местен национализъм е обикновено явление във внушителната сграда на федералния парламент в Берн с неговата статуя на Вилхелм Тел и рисунки във възхвала на такива швейцарски ценности като „Мъдростта“ и „Просперитета“. Десни популисти от Швейцарската народна партия, чиито членове призоваха за организирането на референдум за минаретата, искат да премахнат или суспендират споразумението за „свободно движение“, което позволява на граждани на ЕС да живеят и работят в Швейцария и обратно.Това обаче няма да стане: влиятелните консерватори от Християндемократическата партия на Швейцария наричат „самоубийство“ скъсването на споразумението.

Но дори самите те желаят да се въведе извънредна „предпазна клауза“, която би позволила временни квоти за мигранти, включително от Франция и Германия. Това вероятно са само приказки. За задействането на предпазната клауза трябва да се изпълнят строги условия, а управляващата в страната коалиция отхвърли използването й преди няколко месеца. Но някои политици все още смятат, че трябва да призоват за спирачки върху имиграцията. „За да имаме доверието на хората, ние трябва да действаме“, заяви председателят на ХДП Кристоф Дарбеле.

В крайна сметка може би изглежда странно да се смята, че е узрял моментът за преразглеждане на въпроса за връзките на Швейцария с ЕС. Това е една оплетена история на спечелени и изгубени рефередуми, която остави страната в Шенгенската зона, но извън Европейското икономическо пространство (клуб извън големия клуб, който позволява на посестримите й, отказващи да влязат в ЕС – Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, достъп до единния пазар на ЕС). Връзките на Швейцария с ЕС се регулират от мрежа от 120 споразумения и договори и този двустранен подход продължава да е предпочитаният избор на правителството, бизнеса и повечето избиратели.

Нещо става обаче. През септември един правителствен доклад за външната политика наруши табу и постави въпроса за присъединяването на Швейцария към ЕС, макар и „много срамежливо“, по думите на Криста Марквалдер, либерал и проевропейски член на парламента. През ноември парламентът подкрепи нейната инициатива да поиска от федералното правителство да докладва дали настоящата рамка на отношенията между ЕС и Швейцария продължава да е в интерес на страната. Мнозина колеги й казали, че са против членство в ЕС, призна тя, но приемат необходимостта от подновяване на дебатите.

Защо? Проевропейците изтъкват познатия аргумент, че отделните страни ще имат все по-малко значение в бъдеще. Нов правителствен документ за външната политика е пълен с мрачни статистики за смаляващия се дял на богатия свят в световната икономика и топящото се население на Европа. В Берн може да се чуе още по-мрачният аргумент, че ЕС се превръща във все по-труден партньор в двустранните отношения. Още преди рецесията швейцарската банкова тайна и ниските кантонални данъци бяха подложени на остри критики. ЕС все по-често обвързва отделните споразумения, така че ако швейцарските гласоподаватели се ослушват по някоя от областите на сътрудничество, те ще бъдат ощетени по много други.

Откакто се разрази кризата, Швейцария бе подложена на всевъзможни унижения. Тогавашният германски финансов министър Пеер Щайнбрюк заплаши да „накаже“ швейцарците, ако не отслабят банковата тайна. Италианското правителство изпрати полицаи да снимат предполагаеми нарушители на данъчното законодателство, пресичащи границата. Либия внесе предложение в ООН за лишаване на Швейцария от членство след поредния скандал, предизвикан след като полицията в Женева за кратко задържа сина и снахата на либийския лидер Муамар Кадафи по подозрение в малтретиране на прислугата им. По-късно обвиненията бяха свалени. Либия прекъсна доставките на петрол и продължава да държи двама швейцарски бизнесмени в Триполи като виртуални заложници, дори след като швейцарският президент отиде до Либия, за да се извини за ареста.

Подобни унижения предизвикват гняв у някои швейцарци (смята се, че либийският скандал е изиграл известна роля във вота срещу минаретата). Други се безпокоят от изолация. Кризата засили решимостта на ЕС да въведе по-строга финансова регулация и да наложи ограничения върху достъпа до единния пазар на чужди фирми, отбелязва швейцарският външен министър Мишлин Калми-Рей. „Като нечленуващи в клуба ние сме идеалната мишена за дискриминация. Това е един нарастващ риск.“ Двустранните отношения стават „все по-трудни“, добавя г-жа Калми-Рей, защото едновременно с разширяването на обхвата на законодателството на ЕС съюзът натиска Швейцария да се съгласи на почти автоматично приемане на бъдещите правила.

Швейцария има много неща, които може да противопостави на членството – ниските данъци, все още дискретните банки, по-големия принос за бюджета на ЕС като пълноправен член. Швейцарците се страхуват, че идентичността им може да се „размие“ в ЕС, казва г-жа Калми-Рей. Това е идентичност, която се върти около неутралитета и необичайната традиция на граждански референдуми. Но все пак е ясно, че швейцарците отново претеглят ползите и
недостатъците от уникалния си подход към ЕС. Те са в отбранително настроение, както показа вотът за минаретата. Но е напълно възможно последиците да бъдат изненадващи.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.