Самоубийствата в американската армия – по-опасни от куршумите и бомбите

Американски войници се качват на борда на хеликоптер Чинук в провинция Хелманд. Снимка: архив

Самоубийствата в американската армия са по-опасни от куршумите, бомбите, гранатите и кръстосания огън. Преживените кошмари, постоянният страх и невъзможността да определиш срещу кого воюваш са пагубни за психиката на войниците. Как сраженията в Ирак и в Афганистан водят до пълно отчаяние, пише Винсънт Зандри в сайта RT.com.

Военната служба в зоната на военни действия винаги е била опасно занимание. Войниците се сблъскват с най-долните прояви на човешката природа. Куршуми, бомби, гранати, коли-бомби, случаен обстрел от страна на собствените другари, ръкопашни боеве, умора, скука, самота, мъчителен страх – животът на днешния войник по време на война е толкова изпълнен със стрес, колкото и при войните в древността. Само оръжията са други.

Само че днес американските пехотинци, които воюват в Ирак или в Афганистан, са заплашени от още една опасност, която е не по-малко смъртоносна от най-мощните взривни устройства на талибаните и на Ал Каида – самоубийствата. В деня, след като президентът на САЩ Барак Обама обяви, че ще изпрати в Афганистан още 30 хиляди войника, стана известно, че броят на американските военнослужещи, които са сложили край на живота си през тази година, вече е надвишил рекордното ниво от 2008-ма. А преди няколко месеца в. „Ню Йорк Таймс” писа, че за последните 30 години в американската армия не е имало толкова самоубийства, колкото сега.

Не е изненадващо, че от всички видове войски най-много самоубийства има в американската пехота, а броят им рязко се е увеличил дори и сред войниците с голям опит в участия във военни действия. Стотици хиляди американски войници от сухопътните войски и от морската пехота бяха изпратени в тези две горещи точки, и много от тях станаха участници или очевидци на страшни събития, които обикновеният човек дори не може да си представи. В интервю за сп. „Нейшън“ Майк Хармън, 25-годишен ветеран от иракския конфликт, мрачно разказа, че през цялото време го тормози един и същ кошмарен сън: гони го враг с мачете в ръце, а пред него има врати, които не водят наникъде. И подът „винаги е хлъзгав”.

Няма нищо изненадващо в това, че Хармън е измъчван от всекидневни пристъпи на паника. Той служил в Ирак като военен лекар към танкови и артилерийски части и със собствените си очи е видял как загивали или ставали инвалиди не само неговите приятели, но и – което е не по-малко трудно – много мирни жители. „Когато започваха да стрелят по нас, момчетата откриваха ответен огън,” разказва той в бруклинската си квартира. „В резултат умираха мирни жители, които попадаха под кръстосания огън. Някои от тях просто минаваха оттам, други стояха пред домовете си. Когато някъде се взривяваше кола-бомба, отивахме да помагаме на пострадалите мирни жители. Повечето от тях бяха жени и деца. Половината от тях умираха в ръцете ми. Не можеше да направим нищо. Когато приближиш такава кола-бомба виждаш как шофьорът още държи кормилото, а главата му я няма. Някои от нашите се смееха на това. Други на шега поставяха на мястото на откъснатата глава крушки, за да заприлича на лампа. Те са добри момчета, просто вече са се нагледали на много неща.”

Като слушаш подобни истории спираш да се учудваш, че броят на самоубийците сред военнослужещите, които са били в зоната на военните действия, е толкова висок. Да гледаш как на другите се случват ужасни неща и постоянно да се страхуваш за собствената си безопасност – този стрес е напълно достатъчен, за да бъде пречупен и най-здравият войник. Неотдавна сп. „Травматичен стрес” (Journal of Traumatic Stress ) посвети цял един брой на продължаващото присъствие на САЩ в Афганистан. По данни на авторите „поне един на всеки пет ветерана се е върнал у дома с посттравматично стресово разстройство”. Други 47 процента „са мислили за самоубийство преди да се обърнат към лекар, а три процента са се опитали да сложат край на живота си.”

Съществуваше ли проблемът със самоубийствата в американската армия при предишните военни конфликти? За съжаление, до 1980 година въоръжените сили не са водили подобна статистика. Но навярно не е минавало без самоубийства. Но дори ветераните от Втората световна война са на мнение, че върху психиката на войника влияят не само зверствата от войната, а и невъзможността да определиш кой е твой враг, както и липсата на ясно разбиране за какво точно воюваш. „Момчетата, които воюват в Ирак и в Афганистан, дори не знаят кой може да започне да стреля по тях,” каза в интервю за в. The Advocate 83-годишният Фред Дренкхън, участвал в битката за Арденските възвишения. „Освен това им се налага да мислят за мините по пътя. Тази война изобщо не прилича на това, което ни се случваше по време на Втората световна война. Съчувствам им.”

Дренкхън обаче не може да обясни защо броят на самоубийствата сред днешните ветерани-участници във военни действия е толкова висок в САЩ. Не може да си спомни нито един случай, в който някой от неговите бойни другари да е опитал да сложи край на живота си, въпреки че се оказвали в най-трудни и опасни ситуации, каквито е трудно да си представиш. „Явно всичко е въпрос на стрес,” предполага 86-годишният Лю Джаксън от Стамфорд, Кънектикът, който по време на Втората световна война служил на бомбардировач В-29 и лично свалил японски пилот-камикадзе, който насочил изтребителя си срещу неговия самолет. „Да пътуваш постоянно в командировки в Ирак и в Афганистан навярно е много стресиращо.”

Такъв стрес може да предизвика силно чувство на безнадеждност и пълно отчаяние. А както показва тъжната статистика, всеки ден пет американски войници се опитват да се самоубият. Някои ще осъществят намерението си, други – не, но във всеки случай те ще  пострадат физически и психически. Съпругът на Триша Хобърт, баща на три деца, се самоуби през 2005 година, когато се върна от Ирак за две седмици, за да се лекува от полученото по време на войната нервно разстройство.

„Видях какво е станало с мъжа ми, след като прекара една година в Ирак,” заяви Триша в интервю за Интернет-портала MPNnow. „И веднага разбрах, че това няма да е последното самоубийство… Войната винаги оставя отпечатък върху хората. Някои успяват да се справят с кошмарите и със спомените за това, което са видели и направили там. Други не могат да забравят. За съжаление някои от тези, които не могат да забравят преживяното, избират като изход самоубийството.”

Аз не съм бил на война. Но имам роднини, които са воювали. Противникът, с когото се сражавал дядо ми по време на Втората световна война, представлявал за глобалната безопасност същата заплаха, каквато е и днешната Ал Каида. И просто се надявам, че хилядите нови войници, които ще отидат в Афганистан, ще успеят не само да оцелеят в „горещата точка”, но и – което е не по-малко важно – след всички ужаси на войната ще запазят достатъчно духовни сили, за да забравят преживените кошмари.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.