Турция между Изтока и Запада

БТА

Турското знаме може да се види навсякъде в Истанбул. Снимка: тюркнюз

Още в самото начало на годината Турция даде заявка за това, което мнозина нарекоха „неоосманизъм“ и в което видяха стремеж за възвръщане на традиционното й влияние в региона. У други този курс на Турция породи безпокойства, че тя обръща гръб на Запада и се отдалечава от Европейския съюз, избирайки пред него едноверските си държави на изток.

Гневният изблик на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган през януари на Световния икономически форум в Давос срещу израелската офанзива в ивицата Газа шокира Тел Авив и международната общност, но пък предизвика симпатии у арабските и мюсюлманските държави. От „най-близък съюзник в мюсюлманския свят“ за Израел, на когото посредничеше в непреки мирни преговори със Сирия, Турция се превърна в негов най-строг критик. И докато турският премиер не допускаше ни най-малка „презумпция за невинност“ по отношение на евреите, месеци по-късно „издаде оправдателна присъда“ на суданския президент само въз основа на вероизповеданието му. „Не е възможно мюсюлманин да извърши геноцид,“ лаконично заяви Ердоган, за да защити планираната визита в Турция на Омар Башир, когото Международният съд обвинява във военни престъпления и престъпления срещу човечеството в Дарфур, Западен Судан.

Още няколко случая начертаха низходящата линия в графиката на турско-израелските отношения през годината. Сред тях бе и отмененото от турска страна участие на Израел в ежегодното военно учение „Анадолски орел“. Макар турското външно министерство да обяви, че изключването на израелската авиация от международното учение в Коня не е политически мотивирано, прямият турски премиер призна, че по този въпрос е трябвало да послуша „гласа на народа“, негодуващ от „случващото се в Палестина“.

Излъчен по турската държавна телевизия сериал наля още масло в огъня, предизвиквайки дипломатическо напрежение между Турция и Израел през октомври. Израел определи сериала „Раздяла“ като провокативен и обвини турското правителство, че е спонсорирало нереалистичен филм, който обрисува израелските войници като садисти, преднамерено убиващи деца. Темата се оказа популярна в турската филмова индустрия, която й посвети и първата си пълнометражна анимация – „Мечтата на маслината“. Макар и в предимно детския анимационен жанр обаче филмът едва ли е препоръчителен за детската аудитория заради изобилието от огън, бомби, танкове, насилие и жестокости, използвани от израелските военни срещу цивилни палестинци.

Отчуждаването от Израел стана на фона на сближаване на някогашния колониален владетел с арабските и мюсюлмански страни, включително Сирия, Ирак и Иран. С първата от тези държави Турция само преди десетина години бе на ръба на война заради убежището, което тя предоставяше на кюрдския бунтовнически лидер Абдуллах Йоджалан. През последните месеци обаче Анкара и Дамаск повишиха нивото на взаимното доверие, засилиха политическите и икономическите си отношения, премахнаха визовия режим, участваха в съвместни военни учения. Турско-иракските отношения също се подобриха видимо от миналата година, след като както централното иракско ръководство, така и регионалната кюрдска власт в Северен Ирак се ангажираха със стъпки за ликвидиране на присъствието на ПКК в северните иракски територии. Допълнителен тласък на политическото и търговското сътрудничество помежду си Анкара и Багдад дадоха със серия от споразумения, подписани по време на посещение на турския премиер в Ирак.

Задълбочаването на връзките с Иран обаче удиви мнозина, тъй като идва в момент, когато от САЩ се чува все по-отчетлив глас за възможно засилване на международната изолация на Техеран, в случай че той не изпълни своите задължения за ядрената си програма. В този контекст турският министър-председател нарече иранския президент Махмуд Ахмадинеджад „добър приятел“ на Турция, наложените на Иран санкции – „арогантни“, а твърденията, че Иран се стреми към ядрени оръжия – „клюки“. Турската позиция, че държавите, които са против ядрени дейности на Иран трябва да се откажат от собствените си ядрени оръжия, беше приветствана с благодарност от Ахмадинеджад, но мекият подход на Турция към този неин съсед бе използван от критиците й, които побързаха да изтълкуват развитията между Анкара и Техеран с оглед на европейската перспектива на Турция и доверието на Запада в тази страна.

Анкара обаче не споделя мнението, че поддържането на добри отношения с Иран и кандидатстването за членство в ЕС се изключват взаимно. Затоплянето на отношенията си с държавите на югоизток от нея Турция обяснява с политиката „на нулеви проблеми“ със съседите, към която се стреми. Активната дипломация на Турция бе разтълкувана от анализаторите като опит за покоряване на региона на Близкия изток с „мек подход“. „Със своята силна армия и икономика те (турците) имат твърдата сила, но това, което се опитват да направят е да изградят своята мека сила,“ казва Хенри Барки, експерт от базираната във Вашингтон фондация Карнеги за международен мир.

Дипломатическите усилия на Турция предизвикаха шеговитите коментари на арабски анализатори, цитирани от ИТАР-ТАСС, които казват, че „скоро в региона на Близкия изток няма да остане нито един проблем, в чието уреждане да не участва турската дипломация“. В същия дух в. „Файненшъл таймс“ писа, че „Понастоящем, когато и да се появи напрежение в региона, включително между арабски държави, Турция със сигурност ще се предложи за посредник“.

Най-големият си дипломатически триумф обаче тази година Турция пожъна не чрез посредническите си усилия в региона, а с историческа стъпка, направена към разрешаването на едновековен спор, в който самата тя е страна. През октомври Турция подписа заедно с десетилетния си враг Армения споразумения за нормализиране на отношенията между тях и отваряне на общата им граница. Подписите под протоколите бяха поставени на 10 октомври в Цюрих въпреки съпротивата на националистите срещу тази крачка и в двете държави.

Анкара и Ереван не поддържат дипломатически отношения помежду си и през 1993 г. затвориха общата си сухопътна граница. Дълбоките различия между двете държави датират от преди близо век и се отнасят до прочита на жестока част от общата им история – зверствата по време на Първата световна война в Османската империя, които арменците определят като геноцид, но турците твърдят, че жертви е имало и от двете страни и не може убийствата да се тълкуват като систематична кампания за избиване на етнически арменци. Друг спорен въпрос между двата съседа е проблемът с анклава Нагорни Карабах, който Армения завладя от Азербайджан в началото на 90-те години на миналия век. Въпросът е чувствителен за Турция заради историческите, етническите и икономически връзки, които тя поддържа с тюркскоезичния Азербайджан.

„За мнозина в Европа това (безизходицата между Турция и Армения) бе едно от най-ясните доказателства, че дълбоко затъналата Турция не е европейска страна“, пише в коментар след подписването на историческите протоколи в Цюрих Йост Лагендейк, холандски евродепутат и съпредседател на смесената парламентарна комисия ЕС-Турция. „Политиката към Армения през последните 15 години бе една от най-големите грешки в турската външна политика. Тя навреди на имиджа на Турция в чужбина и създаде една от слабите точки в защитата на турското присъединяване към ЕС“, коментира още Лагендейк.

Ползите от решението за нормализиране на отношенията с Армения незабавно се изразиха в положителна оценка в доклада на Европейската комисия за напредъка на Турция в преговорите й за членство. В документа от Брюксел със задоволство бе посрещната и друга инициатива на правителството в Анкара – т.нар. „отваряне към кюрдите“. Спорният проект, който преди не повече от десет години би бил немислим и би накарал военните неспокойно да погледнат към танковете, съдържа мерки в подкрепа на кюрдската общност, насочени да доведат до политическо решение на проблема с кюрдите и прекъсване на подкрепата за нелегалната Кюрдска работническа партия (ПКК).

Турция винаги се е гордеела, че е мост между Изтока и Запада, но дали дипломатическите й усилия и стъпките, предприети във вътрешен план през тази година, все пак не я приближиха повече до една от тези две посоки? Отговорът на този въпрос не може да бъде даден незабавно, но вероятно именно Турция би могла да докаже, че Изтокът и Западът са диаметрално разположени само на компаса и че все пак е възможно те да бъдат свързани с един мост, а защо не над Босфора?

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.