Кой измисли парниковия ефект

Стив Конър

Сванте Арениус. Снимка: сайънскларифайд

Ако слушаме скептиците, нищо чудно да останем с впечатлението, че цялата наука за глобалното затопляне се върти около формулировката на няколко имейла, изпратени от университетски отдел. След като конференцията в Копенхаген вече започна обаче си струва да отбележим, че науката за климата, или по-конкретно за влиянието на въглеродния диоксид върху естествения парников ефект, има дълга и славна история.

Тя започва преди 200 години с работата на Жозеф Фурие – френски математик, който през 1820 г. става първият човек, разкрил потенциала на атмосферата да задържа топлина. Слънчевите лъчи проникват през нея, за да загреят земната повърхност. Топлината се отразява под формата на инфрачервено лъчение, което се задържа по-лесно в атмосферата по пътя обратно към космоса.

През 1859 г. естествоизпитателят Джон Тиндал демонстрира, че въглеродният диоксид и водната пара са най-важните молекули, които задържат топлина в атмосферата. Именно способността на атмосферата да задържа топлина прави възможен живота на Земята, за разлика например от Марс, който има много тънка атмосфера.

Едва през 1896 обаче шведският учен Сванте Арениус дава името „парников ефект“ на този феномен, използвайки доста неточна аналогия. Както много експерти с интереси в тази област Арениус се интересува какво определя предходните ледникови периоди, а не толкова от вероятността нарастващото отделяне на въглероден диоксид в атмосферата да доведе до по-високи температури.

Въпреки това, използвайки прости уравнения, Арениус изчислява, че удвояването на съдържанието на въглероден диоксид в атмосферата може да доведе до увеличаване на температурата с 5-6 градуса по Целзий – забележително точна прогноза, имайки предвид, че познанията по онова време са били в зачатъчен стадий. Той смята също така, че докато се случи това, ще минат хиляди години и не възприема тази перспектива като голям проблем, защото не успява да предвиди геометричната прогресия, в която се увеличават отделяните вследствие на човешката дейност емисии на въглероден диоксид.

С едни гърди напред

Недооцененият герой на науката за глобалното затопляне обаче е Гай Стюард Календар – английски учен и любител метеоролог. През 1938 г. той преглежда резултатите от направените през изминалите години измервания на температурата и открива, че тя се е повишила след 19 век. Открива сходна тенденция и в концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата и предполага, че това е причината за покачването на температурата. Календар се интересува от причините за последния ледников период и се безпокои, че може би предстои нов. Въпреки че не успява да докаже съществуването на глобално затопляне, той несъмнено дава добри основания да се предположи, че то съществува.

Човекът, който проправи пътя

През 50-те години американските учени демонстрират с помощта на серия от годишни измервания, че нивото на въглероден диоксид в атмосферата се покачва. По това време все още много хора вярват, че това не оказва пряко влияние върху парниковия ефект, но през 1958 г. Календар пише доклад, в който упорито твърди, че увеличаването на антропогенните емисии на въглероден диоксид може да доведе до покачване на глобалната температура. Петдесет години по-късно научните кръгове до голяма степен възприемат тази теория, въпреки твърденията на скептиците.

По БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.