“Газпром” плаши България

Едвин Сугарев

Дни преди заседанието междуправителствената комисия в София, на което България и Русия ще обсъждат участието си в големите енергийни проекти: газопровода “Южен поток”, АЕЦ “Белене” и нефтопровода “Бургас-Алексадрополис”, руският газов гигант размаха заканително пръст: да не сме и помисляли, че можем да се пазарим за газопровода им.

Говорителят на “Газпром” Сергей Куприянов недвусмислено предупреди, че тъй като подкрепата за “Южен поток” нараствала и той придобивал общоевропейски мащаб (?!), то едва ли можело да се очаква, че “някакви задръжки в отделни участъци могат да повлияят на набралия крайцерска (!) скорост проект”. В типичния за “Газпром” имперски стил той изрази надежда, че българите ще проявят здрав разум и няма да се колебаят: “Беше заявено, че българите не се отказват, но им трябва време да помислят. Ние сме уверени, че „Южен поток“ не е случаят, в който може да се пазариш”.

Следователно стига сме мислили, ни казва “Газпром”. Трябва да се съгласим с условията, които ни се поставят – и толкова. Защото: “Такъв шанс се пада веднъж в живота и сме убедени, че относно този проект здравият разум в България ще надделее”.

Този господарски стил на говорене не е от днес и вчера. Такъв беше и когато “Газпром” искаше да наложи идеята си за българската част от проекта да бъде използвана българската газопреносна мрежа – сиреч да придобие българските газопроводи. (Между впрочем една стара мечта на “Газпром” – която за малко щеше да реализира по време на правителството на Жан Виденов – със съвместните усилия на Илия Павлов и Андрей Луканов: тогава Луканов не успя, защото Жан прояви кураж и характер – и моментално уволни Шеваршидзе, който се канеше да подпише договора – този жест форсира атаката срещу неговото правителство, осъществена със съвместните усилия на български и руски ченгета, а Луканов плати за неуспеха с живота си.) Такъв беше и когато Путин ни плашеше от Анкара, че могат спокойно да ни заобиколят, а Първанов вдигаше врява до небето, че ще изтървем златното газово пиле, кацнало на рамото ни.

Дребната подробност, която за “Газпром” очевидно няма значение, е че българо-руското участие в проекта за българския участък от тръбата е 50 на 50 процента – което означава, че решенията трябва да се вземат съвместно, и никой не може да налага силово своите интереси. Не – казва ни Путин чрез гласа на “Газпром” – тази няма да я бъде. Като сте се хванали на хорото, ще играете по нашата музика. Ние диктуваме условията и това си е.

А условията между впрочем никак не са безобидни. На първо място финансовите харчове. Предполага се, че общата стойност на тръбата е 25 милиарда евро. (Но се предполага по предварителни разчети – а, както знаем и от случая с АЕЦ “Белене”, по стара руска традиция, те се различават драматично от реалните.) Според договора, който е част от “големия шлем” на Първанов, България е длъжна да поеме половината от разходите по строежа на газопровода на българска територия.

Откъде ометената българска хазна ще намери тия милиарди, не е ясно. Още по-неясно е другото, по-важното: какво ще получи срещу това – освен руска енергийна примка на шията. Защото фигуриращите в този договор транзитни такси бяха, са и вероятно ще продължат да бъдат най-строго пазената държавна тайна. Но тъй като над него са бабували Първанов, Станишев и Румен Овчаров – можем да си представим за какво става дума. Имаме вече опит с новия газов договор, който същите сключиха със същия този “Газпром” за българските доставки и транзитните такси през България.

Това, разбира се, не е единствения проблем. Според в. “Дневник” остава висящ и въпроса дали след изграждането на “Южен поток” няма да пострада сегашният транзит на синьо гориво за Гърция и Турция, каквито сигнали вече са се появили в руските медии. Ако това се случи, “Булгартрансгаз” ще се лиши от около 100 млн. лв. приходи от такси. Друг нерешен въпрос е дали “Булгаргаз” ще може да продава количества от „Южен поток“ на потребители в страната.

Всико това обаче си остава в сянката на основния въпрос, свързан с “Южен поток”. Чрез участието си в него България даде зелена улица за основния геополитически приоритет на Русия – да обхване Европа в примка от газопроводи, които да й позволяват да упражнява ефективен енергиен рекет, когато нейните имперски интереси бъдат засегнати. Същевременно чрез същото това участие България прецака алтернативния проект на ЕС за газопровода “Набуко”, чиято цел беше да предотврати именно тази възможност, като диференцира енергийните източници на Стария континет. Поради което напълно закономерно всички се съгласиха с определението, че сме Троянския кон на Русия в Европа.

Ами да, такива сме си. Въпросът е такива ли искаме и да си останем – или ще имаме куража да възобновим похарченото от тройната коалиция национално достойнство, както и лоялността към цивилизованата общност, към която уж принадлежим. Имаше такива надежди – когато още преди да стане премиер, Бойко Борисов поиска руските енергийни проекти да бъдат блокирани и преосмислени. Оказаха се обаче напразни: след като стана премиер, той се срещна с Путин и обяви, че и трите проекта ще бъдат реализирани, а “Южен поток” – приоритетно. Продължи да има някакви възражения само по отношение на “Бургас-Александрополис”, но наскоро и те отпаднаха. И между другото отпаднаха по следната чисто абсурна логика – с казването: да, договорът е неизгодена за България, но в него няма клауза, която ни позволява да се оттеглим. Толкоз.

Не е много ясно защо при това положение “Газпром” превантивно плаши България. Може би заплашително вдигнатият пръст е адресиран не към Бойко Борисов, а към финансовия министър Дянков, който беше и единствения в този кабинет, който имаше куража да казва истината по адрес на тъй наречените “големи енергийни проекти”.

А може би българският президент просто не е обяснил на своя колега Путин някои характерологични особености на българския премиер, които познава от първа ръка – от собствените си “конфликти” с него. Би могъл да го направи овреме, примерно със следните думи: “Виж кво, товарищ big boss, не се сърди на генерала наш, това му е амплоато – и това е, тъй да се каже, основата на неговия PR. Той трябва да се порепчи, трябва да понадуе публично мускули, щото такъв го харесва и обича народеца ни – а след това тихомълком ще клекне и ще подпише квото трябва; ти нямай грижа, наше момче е, а и няма де да мърда – този път не е като при Луканов, този път сме вързали яко нещата…”

Нейсе, запуши я – както казваше Алеко.

Виж още текстове от Едвин Сугарев в сайта svobodata.com

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.