Тежки дни очакват Русия през 2010 г.

След като понесе няколко години на хладни отношения със Запада, през 2009 г. Москва отново се върна на световната сцена, добре дошла след решението на Вашингтон за „рестартиране“ на отношенията с някогашната суперсила. Според анализаторите обаче този важен успех не може да скрие многобройните вътрешни проблеми, които Русия трябва да преодолее, ако иска да стане модерната демокрация, за която управляващите твърдят, че е тяхна цел.

Всъщност, изтъкват някои, политическата система на Русия, понякога наричана „управляема демокрация“, е пречка за гъвкавото взимане на решения и гражданското участие, задължителни за една постиндустриална икономика. Според анализаторите световната финансова криза, която засегна особено тежко базираната върху износ на суровини руска икономика, допълнително подчерта системните слабости на страната, като повсеместна корупция, застаряващо население и недостатъци на правовата държава. „Парадоксално е, че институциите, нужни на Русия за реформите, са точно онези, които са задушавани от властите“, каза Кристофър Уокър от мозъчния тръст „Фридъм хаус“ във Вашингтон.

Враждебността на Кремъл към работата на неправителствените организации спомогна за влошаването на отношенията на Запада с президента Владимир Путин, сега премиер. За безпокойството на Запада допринесе и намесата в частния бизнес и във вътрешните работи на съседните бивши съветски републики. Русия от своя страна беше недоволна от разширяването на НАТО на изток и от планирания американски противоракетен щит, който щеше да бъде базиран в Централна Европа.

Отношенията започнаха да се подобряват от началото на годината, когато новата администрация във Вашингтон сигнализира желание за възобновяване на сътрудничеството в ядреното неразпространение и войната в Афганистан. Сближаването обаче не решава трайните вътрешни проблеми на Русия, много от които сегашният президент Дмитрий Медведев призна в обръщението си към нацията през ноември.

Николай Петров, изследовател от московския център на Фонда „Карнеги“ за международния мир, смята, че пропастта между капацитета на системата и проблемите на Русия „непрестанно се увеличава“. Той нарича системата „прекалено управляема демокрация“ – авторитаризъм с демократично лустро. „В наши дни не може да се осъществи мащабна икономическа модернизация без подобряване на политическата система, което е най-голямото препятствие“, каза Петров.

Уокър го подкрепи, заявявайки, че ограниченията върху медиите и независимата политическа дейност спъват реалната икономическа и политическа реформа. „Много трудно е да постигнеш напредък, ако не си способен на честна и открита дискусия“ за диверсификацията на икономиката или за корупцията, заяви Уокър. Поне един наблюдател обаче – Маанс Бекеман, брокер в копенхагенската „Данске банк“, оценява политическата ситуация като доста стабилна, предвид популярността на руските лидери.

Според проучване на руския Център за изследване на общественото мнение неотдавна над 70 процента от руснаците одобряват работата на Медведев, а Путин се радва на одобрението на 73 процента от анкетираните. Когато световната финансова криза се разрази в края на 2008 г., Путин обвини САЩ. Проблемите обаче разкриха и собствената слабост на Русия – зависимостта й от колебаещите се цени на суровините и прегретия пазар на недвижимост.

Според Юрий Егоров, изследовател от факултета по бизнес администрация във Виенския университет, поради зависимостта от петрола и „балона“ на пазара на имоти ефектът на глобалната криза върху Русия е по-силен, отколкото за Европа или САЩ. Егоров се опасява, че резкият икономически спад в Русия може да позволи на лидерите на страната да отложат икономическата диверсификация и реалната реформа на силно спекулативния банков сектор.

Очаква се руската икономика, която според прогнозите ще се свие със 7,5 процента тази година, да се възстанови през 2010 г., с ръст от 3,5-4 процента, каза Бекеман. „Важно е да се лекуват проблемите, а не просто да се гледа дали моментът е добър или лош“, добави Егоров. Друг тревожен проблем според него е застаряващото население на Русия, което може да причини недостиг на работна ръка през следващите години и по-високи данъци за младите.

Друг аспект от руския живот, който не дава особен повод за оптимизъм, е положението на защитниците на човешките и гражданските права. През последната година бяха извършени между пет и седем убийства на активисти на човешките и гражданските права – „почти безпрецедентно“ ниво на насилие, каза Алисън Гил, московската директорка на „Хюмън райтс уоч“.

Наталия Естемирова, която работеше за организацията „Мемориал“ и сама бе разследвала убийства в Чечения, вероятно е най-известната правозащитничка, убита тази година. Макар че Гил е обнадеждена от позитивните изявления на Медведев за неправителствените организации, засилващи обществената им легитимност, според нея „броят на убийствата изпраща ужасяващо послание – онези, които нападат правозащитниците, няма да бъдат спрени, няма да им бъде потърсена отговорност“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.