Баналност и подмазвачество – руските чиновници стават блогъри

Надежда Красилова

Видеоблогът на Дмитрий Медведев в Youtube

Вчера Дмитрий Медведев настойчиво препоръча на чиновниците да си направят блогове. В речта си на медийния форум той заяви, че смята интернет дневниците за добра форма за пряко общуване на длъжностните лица с хората и за нещо полезно за ръководителите на всички равнища. Препоръките на президента бяха чути още преди да бъдат широко разгласени. Началници на различни равнища, следвайки примера на държавния глава, вече проявиха инициатива и се сдобиха с този модерен атрибут на политическия елит.

Макар че, трябва да признаем, далеч не всички от тях добре разбират защо са им необходими тези блогове. Показателен е примерът на председателя на Централната избирателна комисия Владимир Чуров. Той заяви, че си е направил страница в „Живой журнал“, но отказа да съобщи на когото и да било своя ник, тоест името, с което се е регистрирал. Така си и блуждае незнаен из мрежата.

След като Дмитрий Медведев си отвори блог, сайтовете и виртуалните страници на парламентаристи и губернатори, започнаха да никнат като гъби след дъжд. За тях дори се залагат съответните разходи в бюджета. Например, проектобюджетът на Нижегородска област за 2010 г. предвижда да бъдат отпуснати 4 милиона рубли за създаване на сайт на губернатора Валерий Шанцев. За цялото това начинание е измислена и идеологическа база: сайтът, видите ли, щял да допринася за формиране на благоприятен имидж на региона. Това се превръща в своеобразен символ, в атрибут на властта. Губернаторите блогъри вече са двайсетина, след вчерашното изказване на Дмитрий Медведев процесът на виртуализиране на ръководителите на регионите навярно ще получи още едно мощно ускорение.

Министрите обаче засега доста скромно са се отчели в полето на интернет технологиите. От една страна, това е световна практика: членовете на правителствата по правило не са толкова активни в мрежата, като парламентаристите и партийните функционери. Освен това на тях не им е нужно признанието на потенциалния електорат, защото тях не ги избират, а ги назначават. Възможно е обаче да има още един „ограничителен знак“. Шефът на правителството Владимир Путин изглежда много по-малко се интересува от интернет, отколкото президентът. А при нас модата върви по вертикалата на прякото началство. Достатъчно е да си спомним как масово се играеше тенис по времето на Елцин, и масово се навличаха джудистки кимона при Путин. При Медведев всички седнаха пред компютрите.

По думите на генералния директор на Центъра за политическа информация Алексей Мухин, тъй като държавните дейци нямат нито опит, нито голямо желание да си общуват, интернет дневникът им е необходим просто заради принципа „по-добре да го има“. „Като виж, че държавният глава реши да си пообщува с някой чиновник чрез блога си, пък се окаже, че той си няма блог“, обяснява за „Новие известия“ политологът. И ако изведнъж сред някоя „висока“ аудитория възникне въпрос кой има блог, те с радост ще вдигнат ръка. И ще почувстват някаква общност с президента. Чиновниците гледат на интернет дневниците като на още един допълнителен канал за връзка с върховната власт.

Подсъзнателно разбират, че този механизъм е полезен, макар че нямат особено ясна представа как точно да го използват“. Един от създателите на Рунет (рускоезичната част от интернет – б. р.) и на руския Живой журнал Антон Носик споделя тази гледна точка. „Сега чиновниците правят това по образ и подобие на висшето началство“, каза той през „Новие известия“. Опозиционният политик Борис Немцов сравнява чиновниците, неочаквано превърнали се в активни потребители на интернет, с папагали , които механично и безсмислено повтарят думите на началника си. „Други пък точно по този принцип карат ски“, не без сарказъм отбелязва Немцов.

Далеч не всички висши блогъри имат ясна представа защо им е всичко това. Те често не разбират каква е разликата между интернет дневниците и официалните сайтове на ведомствата им. Мнозина просто банално използват виртуалните ресурси за разполагане на тях на своите съобщения за медиите. Затова чиновническите блогове много рядко се обновяват, а авторите им не отговарят на коментарите на ползвателите.

Поразително е и това, че страниците на длъжностните лица си приличат, както и самите чиновници. Например, почти преди месец лична страница в мрежата се направи директорът на Федералната служба за контрол на наркотиците Виктор Иванов. Първото, което предложи, бе да се обсъди концепция за борба с наркотрафика. След това даде отчет за собствените си изказвания на две конференции и с това приключи съдържателната част.

Не се отличават с голямо разнообразие и творческо мислене и блоговете на други дейци. Много си приличат, например, интернет дневниците на председателите на горната и долна камара на парламента – Сергей Миронов и Борис Гризлов, които спадат към категорията на чиновници от клас „А“. „Баналност, смесена с подмазвачество“ – така оценява съдържанието на блоговете на много официални лица Борис Немцов.

Антон Носик също има подобно усещане: скучно, официозно, без проява на емоции, лакирано. „За това не ти трябва блог, достатъчен е и официалният сайт – смята специалистът. – Блогът е, когато си без вратовръзка. А когато отиваш на сауна в костюм от три части и дипломатическо куфарче – това е просто комично. Когато човек започне да пише в блога си с езика на официалните комюникета за печата, това показва, че той просто не разбира къде се намира“.

Първите места в рейтингите на интернет дневниците заемат главно представители на творческата общност. На върха има и фамилии на опозиционери, но няма никакви чиновници и „слуги на народа“. Сергей Миронов е на 883-то място със 1753-ма „приятели“. Блогът на Борис Гризлов е още по-малко посещаван. Той е на 5926-о място и е привлякъл само 638 читатели. „Блогърите са много жестоки един към друг, – казва Борис Немцов. – И ако пишеш скучно, неинтересно, с теб е свършено.“

Причина личните дневници на големи държавни дейци да не са търсени е и това, че много ВИП-персони не водят самостоятелно страниците си, а с помощта на асистенти и прессекретари. Набират, и то за държавна сметка, щат от помощници, и те водят вместо началник си неговия виртуален дневник. В най-добрия случай началниците казват подробно на прессекретарите си какво да пишат, а в най-лошия – дават само общи насоки. „Какво интересно може да напише човек, когато секретарят трепери от страх, че не дай боже, няма да налучка верния тон“, иронизира Антон Носик.

По БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.