Японското главоболие на Обама

в. Ню Йорк таймс

И в Япония имаше обамамания. Снимка: джапанпроуб

Президентът Обама има японски проблем. Знам, че това не е въпрос, който не му дава да спи нощем, но когато връзките на САЩ с най-важния азиатски партньор се влошат заради сигурността, а не заради полупроводниците, то светът явно се променя.

Япония със сигурност се променя. Гласувайки против ветераните от Либерално-демократическата партия (ЛДП), управлявали над половин век, и обявявайки война на бюрократите, ръководили далаверите на това дълго управление, японците поглеждат с нови очи към силата, която написа тяхната конституция и укрепи позициите им – САЩ.

В резултат дойдоха проблеми. Надеждната Япония сега е непокорна Япония и вече говори за „по-равнопоставено партньорство“, сиреч по-малко роболепно. Мълчаливото съгласие отстъпи място на споровете. Смятам това за нормално предвид факта, че Япония наскоро преживя политическа промяна, толкова драматична, колкото рухването на всяко едно еднопартийното статукво, подкрепяно от САЩ, в света след студената война.

И все пак проблемите между двете най-големи икономики в света се оказаха неочаквано остри. Министрите тук си стискат ръцете, промърморвайки „много лошо“. Очевидно е, че Обама и премиерът Юкио Хатояма, който изведе младата Японска демократическа партия (ЯДП) до победата през септември, си приличат в много отношения, включително промяната. Конфликтът не беше неизбежен.

Двамата лидери встъпиха в длъжност на гърба на недоволството на средната класа от спадащите доходи и несигурността на трудовия пазар. Японският чиновник и американският работяга преживяха гадно десетилетие. Двамата лидери се носят в центъра независимо от левоцентристките тежнения и идеали. Двамата имат задачата да приспособят очакванията в страните си към свят, в който относителната им власт корозира. Вярно, Обама беше абсолютният аутсайдер, докато Хатояма е потомък на политическа династия тип Кенеди (и наследник на богатството на „Бриджстоун“). Споделените грижи може би щяха да надделеят над разликите в предпоставките.

Вместо това обаче доверието се разтвори по-бързо от уасаби в соев сос. Искрата пламна около военновъздушната база на морските пехотинци на остров Окинава, където тлее голямо обществено недоволство от шума, престъпността и замърсяването, асоциирани с американското военно присъствие. Проблемът обаче се корени по-надълбоко – в растящото японско непокорство срещу следвоенната зависимост от Вашингтон, символизирана от 37-те хиляди американски войници там.

Хатояма даде гласност на това недоволство. Той поведе предизборната си кампания с обещание за по-голяма твърдост, поставяйки под въпрос споразумението от 2006 г. за преместването на военновъздушната база „Футенма“ в живописен район в северната част на острова (което дразни природозащитниците в ЯДП). Хатояма заяви, че базата трябва да бъде махната от острова и дори от Япония и заговори за преразглеждане на конституцията, чийто девети член забранява на страната да има пълноценна армия.

„Отнасяме се много сериозно към американско-японския военен съюз. Той е сърцето на нашата външна политика, въпреки че Хатояма говори за съюз без разполагането на постоянни бази, което може да смути малко нашите американски приятели“, каза заместник-министърът на отбраната Акихиса Нагашима. „Вярвам, че Хатояма не мисли наистина, че трябва да изритаме американските войници. В никакъв случай!“

У американската страна обаче се породиха съмнения, които се увеличиха вследствие на недоразуменията. Когато президентът беше тук миналия месец, Хатояма призова за доверие. Обама каза „да, разбира се“, но двамата така и не поясниха взаимно доверие за какво. За Хатояма то касае бъдещето на съюза. За Обама означава прилагането на споразумението за Окинава от 2006 г. на стойност 26 милиарда долара. Това бе катастрофална малка неяснота. Сега всички са недоволни, а работната група за базата, обявена от Обама, се разпадна.

От разговорите си тук стигнах до предположението, че Хатояма няма да вземе окончателното решение месеци наред, вероятно не преди изборите за горната камара на парламента през юли 2010 г., които могат да го освободят от по-малките му коалиционни леви партньори. Ричард Армитидж, бившият заместник-държавен секретар, който обикаля града, е най-забележимото доказателство за нетърпението на САЩ. Обама споделя това нетърпение. „Не мога да променя политическата ситуация тук“, каза Нагашима, визирайки гнева около Окинава и коалиционния натиск върху Хатояма. „Наистина искам нашите американски приятели да ни приемат и да работят с нас въпреки трудностите“.

Това звучи като съвет. Обама, който си взе 90 допълнителни дни, за да обяви решението за Афганистан, не може просто да отхвърли Хатояма като колеблив. Той пое юздите след повече от пет десетилетия управление на шогуната ЛДП. Хатояма се нуждае от време, а скандалът около незаконното политическо финансиране не му помага. Това са по-дълбоките сили зад победата на Хатояма и смута около „Футенма“. Япония подобно на Германия преди нея иска да се отскубне от американското покровителство. За разлика от Германия обаче тя се намира в онази част на света, в която останките от студената война (ядрено въоръжената Северна Корея) остават, а Китай, с неговия бърз възход и нарастваща милитаризация, е на един хвърлей разстояние.

Накратко, нуждата от японско-американския алианс е реална независимо че стремежът на Япония да се освободи от унизителната форма на този съюз расте. Това ме навежда на мисълта, че всички трябва да поемат дълбоко въздух. Американското нетърпение трябва да бъде обуздано заедно с размишленията на някои елементи в партията на Хатояма за въображаемия „свят на братството“. Бъдете гъвкави за „Футенма“, но непоклатими по отношение на стратегическия императив, който свързва САЩ и Япония.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.