Турските сериали – успешен бизнес или средство в политиката

БТА

Защо през последните години по едно и също време опустяват улиците на Тел Авив и Бейрут, на Дубай и Риад. Причината е една – базираната в Дубай сателитна телевизия МВС, която покрива целия район, излъчва поредния турски сериал. От 2006 година, когато МВС купи първия турски сериал, жителите на Близкия изток плакаха за болната от рак детска лекарка Лале в „Сълзи над Босфора“ и за злощастията на Ламиа от „Мелодия на сърцето“, тръпнеха пред пречките в любовта между Мехмет и Инджи в „Перла“, възхищаваха се на „Гордата Аси“ и на майчината саможертва на Шехерезада в „1001 нощ“.

Сериалите, общо около двадесетина досега, предизвикаха истинско пристрастяване в Близкия изток. НетХабер съобщи, че емирът на Катар поискал от телевизионния канал АТВ, в който е съдружник, да купи от конкурентния Канал Д всички серии на „Под липите“ с участието на Туба Бююкюстюн, а съпругата на емира си подстригала косата и се гримирала като любимата си актриса. Една арабска принцеса била готова да изпрати частния си самолет в Истанбул, за да вземе епизодите, които била пропуснала от любимия си сериал.

Според анкета в Саудитска Арабия, цитирана от турския магазинен портал „Гедже“, 70 на сто от жените са гледали редовно „Перла“. Анкетата е съпътствана от карикатура, според която арабите са застрашени от три болести: луда крава, птичи грип и Къванч Татлътуг (изпълнителят на главната роля в „Перла“). Още след първите турски сериали арабски туристи заляха Истанбул, за да видят местата, където живеят любимите им герои. По-рано арабите обикаляха джамиите, сега всички искат да разгледат къщите, в които са снимани сериалите, да обядват или вечерят в ресторантите, които са видели по телевизията. Най-запалените почитатели са готови да платят 60 турски лири (28 евро), за да разгледат къщата на Шадоглу на брега на Босфора, където се развива по-голяма част от действието в сериала „Перла“, или дома, който Онур купи за Шехерезада в „1001 нощ“.

Към османските дворци Долмабахче и Бейлербей туристите проявяват учтив интерес, но когато екскурзоводът им покаже вилата, в която е снимана „Перла“, те се хвърлят към фотоапаратите сред залп от възклицания, пише кореспондентът на АФП. Статистиката дава представа до какво е довел този възторг: въпреки че заради кризата броят на чуждестранните туристи в Турция намаля с 1 на сто за първите шест месеца на 2009 година, броят на арабските туристи рязко се увеличи – с около 40 на сто. За последните две години броят на туристите от Близкия изток и Северна Африка се е увеличил с 50 на сто и надхвърля вече два милиона души годишно. В Турция „бумът“ на турските сериали продължи и през 2009 година. През ноември поредният епизод от четвъртия сезон на „Листопад“ би по рейтинг давания по същото време на живо футболен мач между „Манчестър Юнайтед“ и истанбулския „Бешикташ“.

Докато политиците спореха около инициативата на правителството за кюрдите, за Ергенекон и позицията спрямо Израел, турците следяха със затаен дъх „Листопад“, „Чифликът на госпожата“ или „Забранена любов“ (римейк на първия турски сериал, заснет през 1974 година), а сред най-обсъжданите теми в медиите станаха все по-смелите любовни сцени в сериалите. Трябва ли да има сцени на секс във филмите и особено в сериалите, които обикновено се гледат вечер от цялото семейство? Дебатът стана толкова остър, че Берен Саат, която участва в едни от най-обсъжданите кадри, се видя принудена да обясни, че при снимките, между нея и партньора й Къванч Татлътуг в „Забранена любов“ поставяли възглавница. Тези думи бяха посрещнати със смях от филмовата гилдия, която защити присъствието на подобни сцени, стига те да са естетични.

В дебата се намесиха и властите. В дирекцията за семейството и социалните въпроси към премиерството било обсъждано влиянието на популярните сериали върху нарастващия брой разводи, извънбрачните връзки, хомосексуалните отношения. Не е морално турските жени да бъдат поощрявани да напускат мъжете си, да живеят сами с децата си или да правят секс преди брака, било мнението на дирекцията, според медиите. Бившият държавен министър, отговарящ за семейството, г-жа Нимет Чабукчу, сега министър на образованието, призова разпространителите да не се ръководят само от рейтинга, когато излъчват сериали, и подчерта вредата, която нанасят сцените на насилие върху подрастващите.

Но не всички са критични към сериалите. Един от членовете на кабинета разказа развеселен в телевизионно интервю как звъннал по телефона в хотела на свой официален гост – министър от арабска страна, за да го попита как прекарва свободното си време. „От два дни не сме излизали със съпругата ми от хотела. Дават турски сериали“, отговорил гостът. Турският президент Абдуллах Гюл отдели един ден от посещението си в Македония през април 2008 година, за да посети снимачната площадка на сериала „Сбогом Румелия“.

Политиците трябва да са доволни – по-рано арабите не познаваха много неща в Турция и си я представяха като изостанала страна, по-скоро мърлява и не много развита в сравнение с арабските държави. През последните години мнението постепенно се променя и това се отразява не само в туризма, но и в икономическите връзки, а има значение и за усилията на Турция да води по-активна политика в Близкия изток и да се превърне в регионален лидер. „Водена от амбициите на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), която има корени в ислямизма, и разочарованието на Турция от нежеланието на Европа да я приеме с отворени обятия, Анкара потегли на близкоизточното си пътуване с мек подход: износът на сълзливи сапунки, които завладяха въображението на арабския свят“, писа през ноември „Файненшъл таймс“.

„Успехът на турските сериали в Близкия изток съвпадна със силното подобряване на имиджа на Турция в арабския свят, след като на Световния икономически форум в Давос през януари турският премиер Реджеп Тайип Ердоган открито осъди израелската офанзива в ивицата Газа, което му спечели одобрението на хората в региона“, отбеляза Ройтерс. Иранският „Тахран таймс“ директно нападна турските сериали, които, според вестника, заливат арабския свят с политическа цел – да бъде повишен имиджът на Турция в района и да бъдат елеминирани неговите естествени лидери, какъвто е Иран. „Турция, в която от години господства светският пантюркизъм, в много скоро време ще повлияе върху културата на арабския свят“, предупреждава „Тахран таймс“.

Производството на телевизионни сериали в Турция е един от най-печелившите сектори, който не се повлия от икономическата криза. След Близкия изток сериалите поеха към балканските страни, към централноазиатските републики, а след това и към някои страни в Европа, към Китай и Индия и дори към родината на сапунките Аржентина. По данни за 2008 година 18 турски сериала са били продадени в 22 държави и са осигурили приходи от три милиона долара за своите производители. Цената на един епизод варира от 2 хиляди до 10 хиляди долара в зависимост от рейтинга на филма. Производството на турски сериали е сравнително евтино – един епизод е 60 или 90 минути. Той се снима за шест дни, понякога с 18-часови снимки. За сравнение: в американските сериали епизодите са с продължителност 50 минути и се снимат за 15 дни.

Сериалите се дават обикновено в праймтайма. При четири рекламни паузи от един сериал се печелят средно по 500 хиляди турски лири, като печалбата се дели между продуцентската къща и телевизионния канал, според „Телевизион газетеси“. За сезона 2008-2009 година най-печеливша е продуценската къща Ай япъм (Ay yapim), сред чиито филми са „Мелодия на сърцето“, „Листопад“, „Забранена любов“, с печалба 3,8 милиона турски лири.

С нарастването на популярността хонорарите на актьорите, първоначално скромни, започнаха да растат. Туба Бююкюстюн, изпълнителката на главната роля в „Гордата Аси“и „Под липите“, оглавява списъка на най-добре платените актриси в турските сериали, според класация на турския вестник „Хюриет“. За участието в последния си сериал „Моя хубава Мелек“ тя е получила по 30 хиляди турски лири за епизод. Тя си разделя първото място с Берен Саат, която стана много популярна през последния сезон с участието си в сериала „Забранена любов“. Почти двойно – 60 хиляди турски лири на епизод, получава най-добре платеният турски телевизионен актьор – Неджати Шашмаз, който изпълнява ролята на Полат в култовия турски сериал „Долината на вълците“.

Бързата популярност донесе на актьорите договори за реклами, с печалби, за които не са и мечтали. Туба Бююкюстюн стана лице на германска фирма за бижута срещу 1 милион и 600 хиляди долара. Неотдавна фирма за производство на керамика в Египет плати 300 хиляди долара на Къванч Татлътуг (Мехмет от „Перла“) за участие в рекламен клип. За много от актьорите сериалите откриха вратата към голямото кино. За първи път през филмовия сезон 2009-2010 година на екран излизат 70 турски филма, а в почти всеки от тях има известно име от сериалите. Само за първите три дни от началото на прожекциите на „Любовта не предупреждава, че идва“ с Бергюзар Корел (Шехерезада от „1001 нощ“) филмът бе гледан от рекорден брой зрители – 66 хиляди.

Сериалите, много от които са по мотиви на произведения на турски писатели – „Листопад“ и „Мелодия на сърцето“, по романи на Решат Нури Гюнтекин, „Забранена любов“ – на Халит Зия Ушаклъгил, „Чифликът на госпожата“ – на Орхан Кемал, върнаха интереса на турците към книгите. Издателските къщи се надпреварват да издават романите, по които се снимат нашумелите сериали и игрални филми, съобщи наскоро СиЕнЕн-Тюрк. Дори приказките от 1001 нощ станаха бестселър по времето когато канал Д излъчваше едноименния сериал, въпреки че той има само косвена връзка с книгата. До началото на сериала продавахме по около 100 екземпляра от „1001 нощ“, месечно, казва главният директор на издателство „Елипс“. След като историята на Онур и Шехерезада излезе на екрана, наложи се да бъдат направени 4 нови издания на книгата.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.