Победата на Траян Бъсеску като знак за провал на системата

Кристиан Къмпяну 

Траян Бъсеску. Снимка: ромфакс

Какво е значението на победата с минимална разлика на Траян Бъсеску на президентските избори? Неговите противници ще побързат да поставят под въпрос легитимността на този втори мандат по два начина – чрез обвиненията във фалшифициране на изборите и чрез подчертаването на изключително малката разлика между победител и победен. Ако по отношение на предполагаемото фалшифициране противоречията би трябвало да спрат в момента на обявяването на валидността на изборите от Конституционния съд, то ще се отнася до „разделянето“ на Румъния на „половината на Бъсеску“ и „половината срещу Бъсеску“, това ще продължи да бъде експлоатирана тема. Крин Антонеску вече спомена нещо в този смисъл в момента, когато заяви, че „дългът“ към собствените избиратели го спира да приеме формирането на коалиционно управление на Демократично-либералната партия (ДЛП) и Националнолибералната партия (НЛП), с изключение може би на варианта, в който той посочи своя фигура за премиерски пост.

Същият тип отношение се очаква и от страна на Социалдемократическата партия (СДП) (при условие че Мирча Джеоана и екипът му останат начело на партията), която ще се позовава на петте милиона гласа, получени от Джеоана, и „мандата“, който те присъждат на СДП, за да заеме мястото на тотална опозиция спрямо президента. Ако този аргумент на „мандата“, получен от страна на избирателите, продължи да бъде интерпретиран по този начин, тогава се връщаме в онази ситуация на политически блокаж от преди изборите. Траян Бъсеску може да се позове на свой ред с малко повече легитимност на мандата, получен от страна на собствените му избиратели и с това дебатът приключва. С други думи, значи правихме избори напразно.

Ако обаче изборите и гласовете имат значение за политиката на една страна, тогава значението на тези избори трябва да е различно от това да се подхване пак войната от последните години. И тук не става дума за количеството на гласовете и начина, по който са разпределени, а за качеството на посланието, изпратено от избирателите. Тоест най-значимият факт е, че Бъсеску спечели срещу най-впечатляващата коалиция между политическата класа и групите по интереси, съществувала някога след декември 1989 г.: СДП – НЛП – Демократичния съюз на унгарците в Румъния – Партия Велика Румъния – Партия Нова генерация – Национално-селската християндемократическа партия – малцинства – олигархически групи – мнозинството от масмедиите – близките до СДП синдикати.

Фактът, че на втория тур от изборите се мобилизираха много по-голям брой избиратели да гласуват за Бъсеску срещу тази коалиция, която представляваше системата на властта, както и фактът, че референдумът за реформиране на парламента мина въпреки очакванията, са най-ясните сигнали, че тази система на властта трябва да бъде променена.

Провалът на „проекта Йоханис“, който всъщност представляваше запазване на статуквото в името на консенсуса „срещу Бъсеску“, е знак, че трябва да се върви в обратната посока – тази на реформите. На политическо ниво има нужда от изясняване на ролята на държавния глава, както и на отношенията между властите в държавата, по-специално между президента, изпълнителната и законодателната власт.

Правителството вече трябва да спре да законодателства, парламентът – да управлява и да издава присъди, а президентът – да върши всичко. Въвеждането на институцията на лобито за осигуряване на прозрачност на отношенията между политическата власт и групите по интереси също е приоритет. Максимално спешен въпрос е определянето на ролята на съдебната власт, която в Румъния доказа, че се държи по-скоро като каста от мафиотски тип, отколкото като отговорна спрямо гражданите власт. В следствие на това консолидирането на правовата държава трябва да бъде вторият основен приоритет.

На трето място се налага изясняването на ролята на държавата в обществото, в смисъл на намаляването й, и оттам дебюрократизирането и децентрализацията също трябва да бъдат приоритет. В този смисъл реформа на социалната държава трябва да бъде инициирана веднага в смисъл на намаляване на ролята на държавата, която, както става ясно в моменти на криза, не може сама да се справи със социалната закрила. По-голяма роля на местните общности и институции, като частните пенсионни фондове, може да освободи държавата от социалния товар и да облекчи бюджета за стимулиране на инвестициите и намаляване на данъците и таксите.

Друг приоритет би било преосмислянето на ролята на държавата в икономиката, така че интервенционисткият устрем на правителството да бъде ограничен евентуално до инвестиции в проекти от национален интерес в условия на прозрачност и законодателна стабилност. По-малко държава означава повече ефективност и производителност и не на последно място – по-малко корупция. И накрая, румънците трябва да започнат дебат за фундаменталните ценности, и то не само по отношение на индивидуалната свобода, равенството и социалната справедливост.

Всички тези приоритети са само част от една евентуална програма за модернизация на Румъния, а най-важното е, че са елементи на една дясно-центристка програма. Тоест, за втори път имаме историческия шанс да я реализираме и да се освободим веднъж завинаги от комунистическото минало. За това имаме нужда от правителство, което да реализира тези реформи под авторитета на ясно дясно-центристко мнозинство ДЛП – НЛП – ДСУР.

Траян Бъсеску показа, че е силен политик, който разбива противниците си. Много добре. Сега е моментът да влезе в историята. Ако това означава да направи някои компромиси, които не биха го компрометирали, да ги направи! Ако това означава да се откаже от някои предани му хора като Елена Удря, да го направи. От другата страна, НЛП трябва да разбере, че не е франчайзинг на Ромпетрол, че има отговорност към бъдещето и че амбицията на Дину Патричиу (изпълнителен директор на Ромпетрол, бел.ред.) и омразата му към Бъсеску могат да закопаят либералите в славното им минало. Ако това означава, че триото Антонеску-Орбан-Николай трябва да бъдат пожертвани, това е минимална жертва.

Как ще направят това няма значение. Да се споразумеят за премиер с достатъчно либерални препоръки, така че да бъде приет и от двете страни, с увереността, че след три месеца няма да бъдат изгонени от правителството. Да напишат всички условия, които им минават през ума, че идентичността им ще остане незасегната, да помолят Ангела Меркел да им даде на заем коалиционния протокол между Християндемократическия съюз и Свободната демократическа партия – либерали. Да пратят в изгнание олигарсите си, независимо дали става дума за групата „Голдън Блиц“ или за Патричиу, ако е необходимо, но да не изпускат този шанс, защото друг няма да получат.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.