В новата Европейска комисия – „младши“ комисар Румяна Желева

Лидерите на ЕС оформят комисията като "коалиционно правителство"

Румяна Желева. Снимка: Булфото

Докато Европейската народна партия и Партията на европейските социалисти провеждаха годишните си конгреси в навечерието на срещата на върха от 10-11 декември, водещи аналитици посочиха пред EurActiv, че лидерите от ЕС и основните политически групи оформят втория екип на Барозу като по-политизирана институция отпреди.

На теория Европейската комисия не е политически орган и главната й задача е да защитава интересите на Европейския съюз като цяло. Също на теория комисарите не представляват своите страни, а по-скоро общите европейски интереси. На практика обаче политическите баланси винаги се вземат предвид, когато се формира изпълнителният орган на ЕС. За да разсеят ирландските опасения за националната идентичност след неуспеха на първия референдум за Лисабонския договор през 2008 г., лидерите на ЕС решиха да запазят системата, при която всеки член на ЕС е представен с един комисар в новата комисия.

От гледна точка на политическото представителство първият екип на Барозу изглеждаше непропорционален. Така например 9 от 27-те комисари бяха от партията на европейските либерали. Статистически погледнато, според резултатите от европейските избори през 2004 г. либералните демократи трябваше да получат три или четири места в комисията. Също така в първия екип на Барозу социалдемократите имаха само шестима комисари, докато по същите изчисления те трябваше да претендират за седем или осем. ЕНП от център-дясно заемаше останалите 12 места, въпреки че математически те трябваше да разполагат с девет или десет.

Във втория екип на Барозу либералните демократи имат 8 места, което отново изглежда непропорционално. ПЕС разполага с 6, а останалите 13 са за ЕНП. Основните политически групи обявиха ясно намерението си да координират по-добре политическите действия вътре в комисията. Поул Нюруп Расмусен, когото конгресът в Прага преизбра за председател на ПЕС на 8 декември, заяви пред съпартийците си, че европейските социалисти трябва „да се реформират или да изчезнат“. В писмена декларация той се застъпи за по-добра координация между социалистите в европейските и националните институции.

На конгреса си в Бон ЕНП също преизбра своя лидер, бившия белгийски премиер Вилфрид Мартенс, за нов тригодишен мандат. Мартенс изрази задоволството си от факта, че неговата политическа група включва 13 държавни и правителствени ръководили от ЕС и 13 от новите комисари. „Ние ръководим и основните институции с Жозе Мануел Барозу, Херман ван Ромпой и Йежи Бузек“, заяви Мартенс. На среща с журналисти неотдавна лидерът на либералната група в Европейския парламент Ги Верхофстат каза, че е доволен от номинирането на 8 комисари от неговото политическо семейство във втория екип на Барозу.

Той изрази също намерение да промени начина, по който ръководството на европейските либерали работи с комисарите либерали. Досега, отбеляза той, те се срещаха само веднъж месечно в брюкселски ресторант, което беше „добре, но недостатъчно за правене на политика“. Сега срещите с комисарите ще са по-добре организирани и по-редовни, добави той. Досега Барозу винаги настоятелно е твърдял, че не се интересува от политическия цвят на членовете в неговия екип, и често заявяваше, че „забравя“ от кой политически лагер идват. Сега обаче политическата реторика, която звучи в неговия лагер център-дясно, съдържа посланието, че вторият екип на Барозу може да се различава значително от предишната колегия комисари както по вътрешна организация, така и в отношенията си с другите европейски институции.

Марко Инчерти, изследовател в Центъра за проучвания на европейската политика, каза пред EurActiv, че очертаващите се промени са съществени, но не непременно негативни. Инчерти посочи, че би било несправедливо да се твърди, че предишни комисии не са били политически, припомняйки случая с „директивата Болкестейн“ за услугите на вътрешния пазар, по името на холандския комисар за вътрешния пазар в екипа на Романо Проди, който беше крайно политизиран. Изследователят от Центъра за проучвания на европейската политика каза, че засилващият се политически фактор е резултат от увеличената роля на председателя на комисията след влизането в сила на Договора от Ница. Тази тенденция бе допълнително затвърдена с подготовката на Лисабонския договор и от това, че всички правителства от ЕС изпратиха комисари от своите партии, разполагащи с мнозинство в националните парламенти, в новия изпълнителен орган на ЕС, обясни той.

Случаят не беше такъв при първия екип на Барозу, където някои от комисарите бяха номинирани не по партиен признак, а въз основа на способностите и професионалните качества, добави изследователят. „Не съм убеден, че това е негативна тенденция. Мога да си представя, че тя може да доведе до някои търкания и оспорване на решения, но това е начинът, по който вървят нещата във всяко правителство. В крайна сметка тя може да се окаже положителна, тъй като ще направи комисията по-видима“ – европейските граждани ще могат да наблюдават какво отстояват комисарите и как работи ЕК. Дори разногласията могат да допринесат ЕС да стане по-прозрачен и разбираем“, обясни той.

Що се отнася до по-тясното взаимодействие между политическите партии с комисарите, което ще премахне неразбирателствата с Европейския парламент, то също може да се окаже, по мнението на Инчерти, положително развитие. Би било добре дошло парламентът да стане по-влиятелен актьор и да взаимодейства по-тясно с комисията с оглед подобряване на резултатността, каза той. „Може да се стигне до ситуация, при която директива, предложена от комисията, ще мине по-гладко през законодателния процес, защото парламентът ще се е ангажирал от самото начало и защото политическите групи са мостът към националните правителства.“

Що се отнася до това, че комисарите ще бъдат проводници на националните правителства, от станалото скандално изявление на френския президент Никола Саркози, че номинираният от Румъния комисар Дачиан Чолош ще бъде „втори френски комисар“, стана очевидно, че правителствата наистина смятат комисарите си за своите върховни представители в Брюксел, каза Инчерти. „Донякъде е разбираемо е но, разбира се, се появява проблемът за наличието на твърде много комисари, за които няма достатъчно работа“, каза аналитикът. Той добави, че вторият екип на Барозу вероятно ще стане свидетел на ново явление, при което „старши“ комисари като върховния представител за външните работи Катрин Аштън ще поемат ръководството над свои „младши“ колеги като чешкия комисар за разширяването, латвийския комисар за развитието и българския комисар за хуманитарната помощ и реагирането при кризи.

По БТА

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.