Серафим Стойков: Има 2 категории агенти на ДС и 2 категории документи

41 % от оперативния архив на ДС е унищожен, твърди бившият му шеф

srafim-stoikov-novinar.jpgСерафим Стойков е роден на 3 април 1943 год. в село Коларово, край Петрич. Завършил е история в Софийския университет. Работил е само и единствено близо 30 години в Архива на бившата Държавна сигурност. Директор на тази дирекция е бил от 1992 г. до 1994 г. и след това от 1997 г. до 2005 г.

– Ще ви помоля да коментирате състава на комисията за досиетата. До колко тя ще е обективна, тъй като повечето членове са от квотата на БСП?
– Ще ви дам за пример комисията “Андреев”- тя беше най-демократично избраната. Какво имам предвид? Всички парламентарни партии намериха място със свои представители в нея. Нямаше превес на управляващите. В закона е казано, че нито една парламентарно представена група не може да има мнозинство. Излиза обаче говорителят на БСП Ангел Найденов и казва, че комисията няма да бъде избрана на квотен принцип, (от всички парламентарно представени партии по един представител и двама представители на т. нар. граждански сдружения). След това БСП получи 4 места, 2 места взе НДСВ, по едно остана за ДПС, БНС и ДСБ. Излиза, че опозицията, меко казано, е почти без свои хора. Да не говорим, че липсват представителите на т.нар. граждански сдружения. Напълно подкрепям позицията на СДС, който предложи г-н Константинов за член на комисията. Това беше изключително добро попадение за сините. Комисията започна своята работа и по-важно е, че за първи път се създава един централизиран архив на бившата ДС и на Разузнавателното управление на бившето МНО. Огромен архив. Говоря в чисто физически план. Във всяко бивше окръжно управление до 1989 г. ние имахме т. нар. групи информация архив, които си съхраняват техните архиви на звената по Държавна сигурност. Всичко това трябва да се прибере сега в София, плюс архива на Първо главно управление, който се намира на “Хайдушка поляна”, плюс архива на Разузнавателното управление на МНО.
– А какво представлява архивът?
– Това са архивни документи нaа бившата ДС, разделени на две: оперативни архивни документи и служебни документи. Архивът на бившата държавна сигурност се състои от два големи компонента -оперативен и служебен. Първият съдържа делата на агентите, висшите и работните дела, съдебните дела и следствените дела на гражданите, които са съдени по описа на бившата ДС, както и оперативни разработки. Служебният архив съхранява документи от организационно – управленски характер, които са създадени от 1944 до 1989 г. Това са заповеди за назначение или уволнение, заповеди за наказание, преместване, прехвърляне, доклади, справки, планове за работата на отделните структури на бившата ДС. Служебният архив е изключително богат. Там се пазят книжа и информация за т. нар. възродителен процес, огромен брой документи за съдебните дела, водени от 1944 до 1989 г., а всички те са политически монтажи за ликвидиране на т. нар класов враг.
– Истина ли е, че този архив е дълъг стотици километри?
– Вие журналистите много обичате да си играете с цифри. Като ви каже човек една цифра, и като се хванете за нея, я въртите безкрай. В миналото възложих на мойте колеги, които се занимават със съхранението на документите, да ми направят груба сметка горе-долу колко архивни единици се съдържат в една кутия и в една твърда папка ,от тези с връзките. Те пресметнаха, че само софийският архив, който се съхранява на територията на министерството, е дълъг колкото е разстоянието от МВР до хотел ” Плиска”. Вие си направете сметка колко километра са. Архивните документи са съхранени добре, по-точно това, което е остана след 1990-91 г. Това, което е унищожено , никога не може да се върне. Съхранената част трябва да бъде опазена за обществото.
– Според вас част от архива за някои агенти е унищожен, така ли?
– Е, аз не съм казал за някои агенти, но е добре известно какво се случи през февруари – май 1990 година. Тогава се появи т. нар. докладна записка на министъра на вътрешните работи ген. Семерджиев, на тогавашния шеф на отдел трети на ДС, т.е. архива и зам.-министър Савов, който се самоуби през 1991 г. Във връзка с изпълнението на тази докладна записка бяха унищожени много оперативни и служебни дела. Някъде около 41% от оперативния архив на ДС беше заличен.
– Има ли копия на досиетата както твърди ген. Семерджиев? И ако има, къде се съхраняват?
– По тази тема ние влязохме в словесна полемика с ген. Семерджиев. Той се опита да стовари част от вината върху мен. Човекът е вече възрастен, позабравил е някои неща, а други не иска да каже. По стар комунистически навик се опитваше да прехвърли вината от болната на здравата глава. Той много добре знае какво се случи по негово време с архива на бившата ДС. Съхраняват се всички стенограми от проведените колегиуми на ръководството на Министерството от края на 1989 г. до края на 1990 г. Там всичко е записано едно към едно. Аз бих предложил на новата комисия тези стенограми да бъдат първите документи, които да се публикуват в интернет.
– И все пак има ли копия на досиетата?
– Какви копия?
– На архива.
– В какъв смисъл копия?
– Дали има копия на досиетата на агентите, защото се твърди, че са снимани на микрофилми.
– Не става въпрос за копия. По смисъла на същата тази докладна записка е трябвало по преценка на оперативните работници някои от делата на агентите да бъдат микрофилмирани. Изпратени са документи от провинцията, като на място се е преценявало кои да дойдат в София.
– Къде се съхраняват копията?
– Това не са копия, а микрофилми на точно определени 4 документа от личните дела на агентите. Това са предложението за вербовка, рапорта от извършена вербовка, предложението за изключване от агентурния апарат. Това бяха 3-4 документа, които трябваше да бъдат микрофилмирани, всички останали книжа от личното дело на агента са унищожени по установения ред. Тези микрофилми се пазят в днешната Дирекция “Информация архив”. Съхраняват се не само микрофилмите, но и носителите на информация на хартиена основа. Нищо не е унищожено.
– Вярно ли е, че са изпращани копия от документацията на държавна сигурност в Русия?
– Такова чудо няма. Не са кацали въртолети на площадката във вътрешния двор на министерството, които да са товарени с архивни документи и да са били изнасяни в Москва.. Историята е един мит, легенда, която с помощта на журналистите трябва да бъде разбита, защото е лъжлива.
– Значи е слух, че след 1989 г. два самолета с документи са заминали за Русия, заедно със Станко Тодоров?
– (смее се) Може и някоя подводница да е дошла във вътрешния двор на Министерството според някои болни мозъци. Ето, сега новата комисия още един път да го обясни на гражданството, за да се спре със спекулациите по въпроса.
– Мислите ли, че от някои папки на агенти са премахвани документи?
– Не знам дали имате визуална представа какво представлява едно дело на агент. Например лично или работно дело, което е прошнуровано, прономерувано, подпечатано с печата на съответната служба и е предадено в архива. Когато е трябвало да бъдат микрофилмирани, някои лични дела на агенти, голяма част, от тези четири документа, както е по заповедта на Семерджиев, са унищожени официално. Дали са унищожени или не, не знам. Времената бяха изключително мъгляви, нямаше ред, нямаше държава.
– Според вас съществува ли черен пазар на досиета?
– Да. Аз бях директор на архива 7-8 години, и въпреки голямото ми желание и многото труд, който вложиха мойте колеги, не можахме да възстановим изцяло документацията. Не трябва да се губи нито страница, нито архивно дело, всичко трябва да излезе накрая като му тегли човек чертата. Разпоредих една ревизия и се оказа, че липсват над 520 дела – и агентурни, и разработки. Тези дела щом като ги няма в архивохранилището, където трябва да бъдат, значи са потенциална стока за черния пазар. Сега новият закон решава проблема, като определя един срок , в който всички, които притежават такива документи, трябва да ги предадат на комисията. В противен случай подлежат на административна и наказателна отговорност.
– А знаете ли какви видове агенти има по класификация на документите на ДС?
– Агентите са си агенти. Може би имате предвид съдържатели на явочна квартира? Има класически агент, който събира информация и я пише в съответните донесивни определения до оперативния си работник и има т. нар. съдържатели на явочни и секретни квартири, където се срещат оперативните работници със своите агенти. Оперативният работник не може да отиде някъде и да пие ракия със своя агент, тъй като могат да бъдат разпознати. Затова срещите са провеждани конспиративно в т.нар. явочни квартири. А тези явочни квартири са имали собственици. Те също са били вербувани. Това е категория агент.
– А има ли хора, които без да знаят, са били включени в документите на ДС? Т. е. да имат досие като информатори, без да са подписвали декларация за сътрудничество?
– Не е необходимо човек да е подписвал декларация, а и не са били такива изискванията на основните документи на ДС. Но и да не е била подписвана декларация, за мен е несериозно да се твърди, че някой е имал отношение с ДС, ама не е знаел. Не звучи сериозно.
– Тогава има ли такива, които под натиск са подписвали декларация, че ще сътрудничат, но впоследствие не са сътрудничили?
– Да, имало е. Има достойни българи, твърди българи, но в крайна сметка не всеки може да издържи на физическия и психически натиск. Някои хора са приемали и след това са се отказвали и въобще не са сътрудничели на тайната полиция. Гледали са за момента до отърват кожата.
– Какво представляват т. нар. картончета?
– В архива, в картотеките има т. нар. именни картони, които съдържат доста голяма информация. Името, псевдонима, структурата на ДС, която го е вербувала, оперативния работник, който го е вербувал. Има данни по коя линия е работил – дали по вражеска пропаганда и агитация или подготовка и опит за бягство от родината и т. н. Картончето се съхранява, а личното и работното дело са унищожени.
– Възможно ли е някой агент да има картонче, а да няма папка, да не е правил доноси и да не е подписвал декларация за сътрудничество?
– Това никой не може да каже. Има две категории агенти и две категории документи. Първата категория са архивни документи или изключени агенти, чиито дела са свалени в архива. Другата категория към 1990 г. са действащи агенти и за тях няма свалени документи в архива. Личното и работното им досие са били при оперативния им работник и той е преценил, че няма да се архивират и за това пише в писмо, че са унищожени. Ама дали са унищожени, това никой не знае. Правете разлика между архивни документи и действащи архивни документи.
– В момента в Полша мнозина активисти на “Солидарност” се оплакват, че са оклеветени, тъй като никога не са сътрудничели на тайните служби там, а има документация за тях. Има ли опасност и в България да стане нещо подобно?
– Ще видим. Допускам, че ще има и такива случаи. Кметът Бойко Борисов обясни за техен кандидат за евродепутат, че е махнат от листата, тъй като е бил сътрудник на ДС. ДКСИ го е проверила и системата е показала, че за него има някаква информация. Набеденият обаче отрича. Като не е вярно, има съд. Той ще установи кой прав, кой – крив.
– В някои бивши социалистически страни към законите за разсекретяването на досиетата бяха приети лустрационни текстове. Каква е причината това да не стане и в България?
– Така е по споразумение между политическите сили – да няма лустрационни текстове, а лустрацията да бъде само за такива като мен, които са били щатни служители на ДС. Те не могат да бъдат членове на тази комисия или на СЕМ, например. Все пак и у нас имаме лустрационни текстове, но само за една определена категория български граждани.
– Защо според вас до този момент нито едно от правителствата, които бяха на власт, не отвори досиетата напълно, а се приемаха частични закони?
– Какво значи напълно, какво частично? В периода 1997 – 2001 г., докато аз бях директор на архива на бившата ДС, той беше открит. Всички, които имаха желание да работят по определени теми, дойдоха, намериха съответната информация, работиха. По определен от закона ред бяха обявени агентите. Някъде около 28 000 граждани подадоха молби да се направи проверка дали за тях има събирана информация. Ние направихме тези проверки и някъде за около 7000-8000 граждани излезе, че има информация в архива на МВР. Поканихме ги по съответния ред да си ги видят. Дойдоха хората, четоха, писаха, преписваха, ксерокопираха. Какво значи не беше открит? Какво да се открие? Да се сложи на масите на площад “Славейков”? Това ли разбират някои под открит и закрит? Просто се изпълняваше буквата на закона. И нямаше назначен човек на длъжност шеф на агенция или кмет, общински съветник, заместник министър и т.н., който преди да бъде назначен, както изискваше закона, да не е проверен за агентурно минало. Това е един мит, създаден от комунистите. Те го пуснаха в пространството, а гражданите и журналистите се хванаха на въдицата.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.