Йоко Оно благодари на България през 1983 г., докато тук следят почитателите на Ленън
18 Декември 2009
На 8 декември се навършиха 28 години от убийството на ексбийтълса Джон Ленън в Ню Йорк. Това събитие по традиция се напомня върху “стената на Джон Ленън” в София. Тя е част от сградата на бившия Нотариат зад паметника на патриарх Евтимий, по-известан като “Попа”. На тази дата стената осъмва облепена с некролози и цветя. (Сега стената се е превърнала в място, където се лепят некролози и плакати на всякакви починали музиканти като Джими Хендрикс, Кърт Кобейн и др. - виж снимките).
Но историята крие и един напълно неизвестен факт за намеса на българската държава в почитането на паметта на Джон Ленън по времето на социализма.
През юни 1983 г. Георги Готев, служител в българското Министерство на външните работи, дипломат, а по-късно и журналист (сега на работа в ЕС в Брюксел), получава благодарствено писмо от името на Йоко Оно (Studio One 1W. 72 St. NY, NY 10023). То е изпратено на 31 май и е подписано от George Speerin, асистент на вдовицата.
Оказва се, че тоталитарната държава България е изпратила, неизвестно по чия идея и как сто розови храста за мемориалния кът на Джон Ленън в Сентръл парк в Ню Йорк.
Благодарностите на Йоко Оно в писмото са придружени с изрезка на публикуваната във вестник “На Йорк таймс” (20 април 1982) информация за изграждането на мемориалния кът в Сентръл парк, посветен на Джон Ленън. Парцелът обхваща три акра площ и е наречен Strawberry Fields (Ягодови полета). Също както прочутата песен на Бийтълс “Ягодови полета завинаги” (а така се нарича и все още запазеният портал на Дома за сираци в Ливърпул, превърнат в туристическа атракция). За мото е избран текстът на Джон “Представи си, че всички хора живеят в мир” (Imagine). На монтираната мраморна плоча са изброени 31 държави, официално присъединили се към инициативата. По азбучен ред сред първите е отбелязана и България.
Можем само да се гадае какви са били официалните мотиви на тоталитарната българска власт за предприемането на подобна инициатива. Вероятно има влияние Людмила Живкова (вече покойница) и нейният проект “Знаме на мира”, продължен неуспешно от нейния брат Владимир.
Въпросното писмо на вдовицата Оно до г-н Готев завършва с думите: “Още веднъж много ви благодаря за интереса и отношението и се надявам, че това ще бъде поучително за вас и всички български приятели.”
Чудесно пожелание с нищожен краен резултат, защото през 80-те години на ХХ век точно убийството на Джон Ленън отприщи образуването на т. нар. неформални младежки групи, отблизо следени от Държавна сигурност. Но въпреки сянката на репресивната машина “стената на Джон Ленън” в София всяка година осъмваше отрупана с некролози, цветя и думи на благодарност.
Макар и много по-късно, в началото на прехода, “Ягодови полета” в Сентръл парк помни и едно забележително българско присъствие. Този път “на живо”. На 23 юли 1990 г. там изнесе концерт Иво Папазов и неговия оркестър. В поднождието на непретенциозната сцена (латино)американците, хванати за ръце в кръг, плетат крака и бъркат стъпките на “сватбарската музика”. Егати американското хоро!
Опитите да се разбере дали българските дипломати и Външно министерство полагат някакви грижи за съхранение на въпросните 100 розови храста удариха на камък. След разговор с няколко от днешните служители на ведомството стана ясно, че те за първи път чуват подобно нещо. А българите в най-големия град на САЩ днес дори не знаят за неочаквания и трудно обясним жест на тоталитарната ни държава.
Целата статия е въ стилъ "----------", отъ който стилъ не може да избяга нашего състудента Йоана Бакалова.
"к-ра ми Янко" Благодаря, моля. Амнистията действа като чаща студена вода. Симптоматично облекчава глада.
Разбира се ГОЛЯМО ЛИЦЕМЕРИЕ е поведението на ЧАСТ ОТ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ,по повод ПРИЗНАНИЕТО за ДЕЙНОСТА на ДЖОН ЛЕНЪН и подаръка от 100-рози за Сентръл Парк и паметната плоча, на фона на ОБЩИТЕ ГОНЕНИЯ относно ДВИЖЕНИЯ НА ФЕНОВЕ...НО, важното е , че България е записана на плочата и ВСЕКИ , КОЙТО СЕГА ЧЕТЕ ,АВТОМАТИЧНО РАЗБИРА, че и в България Е ИМАЛО ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА ПЕВЕЦА И ГРАЖДАНИН д.лЕНЪН
http://tull.blog.bg/politika/2009/12/08/liubimiiat-polezen-idiot.450591#comments
Защо автора мисли, че паметникът на Патриарх Ефтимий бил "по-известен като "попа""? Хашлашкият жаргон едва ли е преобладаващ в София, поне сред читателите на "e-vestnik".
вероятно се повтарям, но не мога да се съглася с разни сценаристи внушаващи на разни ,отдавна изживяли пубертета си цървулковци да измислят небивалици за задната стена на нотариата(бившото генерално гонсулство на райха в софия)/ т.н. "графити" по таз стена ги пишеше мой колега от следването на име антоний арнаудов/ един не лош инженер, попски син, бивш мой комсомолски секретар, който в 80-те написа една доста сериозна книга за бийтълз/ антоний живее през една кооперация от въпросната стена и си я украсяваше за свой хатър още от времето в което не и бяха сложили прозорци на ниво първи етаж/ човекът е плах и скромен и отрича този "героизъм", но сега вероятно би се похвалил
шестак, за теб нее нужна ,някой да ти вярва , нали? Да? Сигурен съм обаче ,че за сметка на плахавостта на състудента ти , ТИ СИ КУРАЖЛИЯ ,А В МНОГО СЛУЧАИ ,НАПРАВО СИ СИ БАБАИТЧЕ , макар и в напреднала възрасты КОЕТО агресивно СЕ ОПИТВА ДА ОМАЛОВАЖИ всичко ,което не е туптяло в синхрон с БОЛШЕВИЗМА и всичко ,което НЕ Е ИМАЛО СЛУХ ЗА ЗАЛПЪТ НА "АВРОРА"-та...