Западът се опитва да държи в рамка Израел, но той губи търпение

БТА

Барак Обама в Овалния кабинет след среща с израелския премиер Нетаняху през май 2009. Снимка: Белия дом

Шефът на аналитичния отдел на израелското военно разузнаване генерал Йоси Байдац заяви в началото на месеца на закрито заседание на комисията по външните работи и отбраната на Кнесета, че Иран разполага с 1800 кг обогатен уран и с технически средства за производство на атомна бомба. Според генерала за Техеран е достатъчно да вземе политическото решение в тази сфера, за да продължи с плановете си да се сдобие с ядрено оръжие. Едновременно с това Иран значително е подобрил арсенала си от носители, които биха могли да „доставят“ ядрен заряд някъде на територията на Израел, заяви Байдац.

Генералът очевидно преднамерено сгъсти краските около иранската ядрена програма. Техническият анализ на твърденията на Йоси Байдац би показал, че има огромна разлика между 1800 кг уран, обогатен до ниво 5 до 20 процента (с какъвто в момента разполага Иран) и 1800 кг уран, обогатен до ниво 80-90 процента, който вече е подходящ за използване в бойни заряди. Затова повече внимание заслужават твърденията му, че вероятно е дошъл моментът, в който Иран трябва да вземе политическото решение дали да продължи по пътя към ядрено въоръжаване или да се откаже от тези планове, за да разчита, че може да излезе от засилващата се международна изолация, в която е изпаднал режимът в Техеран.

Думите на генерал Байдац са показателни за още един процес на качествена промяна на обстановката в Близкия изток. Реалният им смисъл е, че Израел също е изправен пред необходимостта от политическо решение, за да се справи с иранския проблем със свои средства, без да разчита повече на международната дипломация. Фактът, че информация за закрито заседание на една от най-важните комисии на Кнесета се появи в медиите, е предупреждение както към Иран, така и към останалия свят, че търпението на Израел се изчерпва. Дневният ред на Израел е доста по-различен от дневния ред на останалия свят.

САЩ се опитват да разчистят бъркотията в Ирак, да обърнат тенденциите в конфликта в Афганистан и едновременно с това да се оправят с икономиката си. Отпадането на Ирак като първостепенен обект на политическо внимание от страна на САЩ неминуемо ще насочи усилията на американската дипломация към палестинско-израелския мир, където лабиринтът от необходими компромиси поне засега изглежда напълно непроходим.

За Израел въпросът е много по-прост – оцеляване. На този фон задънената улица в преговорите с палестинците, от една страна, и със Сирия в пакет с Ливан, от друга, остават на заден план. И без това и едните, и другите поставят напълно неприемливи условия за подновяване на мирните преговори. Сирия настоява да й бъдат върнати Голанските възвишения, окупирани през войната от 1967 г., и не показва никакви намерения да отстъпи от това условие. За Израел отказът от Голанските възвишения би бил равносилен на връщане към граници, които на практика не позволяват да се гарантира сигурността на цялата територия на страната срещу вражески обстрел.

Макар, че бе принудена да изтегли войските си от Ливан, Сирия успя да възстанови политическото си влияние, като наложи съставянето на правителство с участието на ислямистката групировка „Хизбула“, която от самото си създаване през 1982 г. играе ролята на неофициална връзка между Дамаск и Техеран. Идеологически „Хизбула“ е създание на иранския политически режим. Териториално „Хизбула“ е „петата колона“ на Дамаск в Ливан и в целия регион, тъй като фундаменталистката групировка е много лесно манипулируема, а единствената посока, в която може да развива амбициите си, е Израел. В Ливан „Хизбула“ вече успя да се утвърди със сила, с иранска финансова и идеологическа подкрепа и със сирийска политическа и военна помощ като една от водещите парламентарни сили. И едновременно с това е много ценна разменна монета в преговорите за мир между Сирия и Израел, острие на неофициалната политика както на Дамаск, така и на Техеран.

Палестинците искат независима държава със столица Ерусалим. При това част от преговарящите – ислямисткото движение „Хамас“ – не показва намерения да се откаже от основната си идеологическа доктрина, че целта на Съпротивата е да бъде унищожена държавата Израел. Връзката на „Хамас“ с Иран е очевидна, макар и не пряка – любимата теза на иранския президент Махмуд Ахмадинеджад е, че Израел трябва да бъде изтрит от картата на земята. На този фон евентуален мирен договор между палестинци и израелци би означавал край на политическото влияние на „Хамас“ и заплаха за съществуването на ислямисткото движение, което няма намерение да се примири с този сценарий.

В известен смисъл „Хизбула“ и „Хамас“ могат да се опишат като заложници на две регионални тенденции – амбициите на шиитския режим в Иран да се наложи като регионална свръхсила чрез доминираща роля в Ирак и подривна роля в страните с шиитски малцинства, от една страна; от друга – политиката на сунитските режими в арабските държави, и преди всичко в района на Персийския залив, които не виждат друга алтернатива освен регионален съюз със САЩ в името на политическото си и икономическо оцеляване. В това е и един от парадоксите на сегашния момент от историята на Близкия изток: Саудитска Арабия, смятана за незаменим съюзник на САЩ и Запада в амбициите им да вкарат арабския и мюсюлманския свят в 21-и век, е страната, която послужи като среда за идеологическия генезис и като първоначален финансов източник за джихадизма.

С наближаването на края на 2009 г. наближава и крайният срок, даден от САЩ на Иран да се подчини на международния натиск и да се откаже (като даде и доказателства за отказа си) от плановете да се превърне в нова ядрена сила. С настъпването на този краен срок се появиха реални признаци за намеренията на Израел да заеме демонстративно самостоятелна позиция спрямо Иран. Едновременно с това липсват каквито и да било признаци за напредък по две основни направления на близкоизточния процес към мир – израелско-палестинските и израелско-сирийските преговори.

Появяват се признаци и за намеренията както на САЩ, така и на Европейския съюз да наложат някаква рамка на действията на Израел с цел да се избегне нов международен сблъсък (Израел – Иран) с непредвидими последици или регионален конфликт (Израел – „Хизбула“ или Израел – „Хамас“) с разтърсващ, но предвидим резултат. Балансът между двете тенденции е много крехък и може лесно да бъде нарушен чрез привидно изолиран акт на насилие.

С други думи, Близкият изток отново тръгва по стръмната спирала на противоречия между врагове и съюзници, скроени по отдавна известен калъп – в момента, в който започват да се проявяват положителни тенденции, е достатъчен един изстрел някъде по границата на Газа или Ливан с Израел или „хирургически“ прецизен въздушен удар по маловажен ирански или сирийски военен обект, за да се върнат нещата в изходна точка.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.