Противоракетната отбрана и външната политика на Обама – кълбо от противоречия

БТА

Барак Обама говори в академията Уест пойнт. Снимка: Белия дом

Наследил от предшественика си две горещи войни, Нобеловият лауреат за мир Барак Обама завършва първата година от президентския мандат без нито един дипломатически успех, с топяща се популярност и у дома, и в чужбина, обсипван от упреци, че тласка Америка към изолационизъм и отстъпление от позицията на единствена световна свръхсила.

Откакто Роналд Рейгън обяви през 1983 г. проекта „звездни войни“, противоракетната отбрана поляризира политическите страсти. „Звездните войни“ на Рейгън станаха дипломатически триумф, макар че се оказаха технологичен провал и оттогава противоракетната отбрана е ключов проблем на международната политика, а не толкова на върховите военни технологии, писа в. „Ню Йорк таймс“.

След като влезе в Белия дом в началото на годината, Обама възложи детайлен преглед на плана на Джордж Буш за разполагане на елементи от американския противоракетен щит в Чехия и Полша и заяви, че въз основа на оценката за ефикасността и цената ще вземе решение дали проектът да бъде изпълнен или да се възприеме друг вариант.

Ефикасността на противоракетния щит, предназначен да отблъсква нападения с балистични ракети от т. нар. злонамерени държави като Иран и Северна Корея, от самото начало е оспорвана, тъй като значителна част от тестовете на елементи от системата бяха неуспешни. Планираното разполагане на радар в Чехия и на десет ракети прехващачи в Полша бе за източноевропейските съюзници на САЩ в НАТО не само гаранция за сигурност, но и за трансатлантическа солидарност. Проектът предизвика яростната съпротива на Русия, която заплаши, че в отговор ще разположи ракети „Искандер“ в анклава Калининград.

На 17 септември, когато множество световни лидери бяха в Гданск на възпоменателните церемонии за 70-ата годишнина от нахлуването на СССР в Полша, Барак Обама обяви във Вашингтон, че се отказва от проекта за противоракетен щит на Джордж Буш и възприема нов подход, основан на преоценка на разузнаването за заплахата от иранската програма за балистични ракети. Според разузнаването по-голяма и близка във времето заплаха от иранските ракети с голям обсег са иранските ракети с малък и среден обсег, които могат да ударят силите на САЩ и съюзниците им в Европа и Близкия изток (основанията за тази преоценка не са известни, отбелязва сп. „Икономист“). Така Обама обърна с главата надолу идеята на Рейгън за непробиваем противоракетен щит, покриващ на първо място Съединените щати – проектът на Обама залага на щит над Близкия изток и Европа, писа „Ню Йорк таймс“.

Новият подход на Обама предвижда разполагане на ракети прехващачи със среден обсег SM-3 (Standard missile 3) на кораби със системи за противоракетна отбрана „Иджис“ (Aegis – щит) и на мобилни устройства на сушата, както и на свързани с тях сензори на сушата, водата, в космоса, на безпилотни самолети и дори на цепелини. Така САЩ и съюзниците им ще имат по-бърза, гъвкава, надеждна и евтина ПРО, обяви Обама. Според експерти тестовете на системата SM-3 са по-успешни от тези на ракетите прехващачи, базирани на земята (ground-based interceptors – GBI, наричани шеговито прехващачите на Джордж Буш).

Но планът на Обама повдига много въпросителни. Постоянното патрулиране на кораби със системи „Иджис“ е скъпо. Ще са необходими повече от 18-те такива кораба, които имат САЩ. Новият усъвършенстван модел на ракетата SM-3 се очаква да бъде готов през 2018 г. и разполагането й на кораби, според оценка на бюджетното управление към Конгреса, ще струва два пъти по-скъпо от разполагането на десетте прехващача GBI в Полша.

Подходящо за кораби със системи „Иджис“ е Черно море, но конвенцията от Монтрьо (1936 г.) ограничава присъствието на чужди военни кораби в него, посочва „Икономист“. Пентагонът предвижда разполагане на ракети SM-3 и на сушата към 2015 г., но това също би създало политически проблеми. Подходящи са Турция и Централна Европа – на Полша и Чехия вече е предложено да приемат такива ракети вместо елементите от проекта на Джордж Буш. Но това няма да е достатъчно за надежден противоракетен щит.

За мнозина отказът на Обама от проекта на Буш бе жест – или отстъпление – към Русия, в тон с обявения „рестарт“ на отношенията с Москва. В замяна Обама е очаквал Москва да подкрепи политиката на Запада диалогът с Иран за ядрената му програма да се съчетава със засилване на санкциите. Но Русия ясно заяви, че няма да подкрепи нови санкции, а премиерът Путин очаква още отстъпки.

Отказът от проекта на Буш бе посрещнат с недоумение в Полша и Чехия, с чиито правителства САЩ бяха подписали двустранни споразумения за противоракетния щит. Забравени са и предизборните обещания на Обама за заздравяване на съюзническите отношения с европейските страни от НАТО. Меденият месец между Европа и Америка на Барак Обама свърши, писа „Икономист“ на 1 октомври. Недоволство в Европа поражда все по-честата употреба от американското правителство на думата „реалполитик“ вместо общи ценности и партньори вместо съюзници, добави „Икономист“.

Обама не намери време да отиде в Полша на възпоменанията за началото на Втората световна война, но избра да обяви новия подход в ПРО точно на 17 септември. Изненадани бяхме не от самото решение, а от избора на деня, в който бе оповестено, каза полският външен министър Радослав Шикорски пред сп. „Форин полиси“. „В предишното (американско) правителство имаше повече хора, които бяха работили в нашия район и го познаваха от личен опит“, добави Шикорски.

Обама не постигна почти нищо, освен да ентусиазира тълпи на екзотични места, загърбвайки традиционните съюзници на Америка, докато светът се нуждае от силно водачество на Америка в отговор на смъртоносни заплахи – от Ал Каида до държавите, подкрепящи международния тероризъм, коментира телевизия Фокс Нюз и добави: „Монументална задача е да се открие поне един конкретен успех на правителството на Обама във външната политика“.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.