Гръцките банки дърпат България към кризата

Патрик Дженкинс, Керин Хоуп

След като гръцкият бюджетен дефицит достигна рекордни нива и банките в страната бяха изложени на риск както у дома, така и извън страната, лошите пророци вещаят, че гръцките банки ще тръгнат по пътя на исландските. Много инвеститори очевидно смятат техните прокоби за основателни. Акциите на гръцките банки на Атинската фондова борса паднаха с една четвърт през четирите седмици преди 11 декември. Тази седмица банковите акции отново паднаха заради опасенията, че обявените от социалистическото правителство мерки за структурни реформи няма да бъдат достатъчни за възстановяване на доверието в икономиката.

В понеделник рейтинговата агенция Стандард енд Пуърс заяви, че гръцките банки са изправени пред „най-високия риск в Западна Европа“. Миналата седмица тя предупреди за възможно понижаване на кредитния рейтинг A- на страната. Базирани в Атина кредитни учреждения са взели нисколихвени заеми на стойност 40 млрд. евро (58 млрд. долара) от Европейската централна банка, за да инвестират във високодоходни гръцки облигации, които използвали като обезпечени. Притежанието на тези облигации помогнало на четирите големи банки да регистрират значителни деветмесечни печалби въпреки драстичното забавяне на вътрешната кредитна експанзия.

Местните анализатори остават като цяло оптимисти за перспективите на гръцките банки. Димитрис Харалабопулос, банков анализатор в Еч Ес Би си Панделакис в Атина, посочва: „Корпоративното кредитиране трябва да се възстанови следващата година, така че очакваме да видим ръст на кредитирането от около 2-3 процента“. Местните потребители изглежда все още са уверени в бъдещето на страната. Гърците са изтеглили повече от 2 млрд. евро от банкови депозити през последните два месеца, за да инвестират в облигации.

Промишлените участници обаче сочат по-тревожно бъдеще. През май изтича крайният срок, в който гръцките кредитни учреждения трябва да върнат общо 4 млрд. евро капиталовложения, предоставени от правителството. Фич вече постави издадените от гръцки кредитни учреждения ипотечни облигации под негативно наблюдение. Предвид факта, че се очаква икономиката отново да се свие следващата година с около 0,3 процента, срещу прогнозирани 1,3 процента тази година, гръцките домакинства са все по-предпазливи към взимането на кредити.

Навлизането на гръцките банки в Югоизточна Европа само усложни проблемите със задлъжнялостта им. България се смята за най-тежко засегнатата страна, следвана от Румъния и Сърбия. Въпреки че външното кредитиране има относително малък дял от около една пета от общото кредитиране, делът на реално нефункциониращите кредити е по-висок отколкото в Гърция.

Гръцките банки спряха трансферите до подразделенията си в Югоизточна Европа, оставяйки ги да финансират кредитите изцяло от местни депозити. Техните клиенти се насърчават да взимат кредити в местна валута вместо в евро, за да се намали курсовият риск. Както посочва гръцки висш банков служител, макроикономическата ситуация ще определи непосредственото бъдеще на банките. „Това, което ще се случи впоследствие в банковия сектор, зависи от начина, по който правителството се справи с дълговата криза. Следващите 60 дни ще бъдат критични“, посочва той.

По БТА

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.