Кризата и разбитите мечти на шейх Мо в Дубай

Делфин Минуи

Палмовите острови край Дубай са най-големите изкуствени острови в света, които трябва да гарантират приходи на емирството след като петролът в региона се изчерпи. Снимка: маартен.ко.ца

Преди няколко години един съветник отиде при емира на Дубай и му предложи строителен проект. „Само 90 етажа?“ учуди се шейх Мохамад бен Рашид ал Мактум. Времето минава и един ден съветникът се върна с грейнала усмивка и нов план: този за Бурдж Дубай, най-високата кула в света – 818 метра и 162 етажа. Емирът ликува: най-накрая ново бижу, съпоставимо с размера на неговите амбиции. Беше ли това твърде хубава мечта, за да трае дълго? Един месец след обявяването на мораториум върху дълговете на Дубай, тържественото откриване на прочутия небостъргач във формата на стрела, предвидено за 4 януари, рискува да сложи край на тази съвременна приказка от „Хиляда и една нощ“, внезапно настигната от кризата.

На един от многобройните плакати със собствения си лик, шейх Мо, както го наричат чуждестранните работници, позира гордо в традиционната си бяла дишдаша (традиционна дълга роба за мъже в арабския свят) пред редица от стъклени и бетонни футуристични блокове. За този амбициозен суверен с добри обноски, получени от обучението му в британско военно училище, съвършенството винаги е било не толкова мания, колкото истински лайтмотив.

С Дубай е свързана цялата история на бедуинска му династия, увлечена по модернизма. Това малко парче от пустинята, десет пъти по-малка от Швейцария, се превърна за рекордно време в новия Лас Вегас на Близкия изток. Ако се разходите по залива, по чиито кейове все още се връзват дървените лодки, натоварени със стоки, лесно можете да си представите на какво е приличал при зараждането си през 1949 г. родният му град – малко пристанище на брега на Персийския залив, в сърцето на Арабския полуостров.

През 60-те години, откриването на петрола позволи на бащата му, шейх Рашид, да черпи от неговите резерви, макар и ограничени, за да изгради трите стълба на Дубай: недвижимото имущество, туризма и международната търговия. При смъртта му през 1990 г., по-големият му брат, шейх Мактум, поема щафетата. В сянката на властта, шейх Мохамад, получил титлата „престолонаследник“, вече е много деен. През януари 2006 г., след смъртта на шейх Мактум, той официално поема юздите на каляската.

Фен на състезателните коне (притежава общо 4000) и на Формула 1, този любител на поезията, в редките моменти на свободно време, никога не е криел склонността си към високите скорости. И към крайностите. С риск да затъне до гушата в дългове. „Искам да съм номер едно, не само в моя регион, но и в целия свят“, признава той преди време пред американския канал Си Би Ес.

Облогът почти успя: през последните години, Дубай стана свидетел на двуцифрен умопомрачителен растеж. Новото елдорадо на агентите за недвижими имоти, привлечени от този огромен строителен обект, в който най-маломерният апартамент се купува „на зелено“ и с кредит, малкото емирство се разви с пълна скорост. От края на 90-те години, първото „чудо“ се появи в открито море: Бурдж Араб, седемзвезден луксозен хотел във формата на платно, където най-малките апартаменти, чиито бани са с позлатени кранчета, са по 170 квадрата.

Фараонските проекти продължават. Тук един изкуствен остров във формата на палма, там изкуствена ски писта. Във всеки квартал – гигантски супермаркет, луксозни бутици, модерни ултраклиматизирани кафенета. Проектите стават все по-бляскави. Цените също. Необичайна идея в региона, която много бързо ще стане обект на интерес и подражание от други страни в Персийския залив. „За Катар, Бахрейн, Кувейт, Йордания, Дубай е истински модел“, казва йорданският икономист Ибрахим Саиф.

Много бързо Дубай се налага като новото място шик, където пристига целият елит на световния шоубизнес, за да се покаже. Джордж Клуни се перчи на международен филмов фестивал. Кайли Миноуг открива във вечерна рокля импозантния хотел „Атлантис“ с цвят на розова раковина. Футболистът Дейвид Бекъм си купува парче остров, за да събира тен през зимата. Съблазнени от този данъчен рай, западняци прииждат отвсякъде: Европа, Южна Африка, Съединените Щати.

Елдорадо за едни, мирен подслон за други, Дубай е убежище за хора от съседните страни. Афганистанци и иракчани бягат от войната. Иранци и пакистанци си влагат парите в Дубай, защото нямат доверие в собствените си режими. Днес повече от 180 различни националности формират населението на страната от 1,2 милиона жители, от които само 20 процента са местни. Минижупите вървят редом с черните абаи на жените от Персийския залив без никаква форма на дискриминация. Макар да е забранено да се яде сандвич на публично място по време на рамадана, луксозните хотели дискретно сервират алкохол на чужденци. „Не плащам данъци, ходя на работа по тениска, през уикенда мога да се гмуркам. Какво повече може да иска човек?“, радва се французинът Реми Ваш, който работи в страната.

Летището на Дубай приема всеки ден хиляди транзитиращи туристи, много от които са избрали да пътуват в меките седалки на „Емиратс Еърлайнс“, националната компания, основана през 1985 г. Понякога те остават за два дни, време през което обикалят Дубай Мол. С площ от близо 1 милион кв. м, това е най-големият търговски център в света.

Смаяни от тази витрина, преминаващите посетители не се замислят как тя се създава. Тълпите работници от Бангладеш, Пакистан и Индия живеят в окаяни условия. Истинските създатели на дубайския бум работят понякога ден и нощ за жалките 225 швейцарски франка или 150 евро на месец и живеят в ламаринени бараки. Днес те се оказват първите жертви на икономическата криза.

Зад кулисите на Дубай стоят също бизнесът с проституцията, прането на пари и скорошния случай на изнасилване на французин, който властите се опитаха да потулят. Малшанс: майката на младия мъж е журналистка. Миналата година, изливането в морето на отпадни води от тоалетните, поради липса на напълно работеща канализационна система, едва не прогони къпещите се. Всички тези недостатъци изплуваха на повърхността веднага щом последиците от международната криза спукаха балона на бизнеса с недвижими имоти.

„Целият свят бе съблазнен от това илюзорно огледало. Накрая то се счупи.“, отбелязва банкерът Жорж Ужо, познавач на Персийския залив. За една година цените на жилищата паднаха с 40 процента. Най-големият от най-фантастичните проекти, конгломератът Дубай Уърлд, днес не може да си плати дълга. Грешката на Дубай, казва Ужо, е че е харчел неконтролируемо, надявайки се, че съседното богато на петрол емирство Абу Даби ще бъде способно да плати.“

Въпрос на характер. „Шейх Мохамад олицетворява екстравагантността, а братовчед му шейх Халифа, управляващ Абу Даби – прагматизма, дискретността и мъдростта“, продължава Жорж Ужо. Да, но след като миналата година Абу Даби се притече един път на помощ на Дубай, на него му омръзна да бъде дойната крава. „Помощта ще бъде оказвана за всеки случай поотделно“, предупредиха ръководителите на емирството.

За шейх Мо приземяването е трудно. „Той поне имаше куража да върви напред в оживен регион на света, от който всеки отстъпва“, изтъква французинът Оливие Орой, който предпочита да гледа от положителната страна на кризата – масовото завръщане във водите на Персийския залив на пустинните раци, откакто строителството на известния Уърлд – колония от острови във формата на планисфера, бяха прекъснати. На 4 януари вероятно по-малко звезди ще присъстват, от върха на Бурдж Дубай, на новия спектакъл на спрелите кранове и бляскави нови жилищни сгради, обсипани с табелки „под наем“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.