Русия реагира болезнено на военни отношения зад гърба й

Андрей Корбут

Държави от ОНД, сред които и Русия, започват да се присъединяват към новата стратегия на САЩ в Афганистан, обявена от президента Барак Обама. Въпросната стратегия не е твърде оригинална и предвижда по-нататъшна милитаризация на страната – в региона се изпращат допълнителни военни подкрепления от 30 хиляди американски военнослужещи. Страни от НАТО и партньори на алианса обещават да подпомогнат силите с още 7 хиляди военни. До момента се знае за войски от Великобритания, Южна Корея, Полша, Словакия, Испания и Македония. Москва засега е категорично против участието на руски войници в това начинание, но вече осигури мащабна подкрепа за силите на НАТО и САЩ в сферите на транзита, тиловото и техническото осигуряване.

Призивът на Обама за съдействие на НАТО с жива сила срещна отклик от страна на три държави в състава на ОНД – Армения, Азербайджан и Украйна. Техните контингенти не са големи; самото им участие във военната операция в Афганистан обаче играе важна геополитическа роля, говори за нарастващо влияние на алианса в Закавказието и в Украйна, обхваната от предизборна борба. Ще отбележим, че Русия най-внимателно следи събитията в Украйна и в Южен Кавказ. И реагира твърде болезнено на всякакви военни отношения, които се формират без нейно участие, макар да засягат интересите й.

Впрочем трябва да посочим, че за доброволните помощници на НАТО и САЩ от постсъветските държави изпращането на войници и офицери в Афганистан означава натрупване на боен опит. Не е тайна, че Тбилиси подготвя военен реванш спрямо младите държави Абхазия и Южна Осетия, които по-рано бяха част от Грузия. Затова изпращането в Афганистан на 900 грузински командоси, подготвяни под ръководството на американски инструктори, за тях ще е стъпка към реалното бойно майсторство.

До февруари 2010 г. групировката от грузински войски в Афганистан ще наброява общо над хиляда военнослужещи. Както сочат открити данни на НАТО, грузинските военни ще бъдат насочени към най-опасните южни райони на Афганистан. Участието им в бойните действия няма да се регламентира от никакви допълнителни условия и ограничения.

Самият грузински лидер Саакашвили също е убеден, че присъединяването на грузински военни към афганистанската миротворческа мисия е уникална възможност да придобият военни умения. Тези дни той заяви, че грузинският контингент в Афганистан, „за разлика от контингентите на някои европейски страни, няма никакви ограничения за включване към бойното положение. Според мен, за нашата армия това е уникална възможност да получи истинско бойно кръщение в истинска бойна обстановка“. Президентът смята, че Грузия няма нужда от армия, която може само да бъде показвана на паради. „Трябва ни армия, която знае да воюва“, изтъкна той.

Развитието на отношенията между Армения и Азербайджан не изключва военен сценарий, съответно Афганистан може да стане добра военна школа и за войници от тези страни. Азербайджан (с контингент от 90 военнослужещи) например предложи на афганистанците помощ за разминирането на площи и обекти, в сферите на националната сигурност и отбраната, в службата за гранична охрана. Тези предложения бяха одобрени и от НАТО, и от официален Кабул.

В бойна обстановка ще действат и арменските войници, които ще бъдат изпратени в северната афганистанска провинция Кундуз. Там ще пристигне група от 40 арменски военнослужещи за охрана на местното летище. В състава на арменската групировка ще има и цивилни специалисти, сред които двама лекари. Военните от Армения ще служат под командването на германския контингент, чиято зона на отговорност включва провинция Кундуз.

В Украйна въпросът за участие на военнослужещи от страната в афганистанската операция е засекретен. В края на ноември той бе обсъден в Съвета за национална сигурност и отбрана по инициатива на президента Виктор Юшченко. Журналистите научиха за резултата от първия заместник-секретар на Съвета Володимир Огризко. Той съобщи, че е взето решение броят на украинските миротворци в Афганистан – в момента 10 души, да нарасне няколко пъти. Според Огризко, ще бъдат изпратени допълнително медици, персонал за патрулиране на местността, разминиране на обекти и подпомагане на населението.

Както личи, постсъветските държави (с изключение на Грузия) няма да изпратят значителни войскови контингенти в Афганистан, но дори онова участие, което се предвижда, носи рискове. И тук възниква въпросът доколко ще бъде оправдан този риск. Украинските летци вече търпят загуби в Афганистан, което естествено накърнява предизборния имидж на Юшченко. Но какво ли не би сторил човек за Чичо Сам? И ето че Киев засекретява резултатите от заседанието на украинския Съвет за сигурност във връзка с Афганистан. Междувременно САЩ и НАТО покровителстват страните от Южен Кавказ, всестранно ги подпомагат и т. н., а тези държави също са поели реципрочни ангажименти.

Глобално погледнато, въпроси буди и силовият сценарий за уреждане на ситуацията в Афганистан, натрапен от новата стратегия на Обама. Както знаем, сега в страната са разположени над 68 хиляди военнослужещи от САЩ и близо 45 хиляди от останалите 42 страни участнички в антитерористичната коалиция под командването на НАТО. Като добавим и новите контингенти, групировката ще наброява почти 150 хиляди военни. Почти колкото войските на съветската групировка в същата страна през 80-те. За жалост, тя не успя да постигне военните си цели в Афганистан и съветските сили бяха изтеглени. Дали САЩ и НАТО няма да бъдат сполетени от същата участ в тази страна? Засега американците отговарят: „Не!“.

Обама заяви, че САЩ ще действат за преминаването на цялата власт в ръцете на афганистански властови институции – граждански органи и структури за сигурност. Планът изглежда прост – да напълнят страната с войски, да видят сметката на талибаните, после да прехвърлят цялата власт на правителството на Карзай, а те самите да си тръгнат. Барак Обама заяви, че през 2011 г. американските войски ще започнат постепенно да се изтеглят.

Марионетният президент на Афганистан Хамид Карзай, който контролира само Кабул и неговите околности, изразява надежда, че до 2011 г. афганистанската полиция и армията на страната ще успеят да вземат под контрол някои региони, ключови за сигурността на страната. Според американските военни оптималният вариант ще бъде войските и полицията на Афганистан да нараснат до 2013 г. на 400 хиляди души.

По същия сценарий обаче действаше и съветската армия. След изтеглянето на съветските войски от Афганистан армията и силите за сигурност на тогавашния държавен лидер Наджибула наброяваха около 450 хиляди души. Но това не спаси постсъветския режим в Афганистан от поражението, което му нанесоха талибаните. Тъй че е твърде вероятно силите на НАТО в тази страна да повторят съдбата на съветските войски.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.