Едуард Генов в интервю от 87-а: Обикновеният българин няма никакви права

Почина правозащитникът Едуард Генов

Едуард Генов. Снимка: Тангра укоз – блог

На 17 декември 2009 г. на 63 години почина българският правозащитник и противник на комунистическия режим Едуард Генов. През септември 1968-а студентската група на Едуард Генов, Валентин Радев и Александър Димитров организира протестни акции срещу инвазията на танковете на Варшавския договор в Чехословакия по време на т.нар. „Пражка пролет”. Генов е осъден на пет години затвор. Излежава още седем години вътрешна присъда за „намерение за бягство от затвора“. Лежал е общо 11 години като политически затворник. В затвора се сближава с Васил Узунова и Илия Минев, най-дълголежалите политически затворници в България, както и с Петър Бояджиев и Нури Тургут. Впоследствие всички ще имат общи действия срещу режима като част от Независимото дружество за защита правата на човека – първата опозиционна формация в комунистическа България.

Преди това, през март 1987 г. Едуард Генов заедно с неговите познати политически затворници предприемат първите си конкретни стъпки, с които правят впечатление по света. Става дума за т.нар. „Апел на шестимата“, в който шестима български правозащитници, един от които Генов, изпращат открито писмо до Виенската конференция за спазването на хелзинкските споразумения. Апелът настоява, че конференцията във Виена не трябва да приключва своята работа, преди да бъдат осигурени най-елементарни човешки права, за всички европейски народи – като право на свободно движение и емиграция, право на обективна информация и право на свободна трудова дейност.

През октомври 1988 г. Генов е екстрадиран във Виена, а оттам заминава за САЩ, където остава до смъртта си. E-vestnik публикува интервю на Едуард Генов от 1987 г. за френския вестник „Котидиен дьо Пари”, взето малко след „Апела на шестимата”. Интервюто е взето по телефона, с посредничеството на политическия емигрант във Франция Петър Бояджиев:

– Г-н Генов, кои са причините, които са ви подтикнали да отправите този апел в този момент?

-Най-напред, общото политическо положение в България и в частност личното отношение на мене – отношението на Държавна сигурност, която ме тормозеше в разстояние на години.

-Вторият въпрос – според вас, според тебе, и други, има ли други хора, които без да са подписали, споделят изнесеното.

-Да, разбира се.

-Каква беше реакцията на властите към вас ?

-Реакцията беше, че ни преследваха, кой за по-къс, кой за по-дълъг срок, проведоха ни едно формално следствие и се опитаха да ни сплашат.

-В момента кои са освободени ?

-В момента, с изключение на Гришата (Григор Симов, б.р.), сме освободени всички.

-Четвърто, какво очаквате като резултат от вашето действие и какви са целите, които са необходими да се постигнат за вас ?

-Като резултат очакваме, че въпросът с правата на човека в България ще бъде не разрешен, ще се постигне някакво придвижване напред ; специално що се отнася до нас, ние ще сме доволни, ако това нещо стане, ако мъничко се придвижат нещата напред.

-Осведомено ли е българското население за реформите, предприети в Съветския съюз по инициативата на Горбачов ?

-Да, по-голямата част е осведомено, доколкото руски вестници в България има достатъчно, руска телевизия, който иска я гледа и в нашите вестници, макар и не в такава форма, както в руските се пропагандират, така че в общи черти може да се каже, че е осведомено.

-Значителен брой политически затворници бяха освободени в Съветския съюз и беше ли информирано българското население затова и имаше ли подобна тенденция в България ?

-Имаше поместено във в. „Работническо дело“, че са освободени група затворници, от порядъка над сто човека, мисля, но тенденция в България, поне засега, не съм усетил. Трябва да кажа, че нас не ни осъдиха, това е донякъде проява на такава тенденция.

-Какво очаквате от хората, които държат за правата на човека и демократичния подход, и които имат възможност и свобода да направят за вас ?

-Ние очакваме преди всичко да се създаде възможност за контрол, това е за нас основното, върху тези задължения, които нашето правителство поема на такива срещи, конференции и се надяваме, че с този контрол ще се гарантират вече тези споразумения и по този начин ще се разширят правата, които обикновеният българин, може да се каже никакви ги няма, но ще ги получи и ще ги поразшири.

-Какво имате да съобщите още ? Имаш ли нещо да кажеш във връзка с твоята работа ?

-Във връзка с моята работа, мога да кажа, че мене ме избраха за профгрупорг, така че съм сега профсъюзен деец и като профсъюзен деец спечелих първата си победа – успях да накарам съответната администрация да отстъпи по въпроса за заплащането. И за мене това е яка победа, пък и за всички, с които работя, защото ние се нареждаме по този начин, е, не бих казал най-добре платените предприятия, но се пак между добре платените, докато иначе бяхме доста лошо платени.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.