Българка води протеста на проститутките в Тулуза

Проститутка в Тулуза. Снимка: ладепеш

Естер, 30-годишна, е българка. От 2003 г. тя е проститутка в Тулуза. По покана на асоциацията „Гризелидис“, която от десет години работи с проститутки, тя дойде на площад Капитол заедно с още петдесетина труженички на секса в знак на протест срещу условията на труд, които тя смята за недостойни. Естер разказва за всекидневието си на тротоара.

– Как станахте проститутка?

– Аз съм българка и пристигнах в Тулуза през 2003 г., за да избягам от бедността в страната си. Каква работа можех да си намеря без документи, освен като проститутка? Отогава съм край канала.

– Имате ли сводник?

– Не, за щастие, свободна съм.

– От кои проблеми сте най-недоволна?

– В началото ме проверяваха по петдесет пъти на ден. Сега полицаите вече ме познават и ме оставят на мира. Но както колежките ми, много се страхувам от насилието на някои агресивни и груби клиенти, също и от грабежите.

– Подавали ли сте жалби?

– Няма никакъв смисъл. В три четвърти от случаите нещата приключват с регистриране на оплакването. Съдът никога не взема предвид доводите ни, а особено когато си чужденец, натискът е ужасен.

– За какво се борите днес?

– За достъп до здравеопазване например и да работим в прилични условия. Когато се разболея, аз като чужденка нямам право на държавна медицинска помощ, защото в моята страна съществува социално осигуряване. Но то не възстановява парите за лекарства.

– Колко клиенти на ден имате?

– Двама или трима клиенти на ден. Много по-малко, отколкото през 2003 г., когато пристигнах. И тук си личи кризата, отразява се и Законът за сигурността. Подканянето се смята за престъпление.

– По колко вземате на сеанс?

– Около 50 евро. Можете да пресметнете. Дори да не е огромна сума, за един ден печеля толкова, колкото ще печеля за месец в моята страна. С цената на много ограничения във всеки случай.

Да, наистина, да се стои по шест часа навън на студено, например, не е лесно.

Какво искат секс работничките?

Проститутки в Тулуза демонстрират за правата си. Снимка: ладепеш

Изабел Швайгерест  е една от ръководителките на сдружението „Гризелидис“. Тя познава добре света на проституцията и протестира за отмяната на Закон за сигурността от 2003 г., който наказва професията като обявява активното или пасивното подканяне за престъпление, за което се полага лишаване от свобода от два месеца или глоба от 3750 евро. Едно от последствията му е значителното нарастване на актовете на насилие срещу проститутки като замеряне с камъни, вербални нападки от съседи или дори доноси. Тя също изразява съжаление, че от една година е започнал тормоз и над проститутките от мрежата, т. нар. „ескорт гърлз“.

Но какво искат секс работничките? „Искаме да упражняваме нашата професия, която според нас е като всяка друга, за която плащаме данъци, в достойни и сигурни условия“, отбелязва друга активистка на сдружението. Но тези жени въобще не искат да се върнат към дните на публичните домове, чието закриване през 1960 г. бе остро заклеймено от Марта Ричард: „Ние искаме да ръководим сами нашия занаят и да можем да го правим като другите, които отиват на работа всяка сутрин. Искаме проституцията да бъде призната за истинска професия. Не искаме да бъдем третирани като престъпници и отказваме насилието над нас да се омаловажава или да се смята за риск на професията. Проституцията е обществен проблем. Тя ще съществува винаги. Да прекратим лицемерието.“

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.