КГБ се оттегля в сянка

Чарлз Клоувър

Путин в София. Снимка: Булфото

Руският афоризъм, че „Кремъл има много кули“, се отнася не само за архитектурата му, а и за съперничествата, които са обхванали настанилия се вътре режим, поддържащ фасада на автократична строгост, но кипящ от бюрократични междупартийни битки. От началото на десетилетието най-високата кула принадлежи на т.нар. силовици – бивши офицери от силите за сигурност, военни и агенти – които масово проникнаха в държавни структури, ползвайки се с покровителството на Владимир Путин, бивш служител на КГБ, президент, изкарал два мандата, а сега и премиер.

С края на президентството на Путин през 2008 г. обаче силовиците се оттеглиха. Присъствието им във висшите правителствени редици намаля за първи път от 20 години насам, поставяйки под въпрос тяхното бъдеще.

Според Олга Крищановская, социолог от Московския университет, която изследва групи от елита, силовиците – което буквално означава силни хора – достигат своя апогей през 2007 г., когато представляват две трети от президентската администрация. След идването на президента Дмитрий Медведев обаче те са намалели тази година до почти 50 на сто. Присъствието им в други сфери също е намаляло.

Крищановская е от хората, които вярват, че тази промяна може да е сигнал за постепенен преход към цивилно правителство и по-либерален цайтгайст (дух на времето) сред елита. „При Путин хората от специалните служби бяха на първа позиция, но това бе необичайно, нестандартно за тях“, каза тя. „Те не бяха свикнали със светлината на прожекторите. А сега всички преминаха обратно в сенките, на втора позиция.“ Игор Юргенс, съветник на Медведев, също вижда постепенно „размразяване“ в системното оттегляне на силовиците. „Гражданското общество сега има по-видима роля, отколкото в периода 2000-2008 г. на т.нар. „вертикализация на властта“, в която методите на силовиците бяха прилагани. Бих казал, че постепенно тяхното влияние отслабва.“

Много ще зависи от собствените намерения на Путин, които са трудно предвидими. Въпреки че се отказа от президентството, той продължава да е единодушно смятан за най-влиятелната фигура в руската политика. Той повече от всеки друг е отговорен за притока на служители от силите за сигурност в правителството, но изборът му в лицето на Медведев за негов наследник сочи, че самият той може да е сметнал, че силовиците узурпират твърде много власт, и да е поискал да ограничи влиянието им.

Медведев междувременно изглежда все по-уверен и поне пред обществото създава усещане за съдбоносна политическа промяна: той успя да извърши скромни електорални реформи и отправи остри критики към хегемонистичната партия „Единна Русия“, оглавявана от Путин, заради измами на местните избори. Той започна също да преследва високопоставени служители във вътрешното министерство, след като адвокатът Сергей Магнитски почина в затвора през ноември при съмнителни обстоятелства. Позицията на президента му дава голяма конституционна власт, макар че Путин има далеч по-голямо задкулисно влияние от протежето си.

Крищановская описва ситуацията с друга поговорка, характерна за епохата на Съветския съюз : „Комисарят стои рамо до рамо с командира.“ Смисълът е, че заместникът на шефа не е задължително с по-малко власт. „Всеки командир е имал заместник от КГБ, чиято работа е била да го шпионира. Изглежда това все още е така“, каза тя. За много силовици се смята, че дори и след пенсионирането си продължават да работят в запаса, подчинявайки се на йерархия във военен стил, каза политологът Владимир Прибиловски.

Алексей Кондауров, бивш генерал от КГБ, каза обаче, че макар броят на силовиците във висшите ешелони на държавата ясно да е нараснал през последните години, това не означава, че те оформят единен фронт. „Не бих казал, че силовиците имат еднакъв светоглед. Някои от тях се впуснаха в бизнеса, други в религията, трети станаха „клептократи“. Няма големи разлики между тях и други групи в правителството“, добави той. Бивш служител на Кремъл казва: „Те не са монолитна структура. Те прекарват или същото или повече време в борби помежду си, както и останалите групи.“

Въпреки това силовиците на Путин оставиха значителен белег върху политическото развитие на Русия. Усилията им да си осигурят власт са оприличавани от някои анализатори на „мирен преврат“, превърнал Русия от зараждаща се демокрация в държава, отново основаваща се на йерархия и патернализъм. „Те са възпитани в авторитарна структура, в която няма демокрация и обсъждане“, каза Крищановская. „Те са свикнали да получават заповеди и да не ги обсъждат. Те не са склонни да използват демократични методи на управление.“

Идването на демокрацията бе съпътствано от консервативна идеологическа програма, напомняща за Цар Александър Трети, реакционер, който подобно на кралица Виктория дефинира цяла една епоха . Той превърна „автокрацията, православното християнство и националността“ в трите стълба на управлението си през втората половина на 19-и век.

Путин контролираше връщането на патриотизма и православното християнство, а както се твърди, самият той е дълбоко вярващ, въпреки че е служил в КГБ, който изповядваше атеистична държавна идеология. Кръгът му от силовици е наричан още „православните чекисти“ (по името на тайната полиция от революционни времена), а през 2002 г. мнозина дадоха пари за възстановяването на църквата до Лубянка, където бе централата на КГБ, а сега на наследника му – Федералната служба за сигурност. Премиерът и други висши силовици редовно се срещат с архимандрит Тихон Шевкунов, консервативен монах, който стопанисва манастир близо до Лубянка.

В съвременния свят на разпръснати центрове на влияние и масмедии обаче методите на силовиците може да не са толкова ефективни, колкото са били някога в затворената тоталитарна държава СССР. Руският елит отдавна разбра, че управлението на съвременна отворена държава не може да става далеч от светлината на прожекторите. Дните, когато една тиха дума или телефонно обаждане на правилния човек можеха да контролират делата на правителството, са си отишли и макар Путин да е роден шоумен с инстинкт към телевизията, има много малко мъже от КГБ, които са толкова талантливи публични фигури като него. Както филмовият критик Даниил Дондурей казва: „Всички разбират, че телевизията е главната институция за управление на страната. Не е армията, не са тайните служби, не са дори правоохранителните органи, а телевизията.“

Изборът на Путин да се оттегли и да стане премиер намери отражение и в по-малко влиятелните роли, дадени на някои от неговите първи помощници. Игор Сечин, за когото се смята, че е бивш офицер от разузнаването и който е бил военен преводач в Мозамбик и Ангола през 80-те години, бе първи заместник-началник на президентската администрация на Путин, а сега е просто заместник министър-председател, макар че запази поста си на председател на държавната нефтена компания Роснефт. Виктор Иванов, за когото също се смята, че е бил офицер от КГБ, бе сътрудник на Путин, отговарящ за на практика всички кадрови решения в правителството, но оттогава премина относително в сянка като шеф на федералния отдел за контрол над наркотиците.

Макар и двамата да продължават да дърпат конци зад кулисите, според бивш високопоставен служител в Кремъл източникът на тяхната власт е бил ежедневният им достъп до Путин, а той вече намаля. Единственият силовик, който бе издигнат от 2008 г. насам, е Сергей Наришкин, друг бивш служител на КГБ, според информация в печата, който бе назначен за началник на президентската администрация, за да може, както смятат повечето хора, да държи под око Медведев.

Големият брой хора от силите за сигурност във властта е обрат в статуквото от времето на СССР – съветското правителство издигна за свой приоритет цивилния контрол върху ведомствата за сигурност и до 40 процента от длъжностите в горните ешелони на КГБ през последните години бяха заемани от цивилни, всички от които видни членове на комунистическата партия. Така силовиците се облагодетелстваха от края на комунизма, който им отвори вратите към достъп до изпълнителната власт. Крищановская старателно е проследила тази тенденция: през 1988 г. по времето на СССР само 5,4 процента от правителствените длъжности са били заемани от военни и хора на КГБ. През 1993 г. броят им нараства до 11 процента, до 1999 г. присъствието им се удвоява още веднъж до 22 процента и до средата на първия мандат на Путин делът им става 32 процента.

Малцина знаят какво да очакват в дългосрочен план. Въпреки настоящото „размразяване“ мнозина се съмняват, че силовиците ще си тръгнат в скоро време. „Откраднали са твърде много. Не може да става въпрос да се откажат от властта – твърде рисковано е“, каза политологът Прибиловски. Самото „размразяване“ може да е временно, тъй като режимът се опитва да си придаде по-привлекателен вид насред трудностите, идващи от финансовата криза. Мнозина смятат, че Путин е предопределен да се върне като президент с изборите през 2012 г., когато Медведев ще се оттегли. Други обаче виждат нещо по-трайно в случващите се промени. Както хунти в страни като Турция и Аржентина бяха убедени впоследствие да предадат властта на цивилни правителства, след като хаосът в обществото бе овладян, същото може да се случи и в Русия.

Юргенс казва, че притокът на бивши офицери е неизбежен след икономическия хаос от 90-те години, когато организирани престъпни групи заграбиха приватизирани активи и политическа власт, а федералните сили едва не загубиха първата война в Чечения. „Това бе неизбежно след конфликта в Чечения и мафията, открито заграбваща политическа власт. Това бе необходим процес“, каза съветникът на Медведев. Но краят на втората война в Чечения, възстановяването на федералния контрол над Кавказ и постепенното стабилизиране на руската икономика бяха повратната точка за силовиците, добавя той. „Сега мисиите им са до голяма степен приключили“.

Ето някои от силовиците, водещи живот на агенти и политически сътрудници:
Виктор Иванов: Смятан за един от най-близките съюзници на Путин. Работил в КГБ от 70-те години, среща се с бъдещия президент, когато Путин е заместник- кмет на Санкт Петербург. Понижен от отговарящ за правителствените кадри до управляващ федералната агенция за борба с наркотиците, когато президентството на Путин приключва.
Сергей Наришкин: Началник на канцеларията на президента Дмитрий Медведев от 2008 г. Според вестникарско интервю с негов бивш съученик Наришкин е бил в един курс в института на КГБ с Путин и е завършил през 1985 г. В официалната му биография обаче не се споменава съветската тайна полиция.
Игор Сечин: Работил за Путин, когато той е заместник-кмет на Санкт Петербург, а след това от 2000 до 2008 г. е първи заместник-началник на канцеларията му и контролира достъпа до президента. Сега е понижен до заместник министър-председател. От 2004 г. е също председател на Управителния съвет на държавната нефтена компания Роснефт.

Православната църква и любопитната връзка между клира и КГБ

„Църквата „Света София Пресветата мъдрост“ в Лубянка е възстановена с благословията на патриарха на Москва и цяла Русия и с усърдието на Федералната служба за сигурност“. Това гласи надпис на църквата, която се намира до сградата, приютявала някога КГБ – ирония, предвид факта, че съветската тайна полиция хвърли в затвора и изби десетки хиляди свещеници.

Следващо доказателство за любопитната връзка между хората от тайните служби и Православната църква може да бъде открито по-надолу на същата улица, на която се намира централата на наследника на КГБ – Федералната служба за сигурност. Сретенският манастир има приемна, която работи 24 часа в денонощието в стила на правителствено ведомство, което е необичайно за руски православен манастир, пък и за който и да е манастир изобщо. Тя е също духовна щаб-квартира на „православните чекисти“, консервативна група от бивши шпиони (името идва от ЧК, предшественика на КГБ), които са в обкръжението на Владимир Путин.

С повишаването на посещаемостта в църквите в Русия православните чекисти бяха подпомогнати от религиозно възраждане подобно на онова, което подпомогна религиозните консерватори в Белия дом при президента Джордж Буш. Един анализатор нарича манастира „департамента по идеология“ на Кремъл, който обединява интелектуалния потенциал на мозъчен тръст с тайнствеността на консервативната католическа организация Опус Деи. Църковни служители потвърждават, че архимандрит Тихон Шевкунов, който управлява манастира, е сътрудник на Путин и дори негов изповедник, което го прави един от най-влиятелните духовници.

Консервативният монах е известен със създаването на телевизионен документален филм за падането на Византийската империя, в който се твърди, че това се дължи на западни интриги, а не толкова на настъплението на османските турци, и се предупреждава, че същите сили работят и в Русия. В телевизионно интервю Шевкунов се изсмя на внушението, че влияе на Путин, но така или иначе, неговата позиция и тази на останалите консервативни духовници бързо расте. „Късметът не може да спаси държавата.. необходимо е да се създаде правителство, което да изключи слабите управници“, каза той неотдавна пред американско религиозно издание.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.