Украйна – „излишният трети“ в Източна Европа

Саймън Шустър

Повече от десетилетие Украйна се стреми към членство в Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), обръщайки гръб на Москва в търсене на по-тесни връзки със Запада в областта на сигурността. Но след като години наред беше отблъсквана, сега Украйна изглежда като „излишния трети“ в отношенията между Москва и НАТО. Преди две седмици НАТО предупреди Украйна, че трудният й път към членство ще стане още по-труден през следващата година. Ден по-късно на среща на върха в Брюксел Русия се съгласи да окаже по-голяма подкрепа на НАТО в Афганистан.

След като беше изоставена, Украйна може би ще трябва да се обърне за военна защита към Москва, а не към Брюксел, което би я превърнало в част от доминираната от Русия Организация на Договора за колективна сигурност (ОДКС), а не от НАТО. Вярно е, че президентските избори в Украйна следващия месец определено могат да сложат край на надеждите на страната за членство в НАТО, ако победител стане по-силно ориентиран към Русия лидер, което в момента изглежда доста вероятно. Това е изумителна промяна. Преди по-малко от две години Русия заплашваше, че ще насочи ракети към Украйна, ако тя продължи да се стреми към членство в НАТО. Но сега предвожданият от САЩ алианс издига като приоритет връзките си с Кремъл и залъгва Украйна с обещания, които може никога да не изпълни. В крайна сметка в резултат на това може да се стигне до разрастване на влиянието на Русия в Източна Европа, при което ОДКС да се превърне в съвременен вариант на Варшавския договор от съветско време.

„През 1996 г., когато се съгласихме да се откажем от всичките си ядрени оръжия, НАТО се съгласи да гарантира сигурността ни. Но това още не е станало“, обясни пенсионираният генерал-майор Вадим Гречанинов, президент на Атлантическия съвет на Украйна, който консултира правителството по отношенията с НАТО. (Преди да се разоръжи, Украйна имаше третия в света ядрен арсенал след Русия и САЩ.) „Исканията се увеличават, но членството въобще не е по-близо“, каза той.

Неутралитетът и изолацията реално не са решение за Украйна. Страната е изправена пред постоянна дилема по отбраната, тъй като е „заклещена“ между две свръхсили. Освен това икономиката й е в окаяно състояние, а армията й е отчайващо бедна. „Военнослужещите ни всъщност сега не могат да служат“, заяви Гречанинов, който от 90-те години е виден поддръжник на членството в НАТО. „Те изкарват караулна служба някъде за една година и после биват уволнявани, защото правителството няма пари да ги обучава за нещо друго“, каза той.

Според него надеждите на Украйна да бъде взета под крилото на НАТО са били попарени, а срещата в Брюксел не е предложила окуражителни знаци. Проектодокументът, обсъждан на срещата, предвижда НАТО да поиска Украйна да проведе още по-сериозни реформи през 2010 г. по пътя към членство, въпреки че през 2009 г. Украйна не успя да изпълни дори някои от най-основните изисквания. „Повечето скъпоструващи програми за обучение бяха отменени или отложени за следващата година“, се казва в документа, с който сп. „Форин полиси“ се запозна миналия месец. Сред тях има важни военни учения като тренировъчни парашутни скокове.

„Ние просто нямаме вътрешните ресурси за осъществяването на тези реформи (за присъединяване към НАТО)“, каза директорът на Института за външна политика към украинското външно министерство Григорий Перепелица. „Вместо това ние се заплитаме в това, което преди се наричаше Варшавски договор, а сега просто се преименува на Ташкентски договор“, заяви той, като използва неофициалното име на ОДКС.

ОДКС беше основана през 2002 г. в узбекистанската столица Ташкент като опит на Русия да защити военното си влияние в бившето съветско пространство, което тя продължава да смята за свое законно притежание в геополитически план. В момента ОДКС включва Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан и представлява един разнороден състав, който не е особена заплаха за 28-те членки на НАТО, сред които са повечето водещи световни военни сили. Но това не пречи на ОДКС да лае, въпреки че още не може да хапе. На годишната си среща на върха в Москва миналата година тя заяви, че няма да подкрепи разширяването на НАТО на изток, като очевидно имаше предвид Украйна. „Близо до зоната на отговорност на ОДКС се развива сериозен потенциал за конфликт“, заяви организацията в официална декларация. „Членовете на ОДКС призовават страните от НАТО да преценят всички възможни поледици от разширяването на алианса на изток“, се казваше в документа.

Сега много по-вероятно изглежда разширяването на ОДКС на запад, а същевременно отношенията между Русия и НАТО процъфтяват. Дали това е съвпадение? Навярно не. На срещата на високо равнище на НАТО в Букурещ през април миналата година руският президент Владимир Путин се съгласи да позволи на НАТО да превозва през руска територия доставки за войските в Афганистан. Това беше маршрут, от който САЩ отчаяно се нуждаеха, тъй като по южния коридор за доставка през Пакистан се извършваха доста нападения. Мнозина прецениха това и като подарък в знак на благодарност. Ден преди това НАТО отказа да включи Украйна и Грузия в ускорения План за действие за членство (ПДЧ), което значително щеше да улесни присъединяването им. Това позволи на Русия да се чувства спокойна за разрастването на алианса на изток.

„Дори Украйна да имаше демокрацията на Великобритания, икономиката на Германия и армията на Америка, на срещата на върха в Букурещ те пак нямаше да ни допуснат вътре, защото според Русия беше твърде рано за това“, каза председателят на комисията по отбрана към украинския парламент и бивш министър на отбраната Анатолий Гриценко. „Гласът на Русия днес не е съвесем равнозначен на вето върху решенията на НАТО, но е определящ фактор за някои от ключовите членове на алианса“, заяви той.

Разбира се, официално Украйна още е на пътя към членство, както посочи генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен в петък, когато откри срещата НАТО-Украйна в Брюксел. Той обаче реши да подчертае именно трудността на пътя по-нататък. „Нужна е, разбира се, много работа, за да може Украйна да постигне амбициозните цели, които си е поставила. Съюзниците наистина очакват доста високи стандарти от Украйна във всички области на обществения живот“, каза Расмусен. Той упорито отказа да отговори на въпросите дали има някакъв краен срок за присъединяването на Украйна. Говорителят на НАТО в Брюксел Робърт Пшчел настоява, че Русия не може да попречи на амбициите на Украйна за членство в НАТО. „Имаме Съвет НАТО-Русия и комисия НАТО-Украйна. Едното определено не пречи на другото“, каза Пшчел. „Все още трябва да се свърши огромно количество домашна работа и това е дял най-вече на Украйна“, добави той.

От изток не се поставят чак толкова високи изисквания; всъщност ако утре Украйна реши, че иска да се присъедини към ОДКС, сделката може да бъде готова до месец. Главният говорител на ОДКС в седалището й в Москва Виталий Струговец каза, че вместо да поставя изисквания, организацията би помогнала финансово на Украйна да изгради своята обедняла армия въз основа на съветското въоръжение, което тя вече споделя с Русия. „С нас на Украйна няма да й се налага да прави това преструктуриране на цялата си система на отбрана и сигурност, за което настоява НАТО“, каза той, като отбеляза, че НАТО иска Украйна да разруши съветските основи на своята армия – като се започне от автоматите „Калашников“ и се стигне до върха – и да ги замени със западен модел. „Ако погледнете нещата от гледна точка на цялостната сигурност, ще видите, че Украйна по принцип е много по-близо до ОДКС. Имам предвид всичко – от военното оборудване до начина на мислене на офицерския състав“, заяви той.

Украинските избиратели, които следващия месец ще гласуват за президент, изглежда са съгласни с това. Допитване на социологическата агенция „Украинска проектна система“ от 26 ноември показа, че едва 12 процента от украинците подкрепят присъединяването към НАТО, 36 процента са въобще за оставане извън всякакви военни съюзи, а най-голям дял – 40 процента – заявяват, че подкрепят присъединяването към ОДКС. През юни украинският парламент създаде комисия, която да проучи сътрудничеството с предвождания от Русия блок. Комисията посети през септември Москва за среща с генералния секретар на организацията Николай Бордюжа, който изтъкна ползата от безплатното военно обучение и евтините оръжия, които Украйна би могла да получи като член ОДКС. Намиращите се в окаяно състояние украински сили за сигурност имат спешна нужда и от двете.

А изглежда, че президентските избори в Украйна следващия месец ще свалят членството в НАТО от дневния ред на правителството – може би завинаги. Засега най-могъщата сила, подкрепяща присъединяването към алианса, е украинският президент Виктор Юшченко. Но той ще се нуждае от политическо чудо, за да бъде преизбран. Неговата популярност е нищожна, а никой от основните участници в кандидатпрезидетската надпревара не е привърженик на членството в НАТО.

Сегашният министър-председател Юлия Тимошенко подкрепяше присъединяването към ЕС и НАТО по време поддържаната от САЩ Оранжева революция, която издигна нея и Юшченко на власт след масови улични протести през 2004 г. Но оттогава двамата станаха врагове, а кандидатпрезидентската кампания на Тимошенко се съсредоточи върху уреждането на отношенията с Русия. За тази цел през последната година тя изгради силни връзки с Путин най-вече благодарение на кризата с природния газ, която влоши отношенията между двете страни и прекъсна газовите доставки за Европа през януари. Изглежда двамата министър-председатели винаги успяват да разрешат или да предотвратят тези газови спорове, когато Тимошенко отиде да се срещне с Путин в Русия, като последното й посещение беше на 19 ноември в Ялта.

По ирония на съдбата основният кандидат в надпреварата е Виктор Янукович – същият политик, когото Путин открито подкрепяше на опорочените избори през 2004 г. и чийто глас беше заглушен от Оранжевата революция на Юшченко и Тимошенко. Сега той уверено води в социологическите проучвания и въпреки че не е изказвал явна подкрепа за членството в ОДКС, доста силно намекна за своите предпочитания в коментар по телевизията миналия месец. „Ние сме заобиколени от силни държави. Естествено, става въпрос най-вече за Русия, а също и за други евразийски страни, които биха желали Украйна да е стабилна държава и надеждно звено от система за колективна сигурност“, каза той.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.