Защо миньорите не са „звездите“ на подземния свят?

Иво Инджев

Разбиването на престъпната група за отвличания не само не разби мита за връзката между тренираните мускули и бандитизма, но го укрепи. Всъщност показа отново, че тази връзка изобщо не е мит.

Касиерът на “наглите”, които не се спирали пред физически инквизиции с рязане на части от телата на жертвите, по прякор Хамстера, се оказва бивш фактор в каратето. Друг от заловените бил Гребеца. Трети е борец, четвърти пък културист и т.н. Ако се върнем във времето, ще видим, че зад екзотичните прякори много често, ако не и почти винаги, се крие нечия спортна кариера.

Чакайте – не беше ли спортът “за един мирен свят”? Или това беше за мирния атом?

Както и да е. Няма да спорим кое беше по своя замисъл по-мирно- спортът или атомът. Но “немирниците” с натрупаните мускули явно съвсем не са просто и единствено биячи и рекетьори. В едно е права Татяна Дончева от БСП – че над тях има ниво, което остава в сянка и продължава да е недосегаемо. Това са така наречените бели якички, които всички подозираме като организатори на организираната престъпност, но така и не виждаме в арестите.

Публична тайна е, че причината за яркото присъствие на бивши спортисти в структурите на подземния свят не се дължи нито само на мускулите им, нито пък на драмата с намалялата подкрепа на държавата за спорта, т.е. в тяхната безработица. Ако беше така, защо сред бандитите да не изпъкнат бивши миньори – хора от подземния свят в буквалния смисъл, които са не по-малко яки и издръжливи, не по-леко блъснати от безработицата и от живота, отколкото спортистите. Или пък да вземем докерите – да не би да са слабаци? Познават и подводния свят, и лишенията на тежкия живот без доходи.

Истината за спортистите, с риск да засегна незаслужено отделни индивиди, е че техните претенции към живота бяха далеч, далеч по-големи, от онези на бачкаторите с яките тела. Държавата беше създала у спортистите усещането за елит и очакването да обикалят света, да славят отечеството, срещу което да се ползват с привилегиите на звезди и галеници на републиката. В буквалния смисъл на думата в тях се инвестираше на едро с рекламна цел. НРБ не можеше да се похвали със смайващи успехи в никоя област – нито в науката, нито в индустрията и селското стопанство. Тъкмо напротив, упадъкът с годините ставаше все по-явен. Но смайваше света с щангисти- визитната картичка на българския соцуспех.

Миналата седмица май закриха държавното спонсориране на щангите. Не злорадствам. Няма и защо. Но в този факт има някаква символика. Дали пък социологът Райчев няма да се сети да посочи кончината да държавното “щангиране” като символ за края на прехода?

Има и още нещо: някои от хората с достатъчно влияние и власт в зората на демокрацията успяха централизирано да се възползват от тестостерона на разочарованите и оказали се ненужни за рекламирането на колабиралия социализъм спортисти. Напазаруваха си на едро цели групи от тях, които прераснаха в т.нар. групировки. Досущ като в Русия, където им казват “бригади”.

Кой ли ще да е бил в състояние да постигне това във времето, когато порциите се разпределяха в държавата от другарите, преобразуващи държавната собственост в… своя? И как така само в България се случи като в Русия (такова чудо с масовото присъствие на спортисти в подземния свят не се появи нийде другаде)?

Така е, уникални сме. В никоя друга страна в ЕС, както в България, гражданите не посочват на първо място като най-симпатична държава Русия. А пък 60 на сто от руснаците в същото време казват в публикувано днес, 20 декември 2009 г., проучване на общественото мнение, че съжаляват за СССР. Ден по рано агенция Франс прес съобщи за друго проучване, според което 54 на сто от руснаците ценят високо “лидерските качества” на Сталин, а само 8 процента са на обратното мнение.

Изобщо, както казваше др. Станишев (в парламентарен дебат за корупцията и престъпността), това си е “един ясен симбиоз”.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.