Румъния между дефицита и МВФ

Себастиан Владеску, 51-годишен, поддръжник на идеята за излизане от кризата за сметка на бюджетния дефицит и дори на цената на по-голяма инфлация, се готви да поеме поста министър на финансите на Румъния и заедно с това едно споразумение с Международния валутен фонд, което налага тъкмо драстично ограничаване на публичните разходи.

Ако през декември 2008 г. той бе първият глас с влияние във финансовата област, който заговори за възможността за финансово споразумение в размер на 20 милиарда евро с МВФ, което да бъде използвано само в случай на нужда, то през пролетта на 2009 година Владеску критикува икономическата програма, договорена между правителството на Румъния и Фонда заради съсредоточаването й основно върху намаляване на разходите и призова за намеса на държавата чрез стимулиране на финансирането, което да поддържа потреблението.

Владеску заяви, че ще поеме споразумението с МВФ такова, каквото е и ще види какво може да се направи. Владеску, който бе министър на финансите между 2005 и 2007 година в правителството на Националнолибералната партия с премиер Калин Попеску Таричану, не се отказва от идеята за предоговарянето му, така че държавата да може да поеме повече финансови ангажименти, за да стимулира икономиката.

„С уговорката, че ще си почистим двора, тоест ще намалим дела на разходите за заплати в бюджетния сектор до не повече от 6,5-7 на сто от БВП, ключът на решаване на дилемата за излизане от кризата може да е в предоговарянето на споразумението с МВФ“, казва Владеску и обвързва влизането си в правителствения екип с условието новият кабинет да има алтернативно мислене относно отношенията с Фонда. Министерството на финансите се готви да има шеф, който малко преди да приеме втори мандат твърдеше, че бързо трябва да заработи програма за гарантиране на кредитите, което „със сигурност ще доведе до бюджетен дефицит“.

Според Владеску има необходимост от схема за гарантиране на около 10 милиарда евро. „Трябва отсега да мислим какво ще правим през април, когато ще се стигне до силен спад в кредитните линии за фирмите – и за малките и средни предприятия, и за големите компании, които вече имат проблеми с финансовото обезпечаване на бизнес плановете си. Все повече фирми ще имат проблеми със запазване на равнището на банково финансиране при липсата на гаранции от страна на държавата“.

Владеску бе първият, който лансира идеята за схема за гарантиране на кредити за жилище, но после критикува програмата, която се съсредоточи основно върху стари жилища, а не върху нови, което щеше да поощри строителството. Владеску предложи и гарантирането на кредитни линии за малки и средни предприятия. Наскоро Владеску прогнозира, че икономиката ще продължи да спада дори и с над 2 процента и през 2010 година, на база сигналите, които е получил в разговори с бизнесмени, въпреки че МВФ очаква положителен растеж от 1,3 на сто на БВП догодина. На тази прогноза на Фонда се базира и бюджетът за догодина.

Владеску вижда решаването на вечния проблем на прекалено малките приходи в държавния бюджет за период между две и четири години: делът на бюджетните приходи в БВП може да нарасне с 2-3 на сто от БВП на земеделския сектор и с още 1-2 процента от БВП с намаляване на укриването на данъци. „Голям проект би трябвало да бъде влизането на земеделието в системата за облагане с данъци: от земята, работника, фермата – до земеделския продукт. От съществено значение е да налагаме ДДС на земеделския оборот“. И предшественикът му Георге Поджа говореше за облагане в земеделието, но без видими резултати.

Що се отнася до идеята, че държавата може да стигне до положение да не може да изплаща пенсии и заплати, Владеску я окачестви като „нелепа“. „Можем да не връщаме ДДС, да не плащаме пари за строителни дейности, но изплащането на пенсии и заплати не се поставя под въпрос“.

Противоположното мнение на Националната банка на Румъния

Румъния не може да имитира начина, по който се справят с кризата на Запад, основан на мощно инжектиране на държавни средства за сметка на нарастване на бюджетния дефицит, а трябва да ограничи дефицита, смята Централната банка. С други думи, Националната банка на Румъния подкрепя модела, искан от МВФ, въпреки че преди година твърдеше, че Румъния няма нужда от споразумение за финансиране с международната финансова институция. Но и според Централната банка промени в системата за облагане няма да доведат до повишаване на бюджетните приходи: идеята за връщане към прогресивно облагане на доходите отново ще върне големите заплати в сивия сектор; а въвеждането на по-висок данък добавена стойност за луксозни стоки чисто и просто няма да заработи, защото съответните покупки просто ще бъдат купени от друга европейска държава.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.