От какво зависи щастието?

Когато всички условия са налице, обикновено се оказва, че зависи от нещо друго

Снимка: Джърнифийлд

Всяка година в дните около Коледа става едно и също; чрез медиите във всеки дом се вмъкват разнородни образи на щастието. Стандартните коледни филми с хепиенд внушават, че щастието, макар да е имагинерна величина, е нещо реално, то играе на „сляпа баба” с главния герой и успява да го удари челно малко преди финалните надписи да скрият доволната му усмивка. После рекламните блокове намекват, че щастието е нещо, което индустриите създават, а медиите гарантират доставката, показвайки индустриално щастливи хора. След това в новините показват благотворителни кампании и съобщават за коледни пенсии и надбавки, от което се подразбира, че щастието е държавна политика и разни институции го организират и разпределят.

Вероятно много хора, потопени в умилителната празнична суматоха, се питат какво все пак е щастието и по-важното – от какво зависи?
Тези фундаментални въпроси занимават хората от хилядолетия и са родили огромна по обем обтекаема словесност, от която не става докрай ясно нито какво е щастие, нито от какво точно зависи, но е ясно, че то е исторически изменчива величина. Аристотел го определя като висше благо, което мотивира човешкото поведение, а след него епикурейците отделили специално внимание на темата и стигнали до все още валидното схващане, че мотор на щастието е хубавият и изпълнен с радости живот. В християнската епоха този възглед е отхвърлен, тъй като в античния свят представата за щастие е прекалено тясно обвързана с телесността. През Ренесанса идеята за земно, телесно и чувствено щастие е реабилитирана и реанимирана, както личи от произведенията на Бокачо, Рабле, Чосър, Шекспир и много други, а в епохата на Просвещението щастието се превръща в политическа категория. Първият държавен документ, който третира тази тема, е Декларацията на независимостта (1776). В нея като неотменими човешки права са прогласени „правото на живот, свобода и стремеж към щастие”. Авторът Томас Джеферсън всъщност е перифразирал Джон Лок, който дефинира естествените права на човека като „право на живот, свобода и имущество”, но явно подмяната на „имущество” с „щастие” се е видяла приемлива за американците.

Въпреки историческото развитие на категорията основните въпроси (какво представлява и от какво зависи) са останали без категорични отговори, както личи от множеството афористични сентенции на тази тема: „Единственият начин да бъдеш щастлив, е да обичаш страданието.” (Уди Алън), „В къщата на щастието най-голямото помещение е чакалнята.” (Жюл Ренар), „За мен щастие е когато съм просто отчаян, но не планирам самоубийство.” (Боб Фос), „Щастието е да имаш голямо, любящо, грижовно и задружно семейство в друг град.” (анон.), „Малцина могат да бъдат щастливи, ако не мразят някого.” (Б. Ръсел), „Щастието е добро здраве и лоша памет” (Ингрид Бергман) и т.н.

Изглежда липсата на ясни критерии е дала простор за появата на безброй рецепти, наръчници и самоучители по щастие. Рафтовете на книжарниците и сайтовете за книги са пълни със заглавия от типа: „Пет правила за щастлив живот”, „Разгаданите тайни на щастието”, „Десет стъпала към успеха”, „Пътят към щастието”, „Книга за щастието”, „Сто неща, които…”, „Хиляда начина…” и т.н. Най-често правилата варират от екзистенциални императиви с религиозна окраска като „Освободи сърцето си от омраза.”, „Освободи ума си от тревоги.”, „Живей просто.”, „Не очаквай чудеса.”, „Примири се с миналото” до практични съвети: пътувайте, сменете си прическата, запишете се на танци, правете секс, пазарувайте, ходете на театър, яжте шоколад (защото съдържа серотонин и допамин, два хормона на щастието) или фъстъци, извара, риба, сушени фурми и овес (защото съдържат триптофан, друг хормон на щастието).
В общи линии цялата тази книжнина напомня за прозрението на Хенри Торо, че всеки глупак може да формулира правило.

Снимка: Джърнифийлд

Прави впечатление, че през последните години темата все по-интензивно занимава науката, при това привлича не само психолози, но също икономисти и социолози. Сериозни изследователски екипи от авторитетни университети са погълнати от проблемите на щастието и достигат до любопитни резултати. Според публикация в сп. „Ел Паис” (2009) между 1980 и 85-та година са направени общо 2125 изследвания върху щастието срещу 10553 посветени на депресиите. През последните три години картината рязко е променена – 27 300 изследвания за причините на радостта срещу  53 000, посветени на тъгата. Вече има и специализирана научна медия – Journal of Happiness Studies, както и световна база данни за щастието в холандския университет „Еразъм Ротердамски”. Има и методика за измерване на нивото на щастие по десетобална система.

Факторите, от които зависи щастието са общо взето известни – пари, социална среда, здраве, образование, климат, въображение, правилно хранене, религия и разбира се секс. Но дори когато всички фактори са благоприятни, може да се окаже, че щастието зависи от нещо друго.
В богатите страни хората са по-щастливи, отколкото в бедните. Това е ясно, но след като е постигнато едно ниво на благополучие, нещата се променят. „Хората с по-големи доходи са доволни от живота, но не са много по-щастливи от останалите, твърди нобеловият лауреат за икономика Даниел Канеман (Science, юни 2006). Обикновено са напрегнати и нямат време за забавления.” Освен това, добавят американски психолози, повечето пари създават у хората усещане за самодостатъчност, те дават достъп до повече стоки и услуги, но отслабват връзките между роднини и приятели и така ощетяват социалната мотивация, което прави богатите и нещастни. Като цяло младите хора и пенсионерите са по-щастливи от останалите, според изследване на Френския статистически институт. „Черната дупка” е някъде около 40 години. До тази възраст жените са по-щастливи, но след това мъжете стават по-доволни от живота. Доказано е също, че харченето за други хора доставя повече щастие от харченето за себе си. Иначе казано, щастливите хора не са егоисти. Освен това щастието е в някаква степен и генетична даденост, както твърди френско изследване върху 4000 двойки близнаци.
През 2006 г. университетът в Лейчестър (Англия) публикува първата Световна карта на щастието. В челото на класацията са Дания, Швейцария, Австрия, Исландия, Бахамите, Финландия, Швеция, Бутан, Бруней, Канада, Ирландия, Коста Рика, Малта, Холандия, Антигуа и Барбуда, Малайзия, Нова Зеландия, Норвегия и Сейшелските острови. Най-нещастни от изследваните 178 страни са жителите на Конго, Зимбабве и Бурунди. От географията на щастието личи, че киматът, без да е маловажен, не е решаващ.

В тази класация България е на 164-то място, което означава, че сме сред най-нещастните в света. Това се потвърждава и от миналогодишно Европейско социално изследване (ESS), както и от данни на Евробарометър. Докато обичайното ниво на щастие сред повечето европейски страни варира между 10 и 7, у нас оценката е 5.8. Чувството на удовлетвореност от жизнения стандарт достига едва 3.4 по десетобалната скала. Също така ниска е цялостната удовлетвореност от живота – 4.7. Освен това сме най-недоверчивата нация – 3.3 пункта е средното ниво на доверие между хората. 55 на сто от българите са убедени, че в повечето случаи ги мамят. (Поради което и сами го правят.) Особено ниско е доверието в институциите, като най-ниско е към политиците (1,8), парламента (2,2) и съдебната система (2,4). В същото време две трети (72,4 на сто) от българите смятат, че животът им предлага по-малко отколкото заслужават. Само 7% от хората у нас се признават за щастливи, според изследване на „Галъп”. Ако наистина е така, изглежда сме нация от социопати.

Според Ерик Уайнър, автор на книгата „География на блаженството”, отделните страни се различават по „ниво на щастие” и причините за това могат да бъдат различни. При исландците, например, обяснението до голяма степен е свързано с чувството за общност и взаимност (там повечето хора са роднини) и в по-малка степен с употребата на водка и бира. Същото е обяснението за високите нива на щастие при датчаните. При швейцарците обяснението било по-различно. Те обичали скучния живот. Намирали го за интересен и приятен. В азиатските страни, особено сред хиндуисти и будисти, това е свързано с основното послание на религията: „Намали очакванията си и бъди щастлив.” Иначе казано, щастието е социално явление. Освен това било и заразно, както твърдят изследователи от Харвард и университета в Сан Диего, Калифорния. Те са установили, че ако имате щастлив приятел, който живее на една миля от вас, това увеличава и вашата предразположеност към щастие с 25%. При увеличаване на дистанцията процентите намаляват.

Едно от нещата, които правят хората поне временно щастливи, е пътуването. Смяната на мястото подобрява настроението и причината за това донякъде е обяснена от американския писател Хенри Милър. „Целта на пътуването не е някакво определено място, а откриването на нова гледна точка към нещата.” Проблемът е, че туристическата индустрия унифицира гледните точки, но това е отделна тема.

Снимка: Джърнифийлд

Днес е модерно хората да са щастливи, както през XIX век по времето на декаданса в артистичните среди е било модно да си нещастен – прокълнат поет, отритнат талант или някакво друго „цвете на злото”. А щом нещо е модерно, индустриите се втурват да го произвеждат. Едва ли много хора се досещат колко опасно може да бъде това. Притеснително е, че част от споменатите изследвания вероятно ще послужат за създаване на индустриални модели на щастливи хора, които да бъдат мултиплицирани и пригодени към нуждите на индустриите. Задава се генномодифицирано щастие. Впрочем процесът може би вече е напреднал. Куклата Барби и нейният лъчезарен съпруг Кен от десетилетия разрохкват почвата, в която телевизионни сериали с трицифрена номерация на епизодите хвърлят обилни семена.

Неотдавна медиите разказаха за американката Арлен Флок, която, след като поела управлението на малка компания за производство на знамена, направила множество промени, а най-радикално било решението й да назначава на работа само щастливи хора, тъй като са по-продуктивни, по-рядко се разболяват и мозъците им работели по-добре. За целта назначила и мениджър по проблемите на щастието. Ето как щастието може да се превърне в част от професионалната атестация, а покрай това и в признак за дискриминация. Индустриалният свят е склонен да превърне прогласеното от Просвещението право на човешко щастие в повинност. Изглежда това усещане кара един от героите на Селинджър да каже: „Аз съм нещо като параноик наопаки. Подозирам хората в заговор да ме направят щастлив.”

Миналата седмица в Копенхаген световните лидери размишляваха как да превърнат част от световните пари в жива природа, след като 200 години е вършено обратното. Може да дойде и време, когато светът ще търси автентичния нещастник като някакъв екологично чист продукт. Звучи невероятно и точно това го прави възможно. Може би това ще е шанс за България, стига правителството на Бойко Борисов да не го пропилее:))

Да бъдеш нещастен по Коледа и Нова година се смята за девиантно поведение, но все пак се случва. За онези, които няма да посрещнат Коледа щастливи, остава утешението, че около безмерно щастливия човек често витае усещане за глуповатост. Той прилича на младоженец от провинциална сватба, където всички гледат първо булката (дали е красива), после кума и кумата (дали са солидни), после сватовете се оглеждат взаимно с дружелюбна подозрителност и покрай целия театър, като облечен в чужди дрехи, пристъпва младоженецът, озарен от глупаво самодоволство.

––––––––

На някакъв тихоокеански остров психолози открили най-щастливите хора на света. След няколко години ги посетили отново, повторили анкетата и установили рязък спад в нивото на щастие. Потърсили причината и я открили. Оказало се, че някой е занесъл на острова телевизор.

––––––

* Авторът е журналист във в. „Сега“. Текстът е публикуван в хартиеното издание на вестника.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.