Румънската революция – 20 години въпроси без отговор

Последната реч на Николае Чаушеску. Снимка: от тв екрана

Революция или държавен преврат, антикомунистическият бунт в Румъния през декември 1989 г. все още поставя въпросителни, а правосъдието тепърва ще хвърли светлина върху кръвопролитията, без прецедент в Източна Европа, които съпътстваха падането на режима.

В средата на декември 1989 г., месец след падането на Берлинската стена, в западния град Тимишоара започнаха протести, последвани от окъпани в кръв демонстрации в Букурещ. На 22 декември, под натиска на огромна тълпа, стекла се пред централата на комунистическата партия, диктаторът Николае Чаушеску и съпругата му Елена избягаха, след което бяха заловени, осъдени на смърт и екзекутирани в нощта на Коледа. Общо 1104 души загинаха по време на събитията, от които 162 преди 22 декември и 942 след това. 3352 бяха ранени.

„Все още има въпроси без отговор. Не знаем кой е стрелял преди бягството на Чаушеску, и най-вече след това“, коментира Виорел Оанча, първият военен, разговарял с протестиращите антикомунисти в Тимишоара. Въпреки тези неизвестни, „това беше революция, тъй като доведе до смяна на режима“, заявява той. Мнението му се споделя от бившия опозиционер от времето на Чаушеску, Раду Филипеску, според който е имало „намеса на чуждестранни тайни служби“. „Не можем да говорим за „привидна“ революция, защото имаше загинали“, смята той.

Прокурорът Дан Войня, който водеше обвинението срещу Чаушеску и впоследствие бе натоварен с бунтовете, уверява, че е установил самоличността на убийците – всички са били военни. „Преди 22 декември целият репресивен апарат реагира срещу протестиращите. След 22 декември това направи единствено армията“, посочва той. Но изразява съжаление, че по случая са били произнесени твърде малко присъди заради „липса на политическа воля“. Според него възникналите легенди за мистериозни „терористи“, предполагаеми редови войници, верни на Чаушеску, са били чисто и просто „диверсия“ от страна на армията. С каква цел? „Да защитят комунистическото управление“, твърди той.

Бившият премиер Петре Роман също говори за „революция“. „Никога не е имало държавен преврат“, отбелязва той. Обаче признава, че има „достатъчно причини да се говори за „присвояване“ на народните бунтове от страна на властта, дошла след падането на Чаушеску. „В новите структури имаше много бивши комунистически ръководители. Това беше грешка на Йон Илиеску“, бивш апаратчик, превърнал се в силната фигура в страната след 22 декември, коментира Роман. Обяснението за назначението на обикновения учител, който оглави първото посткомунистическо правителство, е просто. „Бях на разположение и разполагах със законността, която ми даваха барикадите“, обяснява той.

Краткият процес и екзекуцията на семейство Чаушеску в казарма в южния град Търговище също повдигат въпроси. Но твърде малко съжаления. „Защо ги екзекутираха? Представяте ли си колко щеше да трае един процес?“, отбелязва Филипеску, който е лежал три години в затвора за разпространение на пропагандни брошури срещу Чаушеску. Войня твърди, че не е взел предвид факта, че двойката е била „предварително осъдена“ от Илиеску и приближените му. „Имах един час, за да формулирам обвинителния акт и обвиних Чаушеску в престъпления срещу човечеството. Всичко направено от него вече беше публично известно“, обяснява той. А 60 хил. загинали, едно от главните обвинения? „Бях прочел за това във вестниците“, обяснява той.

Прокурорът опровергава съмненията във връзка с обстоятелствата около смъртта на семейство Чаушеску. Цензурираните кадри, които показаха двамата Чаушеску малко след разстрела им, бяха оспорени от експерти. „Присъствах на тяхната екзекуция. Стана много бързо, операторът дори нямаше време да заснеме всичко“, посочва той. Оанча обаче е на мнение, че „никога няма да узнаем цялата истина. Двадесет години по-късно, призраците на комунизма все още ни преследват“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.