За екология или за пари беше срещата в Копенхаген?

Арнолд Шварценегер говори на Световната конференция за климата
Губернаторът на американския щат Калифорния говори на Световната конференция за климата в Копенхаген. Снимка: ЕПА/БТА

„След катастрофата в Копенхаген всичко зависи от нас“, пише в заглавие британският вестник „Индипендънт“. Дълбоко в нашето подсъзнание все още лежи представата, че нашите политически лидери са всеобщи майки и татковци, които в последната минута ще гарантират сигурността ни. Разбира се, те може да ни излъжат, когато става въпрос за обществения транспорт или облагането на богатите с данъци, но когато става въпрос за борба срещу груба екзистенциална заплаха, те ще ни предпазят. Миналата седмица в Копенхаген обаче това убеждение бе опровергано, отбелязва вестникът. На всеки лидер там бе ясно, открито и от години казвано от страна на учените, че има прост минимум, който трябва да спазваме, ако искаме да предотвратим катастрофа. Всички те обаче отказаха да го направят, продължава „Индипендънт“.

Изданието описва случилото се със следния пример. „Представете си човек, който пуши по 50 цигари на ден. Той отива при лекаря, който му казва, че ако не спре да пуши незабавно, ще развие рак на белите дробове. Човекът отвръща: Виж к`во ще ти кажа, докторе, ще намаля цигарите на 40 на ден, ще ям салата всеки ден и ще си сложа няколко никотинови лепенки. Става ли?“. Ето това бе официалният отговор на глобалното затопляне, коментира авторът на статията в „Индипендънт“. Той призовава хората да предприемат масови колективни действия като единствен начин за промяна. Времето, когато сменяхме крушките с енергоспестяващи и се надявахме на най-доброто, отмина, предупреждава той. Настъпи време за колективни действия – за някои това може да означава да се присъединят към Грийнпийс, или Приятели на земята, или Кампанията за борба с климатичните промени и да им помогнат да засилят натиска.

Онези обаче, които могат да отидат по-далеч, като предприемат ненасилствени преки действия, трябва да го направят, пише авторът. Всеки влак, задвижван с въглища, трябва да бъде спрян от хора, препречили пътя му, всяка нова самолетна писта трябва да бъде барикадирана. Цената на замърсяването трябва да бъде повишена, призовава авторът в „Индипендънт“. По мнението му Копенхаген постигна само едно – показа ни, че ако не се защитим сами, никой няма да го направи вместо нас.

Срещата в Копенхаген постигна главната си цел – да продължи системата за търгуване с въглеродни емисии, установена с Протокола от Киото, отбелязва Кристофър Брукър от „Дейли Телеграф“. Докато приказният сняг се сипеше нежно над Копенхаген, великата конференция за глобалното затопляне дегенерира през пантомима, скука, хаос и гняв, за да стигне до напълно предвидим завършек – колосална купчина от празни приказки, в центъра на която бе скрита много твърда и противна сърцевина. „Световната среща“ за климатичните промени въобще не е имала за цел да спаси света от глобално затопляне. Дори делегатите да бяха постигнали всичко, което искаха, тя нямаше да има по-голямо отражение върху емисиите на въглероден двуокис, да не говорим за световния климат, от Протокола от Киото от 1997 г. Срещата в Копенхаген не бе за глобалното затопляне, а за пари, смята авторът.

Така решително предложената от Хилари Клинтън сума за фонда от 100 милиарда долара, включващ 1,5 милиарда лири от Гордън Браун (а той разбира се няма тези пари), които той повиши като обезумял комарджия на 6 милиарда лири миналата седмица, бе само примамка, за да се убедят развиващите се страни да поддържат машината за пари, задвижена от Киото, пише Брукър. Става въпрос за новата глобална индустрия, основаваща се на купуване и продаване на правото за въглеродни емисии, която скоро ще струва трилиони долари годишно и която чрез схеми като механизма на ООН за чисто развитие и системата за търгуване с емисии на ЕС ще направи малък кръг от хора, включително Ал Гор, безкрайно богати, пише Брукър в „Дейли Телеграф“.

В редакционен коментар, озаглавен „Копенхаген и отвъд него“ вестник „Ню Йорк таймс“ пише, че преговорите за климата не постигнаха голям успех, нито пълен провал, както е изглеждало почти сигурно в петък вечерта. Въпреки двете години предварителна работа, срещата не успя да превърне рядкото събиране на световни лидери в амбициозен, обвързващ план за действие за намаляване на парниковите емисии. Вместо това тя доведе до по-лекото преходно споразумение, което поне принципно ще ограничи парниковите газове, ще предостави начини за удостоверяване на емисиите на страните, ще спаси тропическите гори, ще предпази уязвими страни от влиянието на климата и ще подели цената за всичко това, пише изданието.

Според американския вестник постигнатото в Копенхаген не е тривиално, като се има предвид сложността на темата и различията между богати и бедни страни, и заслуга за това има най-вече президентът Барак Обама. Той пристигна, когато преговорите се сриваха, прекара 13 часа в непрекъснати разговори и игра твърдо с китайците. С изтичане на времето и с помощта на Китай, Индия, Бразилия и Южна Африка той постигна споразумение, което приеха почти всички страни, пише „Ню Йорк таймс“.

„Лос Анджелис таймс“ отбелязва, че конференцията в Копенхаген завърши с джентълменско споразумение между най-големите икономики в света да предприемат действия за ограничаване на парниковите емисии, но не и с официален консенсус от присъстващите 193 страни и никакъв план за това, което предстои в преговорния процес, продължаващ вече почти 20 години.

За да бъде приложена, декларацията от Копенхаген трябва да бъде одобрена от парламентите на всички страни участнички в срещата, а далеч не е сигурно, че депутатите ще подкрепят своите правителства, отбелязва руският „Новие известия“. Десетките държави, отказали да се присъединят към споразумението от Копенхаген, ще имат тази възможност на климатичната среща в Мексико след година. Редица участници в завършилия форум обаче смятат, че след копенхагенския провал в близките години е изключено да бъде подписан нов всеобхватен юридически задължаващ документ за намаляване на емисиите въглероден диоксид, пише вестникът.

Делегати от Северна Европа виждат изхода от задънената улица в създаване на неофициална мрежа от „челници“, която да включи държави, провинции и градове, желаещи да съдействат за спасяване на природата в по-голяма степен, отколкото предвижда приетото споразумение. Тези „прогресисти“ биха могли например да сключат местни договорености за облагане с „климатичен“ данък на въздушните превози между страните участнички в споразумението, а „зелените“ градове взаимно да се подпомагат във внедряване на екологични технологии. Постепенно към тези „точки на растежа“ ще могат да се присъединят и страните, които изостават. Засега впрочем става дума само за добри пожелания, добавя „Новие известия“.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.