Г-2 – новият световен ред от Копенхаген

Сто и двайсет души са поканени на среща. Трийсет от тях сядат и преговарят. Само двама вземат ключовите решения. Добре дошли в новия световен ред, при който САЩ и Китай са диригентите, група стари и новоиздигащи се сили са главните солисти, а останалият свят пее в хора. Срещата на върха беше определяна предварително като най-големия дипломатически спектакъл на Земята, където ще се съберат над 120 държавни лидери и хиляди делегати за твърде амбициозната мисия да спрат прегряването на планетата.

„Точно в този момент милиони хора по света внимателно следят каква става в Копенхаген“, каза китайският премиер Вън Цзябао в петък сутринта. Американският президент Барак Обама се съгласи: „Всички в тази зала ще бъдат част от исторически стремеж, целящ да направи по-добър живота на нашите деца и внуци“, ако държавите в света успеят да договорят сделка за борба с промените в климата. Но държавите от света всъщност не играеха кой знае каква роля в най-важните решения на срещата на върха, тъй като в действителност Обама и Вън оставиха световните лидери да чакат, докато те уредят основните въпроси помежду си.

В четвъртък вечерта, часове преди държавните лидери да се хвърлят в последни усилия за постигане на сделка за климата, назряващият провал започна да става очевиден, след като се видя, че между главните силови блокове все още имаше огромни различия. Същата вечер шведското председателство на Европейския съюз призова за среща на „заинтересованите играчи, за да се съдейства за постигане на съгласие по глобална сделка, което да доведе до осъществяване на амбициозната задача на тази конференция“.

Групата от около 30 държави включваше свръхсилите САЩ и Китай, водещи играчи като Русия, основните европейски страни и Австралия и представители на регионални организации като Африканския съюз и групата на малките островни държави. Целта беше да се улесни постигането на споразумение при дебатите с участието на всички около 120 лидери, като се призоват по няколко играчи от всеки от главните силови блокове да преговарят от името на останалите.

„Всички ние искаме да кажем, че всеки би трябвало да участва, но реално погледнато, когато става дума за обсъждане на документ, е нужна по-малка, но представителна група“, заяви шведският министър-председател Фредрик Рейнфелд. Но през следващите 24 часа кръгът на хората, от които зависеше вземането на решение, се стесняваше все повече, докато главните членове на избраната група съгласуваха помежду си елементите на сделка, отнасяща се до целия свят. „Понякога стигаме до положение, при което не можем да продължим напред, макар и да сме 30 (страни), затова тогава молим две или три страни да се опитат да решат двустранните си проблеми“, призна Рейнфелд, който е смятан за един от най-добрите европейски посредници при преговори.

Спорът между САЩ и Китай каква власт би трябвало да имат развитите страни при надзираването на претенциите на развиващите се държави за отделяните парникови емисии, бързо се превърна в главната пречка за постигането на сделка. През този ден, изпълнен със странни развръзки, стотина държавни глави и ръководители на правителства от целия свят седяха 12 часа, без да правят нищо, докато Вън и Обама разиграваха своя политически покер. „Г-н премиер, готов ли сте да се видите с мен? Готов ли сте?“, заяви ядосано Обама, когато двамата най-после се срещнаха в петък вечерта. Събралите се световни лидери все още очакваха нови вести от срещата, когато служител от Белия дом хвърли във вълнение целия свят, обявявайки, че Обама и Вън са постигнали „значима“ сделка по въпроса за сътрудничеството между развитите и развиващите се държави.

А когато малко след полунощ „вътрешният кръг“ от 30 държави уточни окончателния вариант на текста на споразумението и го предаде на пълния състав на конференцията, Обама и Вън отдавна си бяха тръгнали, оставяйки по-нисшите служители да гарантират, че никоя друга страна няма да промени условията на тяхната сделка. Във всеки случай имаше малка възможност това да стане. Обама и Вън проявиха усет, като поканиха лидерите на Бразилия, Индия и Южна Африка да се присъединят към тяхната сделка и така си осигуриха подкрепата им. Не се очакваше и съпротива от страна на руския президент Дмитрий Медведев, който почти не се появи на преговорите и си тръгна рано вечерта, отправяйки, както беше съобщено, остри критики към тях.

Това остави настояващите за по-амбициозна сделка европейски държави без значими съюзници, които биха могли да съдействат за обрат в събитията. „Други имаха много по-големи възможности за влияние от нас, що се отнася до снижаването на амбициите“, каза със съжаление председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. Отчаяната съпротива на шепа държави от Централна и Южна Америка не беше достатъчна, за да спре дълго отлаганото пленарно заседание, което да одобри с голяма неохота сделката между САЩ и Китай.

Природозащитни организации побързаха да обявят постигнатото от Обама „значимо“ споразумение като провал и пропусната възможност. Въпреки това обаче преговорите в Копенхаген имаха смисъл и той беше следният: след две десетилетия американско превъзходство, светът отново има две свръхсили. Добре е всеки друг, който иска да определя световния дневен ред, да си отбележи това.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.