Миранда Ибанес: Испанките са принцеси. Българките – майки-героини. И в секса, и в живота

Милена Иванова (Миранда Ибанес). Снимка: личен архив

Миранда Ибанес е псевдоним на писателката на еротични романи Милена Иванова, която живее в Мадрид, Испания от 20 години. Тя пише книгите си първо на испански, а после сама ги превежда на български. В България е работила като преводачка с немски език, а след това в Испания 10 години е била директорка на софтуерна фирма. След успеха на първата й книга „Испански любовници“, правата за която са купени от издателство „Рандъм хаус“, напуска света на бизнеса и се отдава изцяло на писане.

„Прописах съвсем случайно, за да сваля едно гадже – казва Милена. Запознахме се на един купон в тях и видях, че има много еротични книги и италиански комикси от 70-те години. Той ме попита с какво се занимавам и аз, за да му направя впечатление, му казах: „Секретарка съм, но в свободното си време пиша еротика“. Той поиска да прочете нещо мое и аз какво да правя – седнах и написах нещо. След третия текст беше свален и зарязах всякакви писаници. Години след това намерих записките си в едни кашони,  препрочетох ги и ми харесаха. Те послужиха за основата на първата ми книга „Испански любовници“. Оттам тръгнаха нещата.

В Испания издаваш книги с истинското си име, а в България –  с псевдонима Миранда Ибанес. Защо така?

– Когато написах „Испански любовници“, не знаех какво съм направила. Притеснявах се как ще се приеме – голямата шефка с 40 служители, познават ме разни хора и си викам – като я публикувам, да не бера срам. Избрах Миранда Ибанес първо от чиста суета, за да се запазят инициалите на истинското ми име. „Ибанес“ на испански е еквивалентът на Иванова. Освен това, чисто фонетично, „Ибанес“ навява асоциации за приятен глагол от българския език, който се връзва с еротиката в книгата. В Испания, когато издателството „Рандъм Хаус“ купи правата, аз им предложих да я издадат с „Миранда Ибанес“ (тя вече беше излязла на български под този псевдоним), но те казаха: „Никаква Миранда Ибанес – Милена Иванова тук звучи по-екзотично“. Съгласих се и така в Испания започнах да публикувам с истинското си име.

Защо я издаде първо на български?

– Тук издателствата по-бързо четат и решават дали да публикуват даден роман, докато там процесът е по-бавен – минават поне 2-3 години, преди да ти отговорят. Но когато от „Рандъм хаус“ взеха книгата, след това започнаха да ми се обаждат и да купуват правата откъде ли не – Русия, Румъния, Германия и т. н. След това реших да направя още един опит, защото обикновено първата книга излиза случайно. Оттогава пиша неща, които аз самата бих искала да намеря на пазара и да прочета. Интересуват ме човешките взаимоотношения.

Корицата на първата книга на Милена Иванова „Испански любовници“, която в Испания е озаглавена „Sexperiencias“ (игра на думите „секс“ и „опит“). Снимка: личен архив

Не те ли притеснява да говориш и да пишеш открито за секса? Жените обикновено крият тази част от живота си?

– Не ме притеснява. Сексът е основна част от  живота на хората. Ние сме се родили за това – да се размножаваме. Сексът е като дишането, като нуждата да пиеш вода… Вярно, че християнското ни общество в продължение на хиляди години ни е научило да го покриваме, да не говорим за него и т. н., но като функция и като част от живота ни трябва да си ненормален, за да не правиш секс. Хората изкукват, ако не правят секс.

Има ли някакви ритуали, които те вдъхновяват да пишеш еротичните сцени – примерно, обличаш си еротично бельо….

– Обувам си удобните дънки с ластика, за да не ме стягат, хрупам си ябълката, пия си кафето сутрин и си викам – сложила съм ги сега в тази вана, как да ги завъртя, какво да ги направя? Това е цялата работа. Въпросът е да успееш да си го представиш и да не се цензурираш.

Според анонса на книгата ти „Прелъсти ме“, не е нужно да пазим диети за отслабване или да носим дантелено бельо, за да свалим един мъж. Каква е твоята рецепта за прелъстяване?

– Според мен, ако си поставиш за цел, можеш да прелъстиш някого само с ум. Наблюдаваш човека, виждаш какви празнини можеш да запълниш в неговия живот и съвсем целенасочено започваш да го правиш. За мен прелъстяването само с поглед е много повърхностно и обикновено не е продължително. Служи за някакво моментално захапване и привличане на внимание, но само толкова.

Звучи, сякаш жената е ловецът?

– „Прелъсти ме“ съм я писала както за жени, така и за мъже – тези правила важат и за двата пола. Разгледала съм прелъстяването от гледна точка на човешката психология. А и защо жената да не бъде активна? Аз мисля, че това все повече се случва в днешно време. Ловът може така да се направи, че мъжът изобщо да не разбере, че ти го ловиш. Ако го накараш да си помисли, че той е активният, а ти си тази, която дърпа конците…

Какво според теб жените не знаят за мъжете и къде най-често бъркат?

– Една основна международна заблуда сред жените според мен е, че само те са самотни и страдат, когато не могат да си намерят партньор. Наистина, социалният натиск върху жените е по-силен – да си женена, да си в двойка, да си социално реализирана. Ако си стара мома и си сама, обществото сякаш те отхвърля. Оттам им идва голямото отчаяние на жените, но те го показват много повече от мъжете и това определено им вреди.

Снимка: авторката

То е като да си безработен и да си търсиш работа. Една грешка, която много жени допускат, е като се запознаят с някое потенциално гадже, да започнат да му се оплакват колко са самотни, как не могат да си намерят правилния човек и т. н. Все едно да отидеш на интервю за работа и да започнеш да обясняваш как са те изхвърлили от всяка работа и как не можеш да си намериш, защото си ужасно некадърен. Не се говорят такива неща. Напротив – трябва да създадеш впечатление, че има конкуренция, че си желана, търсена и т. н. На жените много им личи, че изпитват глад – искат, искат, искат и това отблъсква. Първо трябва да се научат да са щастливи със себе си, да са доволни от това, което са, да си знаят цената и колкото по-малко търсят, толкова по-лесно ще намират. Това е мнението ми.

Има ли разлика между българките и испанките?

– Да – испанките са повече като принцеси в държанието си с мъжете. Българките са майки-героини. Те все са силните, всеотдайните, искат да изглеждат като от списание, да правят секс като в порнофилмите, да са фантастични навсякъде, яденето да му е сложено, леглото да му е оправено, чорапите да са му изгладени… Затова мъжете в България така са научени – да имат големи изисквания и да са много разглезени. Големият упрек на майките към дъщерите тук е: „Ти не гледаш мъжа си, както трябва. Трябва да му слугуваш, да му сложиш“ и прочие. В резултат много често виждаш някаква фантастична мацка, а до нея типичният образ с бирения корем и с арогантното поведение. Жената не трябва да е майка на мъжа си. Те трябва да са партньори.

Тоест, българските жени трябва да имат повече самоуважение, така ли?

– Трябва да имат повече самоуважение и да си знаят цената, точно така. Тук жената прекалено много се старае всичко да е наред, поставя много големи изисквания на себе си, за да е на ниво, а не прилага това към мъжете и партньорите си. Докато в Испания са много по-различни, държат се като принцеси. Ако някой иска да излезе с тях, съгласяват се, но си  поставят изискванията. И така е навсякъде – и в секса, и в живота. Изобщо не се дават лесно.

Напоследък е много разпространено жените без гаджета да се движат в компании от приятелки. Как според теб имат по-голям шанс да открият партньор – с приятелки или поединично?

– Сама или с приятелки, откъде ще ти дойде, не можеш да предвидиш.

Корицата на последната книга на Милена (Миранда) „Без захар“, която излиза първо на български.

Пак повтарям – колкото по-малко търсиш, толкова повече го намираш и аз мисля, че това е много важен психологически момент. Когато ти активно търсиш, без да искаш, с поведението си издаваш, че си отчаян и излъчваш само трябва, трябва, трябва. Това отблъсква. Наблюдавала съм го много и с мъже, и с жени. Трябва да се успокоиш и да се чувстваш комфортно сам със себе си.

И да си кажеш: „За мен е окей, дори и цял живот да си остана сам, защото се обичам и ми е добре“, така ли?

– Ние, хората, сме социални животни и не обичаме да сме сами. Никой не иска да е сам. Но не мисля, че това трябва да се превръща във фикс идея.

Българите или испанците са по-добри любовници?

– В книгата ми „Испански любовници“ мъжете не са представени в особено добра светлина. Представата за „латинския любовник“ е абсолютен мит. Не мога да направя точно сравнение с българите, защото не съм имала контакт с българи от 20 години, но те като че ли повече се хвалят със силата си. Испанците са по-лъжливи – говорят ти приятни неща на ухото, за да те приспят или да те омаят. Но и там има лоши и добри, както навсякъде.

Как се става добър любовник?

– Някои мъже, предполагам, че и жените са така, като изгледат всичкото порно, си въобразяват, че добър любовник се става като повториш позите. Те не могат да разберат, че порното е направено за мъжкия вкус, а не за женското удоволствие и че няма как от него да се научат да доставят удоволствие на жената. В секса трябва да правиш това, което чувстваш и искаш, и е много важно да не си егоист – както за мъжете, така и за жените. Ако се стремиш да доставиш удоволствие на партньора си и го желаеш, това е най-важното, а не техниките и позите.

Снимка: личен архив

Размерът има ли значение?

– Не, защото може да му е голям, но мек. Или може да му е голям, но да не знае как да го използва.

А може ли да му е малък, но да е много добър любовник?

– Е, сега – колко да му е малък? То и това не е хубаво, но ако говорим за нормални размери, може и по-малък да му е, обаче да е добър любовник.

Какво мъжете не знаят за жените?

– Главният недостатък на мъжете е, че мразят да говорят. Пещерни хора са и оттам им идват големите проблеми. Гълтат си болката, гълтат си емоциите, побъркват се, депресират се, тръгват да се оправят с алкохол или с хапчета… Не могат да разберат, че много повече ще им олекне, ако си излеят болката на приятели, приятелки и т. н. По същия начин се държат и когато са в двойка. Има някакъв проблем, който витае, но не го казват, не искат да обсъждат. И все ни обвиняват нас, жените: „Вие все говорите, все искате да обсъждаме отношения“, а не могат да разберат, че това нещо изчиства емоциите и помага да се подобрят отношенията между партньорите.

Какво мислиш за разликите във възрастта – възрастен мъж с млада жена, възрастна жена с млад мъж?

– Първото исторически го наблюдаваме от хиляди години – то е било финансово оправдано, свикнали сме да го виждаме и не ни прави много впечатление. Според мен връзката между възрастна жена и млад мъж е също толкова нормална и дори бих казала, че физиологично е по-логична. Една жена е много силно сексуална, когато е на 40 години, а един мъж е много силно сексуален, когато е на 20. Защо не? Шокира малко повече в момента, защото е новост, но по статистически данни в днешното общество на всеки 100 жени на 40 години се падат по над 130 мъже между 20 и 30 години. Така че, това е съвсем нормално, стига и двамата да го искат.

Трябва ли хората да си казват, че се обичат?

– Аз не обичам нито да казвам, нито да ми казват: „Обичам те“. Не трябва да го казваш, а да го показваш. Основно правило за мен е – не вярвай на думи, вярвай на дела. От захар нямам нужда, благодаря. Тези неща могат да се показват по много елементарен начин. Не е нужно да ти купува скъпи вещи или да ти сваля звезди от небето. Може да ти се прииска да вдигнеш телефона и да му кажеш: „Ела сега, само за десет минути, защото имам нужда от теб, искам да те видя“. Ако той ти отговори: „Не мога – гледам мача“, после може 20 пъти да ти каже, че те обича, но каква полза…

Арт & ШоуИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.