Коледни приказки – патилата на един кореспондент на „Ройтерс“ в България

„Не вярвайте на българските вестници. Така ще ви пратят за зелен хайвер, че няма да повярвате“, твърди Мирослав Русинов, 49-годишен оператор, кореспондент на агенция Ройтерс в България. Той работи за телевизионния отдел на агенцията от 11 години и е снимал какво ли не на Балканите – войни, бежанци, погроми над парламента и всякакви невероятни истории из България и съседите.

Точно преди Коледа Русинов получил задача от Лондон да проучи и да заснеме репортаж за една описана в българската преса интересна история: две сестри близначки се намерили след 40 години в Плевенската болница. Вълнуваща драма, която може да впечатли зрителите по цял свят.

Русинов реагирал веднага и поискал да тръгне още същия ден. Но опитът му подсказва първо да проучи нещата. Открил, че историята е публикувана за пръв път в един регионален вестник, а после препечатана от още няколко, включително един столичен всекидневник. Според описаната случка две 43-годишни жени случайно се срещат в Плевенската болница, откриват, че си приличат и че дори имат еднакъв белег на бедрото. Те били оставени в дом за сираци в Раднево и преди 40 години били осиновени от различни семейства. Посочени били подробности, имена на лекари, разкази на съпрузи, близки.

В оригиналната публикация имало най-много подробности. Авторката описвала срещите си с двете сестри, вълненията им, как са пътували до Раднево да дирят документи, за да се уверят, че няма грешка, как последвали радостни семейни събирания, веселба по празниците – като във финал на латиноамерикански сериал.

Интересен е фактът, че никой от преписалите я вестници не си направил труда да проучи фактите, нито намерил за необходимо да посочи първоизточника на информацията.

Въпреки появилите се съмнения кореспондентът на Ройтерс поискал да се свърже с „колегите“, за да получи повече информация – трябвало да намери двете сестри и да ги снима. Звънял на всички, които имали нещо общо с тази история. Оригиналната авторка му казала, че вече няма контакт с тях, но „чула“, че едната сестра се била разболяла сериозно и постъпила в някаква болница, а съпругът й бил на село. Дала му и телефон – 0631 – 23771, на който никой не отговарял. Друга (от преписалите историята) първо обещала на Русинов да му помогне и да организира снимките срещу хонорар, но на следващия ден обяснила, че не може да помогне, защото „съседите на сестрата Стефанка казали, че тя е в някаква специализирана клиника към Варна и няма никакъв начин да бъдат намерени нито тя, нито съпругът й или дъщеря й“.

Разбрал за какво става дума, Русинов решил да доведе нещата докрай и се опитал да разбере дали въобще в публикациите е споменат реален човек. Първо намира доцент Клечкова от ендокринологичното отделение на болницата в Плевен. Оказало се, че тя е пенсионирана от 8 години и не работи в болницата. Тя не била и чувала за подобен случай. Всъщност никъде не били чували подобно нещо. Телефонистки и пощенски работнички в Свищов и Луковит не могли да намерят свои съгражданки с такива имена, макар че градовете са малки.

Русинов проверил и дома за сираци в Раднево, където според статиите двете жени ходили да проверяват архивите и през сълзи да установят, че действително са изоставени близначки. Такъв дом, разбира се, нямало, а само лудница за възрастни. Подготвяйки се професионално за възложената му задача, кореспондентът на Ройтерс трябвало да обогати знанията си и с факта, че близнаци не могат да имат един и същ белег (основен драматургичен елемент в историята) на едно и също място. Специалисти му обяснили, че белезите не се предават по генетичен път. „Това не е баркод или щампа“, допълнили лекарите.

В крайна сметка Русинов обяснил на английските си колеги, че впечатлилата ги история е измислена отначало докрай. В практиката си той има още няколко такива случая. Преди години ходил в едно търновско село да снима магаре, което се било качило на покрива на гаража и не искало да слезе един месец. Стопанинът му го хранил там и щял да го сваля с кран. Оказало се, че описаният бай Иван бил починал две години по-рано. Магаре, разбира се, също нямало. Според друга новина в столичен всекидневник учителка от град в Северозападна България щяла да прави най-големия козунак за книгата на Гинес. Русинов я намерил по телефона и тя с потрес разбрала за своите намерения. Според друг вестник делтапланерист от Кърджали пришил вносни крила за делтаплан на своя трабант и полетял с него, като се радвал през прозореца на кичестите Родопи. Проверката установила, че местен делтапланерист опитал да използва само двигател от трабант, за да си направи мотоделтаплан.

„В България всичко вече е възможно. Никой не носи отговорност за измислиците. За нищожен хонорар журналисти храбро съчиняват пълни измислици, други журналисти ги преписват, като поставят отдолу своето име, и накрая качественото българско менте се разпространява по целия свят“, казва Русинов.
––––––––––-

* Историята не е нова – описах я преди 6 години по Коледа. Но е показателна за българските медии. В тогавашния вестник „Дневник“ историята беше прочетена …40 пъти (четиридесет). Сега „Дневник“ е най-четеният вестник в Интернет и подобни статии се четат по 3-5 хил. пъти. Удивително е колко бързо се развива интернет аудиторията в България  – б. а.
.

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.