Сърбия се кандидатира. Кой къде е по пътя на Балканите към ЕС?

Внасянето на кандидатурата за членство в ЕС на Сърбия – страната с най-голямо население от Западните Балкани, представлява съществен етап за европейските перспективи на страните от района, макар нивото им на напредък по пътя към ЕС да е най-различно. Сръбският президент Борис Тадич внесе вчера в Стокхолм кандидатурата за членство на страната си, която е със 7,5 милиона жители. Швеция председателства ЕС до края на декември. Близо 15 години след войната, съпътствала разпадането на бивша Югославия, и десет години след конфликта в Косово, страните от Западните Балкани с общо около 25 милиона жители изглеждат вече твърдо ориентирани към Европа, обръщайки гръб на това минало на насилия.

Връщане към конфликтите може да се изключи, коментира наскоро френският преподавател Жак Рюпник. Фактът, че вече се налага европейското бъдеще на Сърбия и Хърватия – двете основни страни от района, поне от гледна точка на тяхната икономика, ще стимулира също така европейските перспективи на другите страни от района, смятат експерти. На срещата на върха в Солун европейците бяха заявили призванието на страните от Западните Балкани да се присъединят към евросъюза. Но напредъкът се оказа по-бавен и хаотичен, отколкото се предвиждаше, с изключение на Словения, която влезе в ЕС още през 2004 г.

Две страни от района – Хърватия и Македония, сега имат статут на кандидатки за членство. Хърватия (4,4 милиона жители), която е кандидат за членство от юни 2004 г., е най-напреднала с 28 отворени преговорни глави от общо 35. Загреб има амбицията да влезе в ЕС още през 2011 г. Македония (2 милиона жители) има статут на кандидат от декември 2005 г., но спорът й с Гърция за името й пречи да отвори преговорните глави. Европейците отложиха за първата половина на 2010 г. взимането на решение по този въпрос, което изисква единодушие от тяхна страна. Освен това има пет потенциални кандидатки, някои от които са внесли кандидатурите си, но статутът им на кандидатки още не е признат от 27-те.

С внасянето на кандитурата си Сърбия се надява на присъединяване още през 2014 г., според някои, а според други – не по-рано от 2018 г. Черна гора (650 000 жители) и Албания (3,6 милиона) внесоха кандидатурите си за членство в ЕС съответно през декември 2008 г. и през април тази година. Тези две кандидатури бяха предадени от 27-те членки за становище на Европейската комисия. Тя изпрати на Тирана и Подгорица въпросници, които всяка страна-кандидат трябва да попълни, за да може Брюксел да определи становището си, което ЕК ще предаде след това на страните-членки.

Босна и Херцеговина (3,9 милиона) е на опашката, затънала в институционни въпроси, които й пречат да пристъпи към реформите, искани от Европа. Тя още не е внесла кандидатурата си. Косово (2 милиона), чиято провъзгласена независимост през февруари 2008 г. се оспорва от Сърбия пред Международиня съд, също се стреми да се присъедини към ЕС, но още е в началото на своята подготовка.

Пътят на Балканите към Европа ще бъде дълъг и работата за осъществяване – огромна. Високопоставен служител от Европейската комисия Пиер Мирел цитира наскоро изказване на Борис Тадич от март, според което „бъдещето на Сърбия зависи от скъсването на връзките между престъпност, икономика, съдебна власт и политика“. „Вярвам, че всеки държавен глава от района би могъл да каже същото, тъй като връзките, изградени благодарение на войните по-специално, застрашават демокрацията и следователно европейската интергация“, добави Пиер Мирел.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.