Призракът на Сталин не иска да си тръгне

Генадий Бордюгов

Сталин. Портрет от епохата

Отдавна се знае: искаш ли да разбереш как стоят нещата в обществото, какви са неговите предпочитания и нагласи, погледни отношението му към Сталин. В бившия Съветски съюз всички републики честваха юбилеите на вожда в унисон. Идеологически калъп ограничаваше дори оформлението на изпращаните уникални подаръци – невъзможно бе да бъдат използвани в реалния живот. Но виждаме, че 120-ата (през 1999 г.) и още повече 130-ата годишнина от рождението на Сталин сочат видими различия в оценките за вожда на всички времена и народи в държавите от ОНД и Балтийския регион.

Не става дума за конкретни биографски факти, а за създавания образ, използван от политическия елит, за това как се определя мястото на спомена в пространството на националните култури. И става ясно, че комплексът, наследен от Сталин и от сталинизма, се преодолява по различен начин, често пъти доста неочаквано и противоречиво. В редица държави образът на Сталин е разположен в контекста, свързан с „войната на паметниците“. През лятото на юбилейната година беларуската левица например започна да събира средства за паметник на Сталин в Минск, за да бъде „възстановена справедливостта“. Междувременно главният архитект на Москва заяви, че трябва да бъде върнат на мястото му паметникът на Сталин, стоял във вестибюла на метростанция „Курская“, докато вождът бе жив.

В Грузия, напротив, се разгоря дискусия дали паметникът на вожда в родното му място – град Гори, не трябва да бъде преместен от площада в сградата на неговия музей. Дебатите бяха открити още миналата година от вицепремиера Берамидзе, заявил, че „в една страна – символ на свободата“, е недопустимо в центъра на някой град да има паметник на Сталин. През юли 2009 г. инициативата бе подета от неправителствени организации и експерти: „Гори не е градът на Сталин, а град на грузински герои на нашето време“. Монументът на два пъти бе атакуван от неизвестни лица. Издраскан бе с надписи „Мястото ти е в музея!“, „Махни се от пиедестала!“. Ситуацията се смекчи, щом станаха известни данни от допитване сред населението: 68,4 на сто се обявиха против събарянето на паметника, 17 на сто подкрепиха идеята, а 13,8 процента не дадоха отговор.

За обществеността в Латвия, Литва и Естония, а също и за молдовската, на преден план стоят трагичните последици от договора между Сталин и Хитлер, сключен през 1939 година. Историкът Арвидас Анушаускас, депутат от литовския парламент, заяви, че е неприемливо в Русия да се реабилитира външната политика от времето на Сталин в противоречие с решенията на Втория конгрес на народните депутати от 1989 г. (осъдил договора за ненападение между СССР и Германия, т. нар. пакт на Молотов-Рибентроп – б. р.).

През юли 2009 г. Парламентарната асамблея на ОССЕ прие Вилнюската резолюция, която осъди в равна степен нацизма и сталинизма. Документът бе подкрепен от 213 депутати измежду 320, заседавали в асамблеята. Руското външно министерство остро осъди резолюцията. Съжаление във връзка с тази акция изрази делегацията на Казахстан, представена от председателя на Сената Касимжомарт Токаев. Украйна добави нови багри в картината на юбилейната година. Атаките срещу Сталин от страна на президента Виктор Юшченко болезнено се смесиха с тенденцията името на вожда на всички народи да се използва в кампанията за избори на нов държавен глава.

През май украинската служба за сигурност образува по поръчение на Юшченко „дело“ за гладомора, без да забележи, че това влиза в противоречие с наказателно-процесуалния кодекс на страната, който не предвижда възможност да се образуват дела срещу починали лица, заподозрени в престъпления. През юли Юшченко възложи на генералния прокурор да разгледа въпроса за образуване на наказателно дело във връзка с разпоредените от Сталин незаконни изселвания на кримско-татарския народ и на други етноси от Крим през 1944 г. На този фон лидерът на кримските комунисти Леонид Грач демонстративно, като „истински марксист-ленинец“, прие връчения му от делегация на руската компартия паметен медал „За 130-ата годишнина от рождението на Й. В. Сталин“.

Името на Сталин бе доста плоско използвано от кандидат-президента Арсений Яценюк, говорил на конференция в Ливадия против друг претендент, Виктор Янукович. А Юрий Ключковски, депутат от „Наша Украйна“ във Върховната рада, няма никакви съмнения, че страната се връща към положението от времето на Сталин, когато на избори важното бе „кой прави сметките“ – ясен намек за разпространената практика да се добавят бюлетини в урните с цел постигане на желания резултат.

Властите в Русия също демонстрират непоследователност в „играта“ със Сталин. За начало се опитаха да внедрят наставление за учителите, в което вождът бе представен като „ефективен мениджър“. Което се вписваше в общия тон – апология на авторитаризма, имперска държавност, направо по сталински „щастлива история“. После в учебниците се прокраднаха обяснително-примирителни интонации във връзка с ролята на сталинизма в историята на страната ни, уж вторична в сравнение с ролята на обективните обстоятелства.

Това обаче бяха палиативни ходове и надделя негативната оценка за Сталин, дадена от президента Дмитрий Медведев. А още по-рано той заяви, че възстановяването на „желязната завеса“ е недопустимо, че е твърде важно в оценката за реформите да се отчита „социалната им себестойност“.

Както личи, преодоляването на сталинския плен върви нееднозначно в постсъветското пространство. Докато в едни държави образът му категорично се свързва с престъпления, в други има доста хора с патерналистко съзнание, които се позовават на него с молба да бъдат защитени от бюрократите и рушветчиите, с протест срещу последиците от кризата и от инфантилната социална политика.

Поредният юбилей сочи, че освобождаването от сталинизма е процес, зависещ до голяма степен от равнището на демокрацията и от устройството на властта. Определя го и това дали обществото се поставя на предни позиции, вместо да се имитира търсенето на опора в него. И дали точно обществото получава правото да формира управленските структури и да прави разбираем чертеж на бъдещето.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.