Правителството на Обама между принципите и прагматизма

Барак Обама в кабинета си. Снимка: Белия дом

В исторически план, когато американски лидери са говорели за прагматизъм или реализъм във външната политика, това често е било кодирана формула за обозначаване подчинеността на идеалите на други стратегически и геополитически приоритети. Ето защо камбаната за тревога алармира правозащитниците миналата седмица, когато държавният секретар Хилари Клинтън изложи в реч в Джорджтаунския университет политиката си на „принципен прагматизъм“.

Само дни по-рано, в словото си при получаването на Нобеловата награда за мир, президентът Барак Обама тържествено препотвърди ролята на САЩ като знаменосец на всеобщите стремления към човешки права и достойнство. Клинтън също се обвърза решително с тези високи цели, заявявайки, че хората трябва да бъдат свободни не само от тиранията, но и от глада и от гнета на лишенията. Нейният съвет, че тактиките трябва да бъдат „прагматични и находчиви“, накараха някои да се чудят дали реториката ще бъде подплатена с дела. Съчетано с правителствената политика за влизане в контакт с противници като Иран, Северна Корея и Мианма, някои се разтревожиха, че това ще е знак за американските дипломати и чуждестранни лидери, че правителството на Обама може да затвори очи за нарушенията.

Правителството излъчи противоречиви послания и предприе смесени ходове по отношение на човешките права през първата година от управлението си, още от първите дни на новия президент. Но ние не смятаме, че то пренебрегва нарушенията. Обама пое поста с обещанието да „почисти дома“ и да възстанови имиджа на САЩ в чужбина след самоненасените щети с войната в Ирак и световния поход срещу Ал Каида. За тази цел той забрани използването на мъчения и нареди закриването на центъра за задържане в Гуантанамо – стъпка, която още не завършена. Правителството с право реши да съди направилия самопризнания „мозък“ на атентатите от 11 септември 2001 г. Халид Шейх Мохамед във федерален съд, въпреки че за съжаление много от над 200-та останали затворници най-вероятно ще останат „превантивно задържани“ или ще бъдат изправени единствено пред военни комисии.

И макар правителството да не изключи напълно възможността за предаване на затворници от страните, в които те са заловени, на други държави, където може да бъдат подложени на сурови разпити, Обама обяви мораториум върху тайните затвори. Той върна САЩ в Женевската конвенция, определяща правилата за водене на война, присъедини се към съдържащия недостатъци, но потенциално полезен Съвет на ООН за човешките права, и направи първа крачка към Международния наказателен съд (МНС). Общо взето, макар далеч да не е съвършен, Обама измина дълъг път към осъществяване на целта си да възстанови законосъобразните практики, а заедно с тях и американския морален авторитет.

Обама се опита да разграничи политиката си в областта на човешките права от тази на президента Джордж Буш, чието преследване на демокрацията и свободата се възприе по света като налагане, тясно свързано със свалянето на режими. Докато Буш сочеше публично с пръст тираните и се опитваше да постави в изолация зловредните режими, Обама предпочете помирителния тон и призова за диалог. Тази нова страница подкрепя като цяло идеята за ангажираност, независимо дали става дума за ядрено споразумение с Иран и Северна Корея, за сближаване с Куба или други цели, и налага схващането, че ангажираността често означава да разговаряш с онези, които са отговорни за тежки престъпления. Между ангажираност и натиск за спазване на човешките права няма заложено противоречие. Правителството демонстрира това с Мианма. Санкциите срещу страната остават, но Обама използва речта си по случай Нобеловата награда, за да подкрепи арестуваната опозиционна водачка Аун Сан Су Чжи, въпреки че влезе в контакт с военната диктатура за пръв път от десетилетия.

Споделяме загрижеността на правозащитниците, че правителството може би е отишло твърде далеч в някои случаи, като например отложената от Обама среща с тибетския духовен лидер Далай лама за след посещението му в Пекин през ноември, за да не влиза в конфронтация с китайското ръководство. Американското могъщество и влияние имат граници, но ние вярваме, че правителството не трябва да действа прекалено предпазливо със съюзници и противници, когато става дума за човешките права, за да се справя с други проблеми – например световната икономика и климатичните промени в случая с Китай, санкциите срещу Иран в случая с Русия, или израелско-палестинския конфликт в случая с Египет. Човешките права също представляват стратегически интерес. Видяхме каква е цената, ако спрем да се борим за свободите и изгубим подкрепата на борците за гражданско общество и обикновените хора по света. Ако няма свободен печат или защитници на потребителите при внос на некачествени стоки – американците теглят последствията.

Светът все още очаква от САЩ да бъдат морален лидер: в Китай – в полза на тибетското и на уйгурското малцинство, на юристите, защитниците на потребителите и борците срещу СПИН, в Русия – за слагане край на безнаказаността при убийствата на журналисти и правозащитници, в Египет – за защита на противниците на извънредното положение, въведено преди 28 години от президента Хосни Мубарак. Латинска Америка очаква да види дали Колумбия и Мексико ще получат безвъзмездна помощ за войната с дрогата, въпреки злоупотребите на техните военни. В Африка активистите се опитват да гарантират прилагането на мирното споразумение от 2005 г. между Северен и Южен Судан и мира в западния район Дарфур в замяна на американските стимули, предложени на суданския президент Омар Хасан Ахмед Башир, подведен под отговорност от МНС по обвинения във военни престъпления. В Конго и Сомалия, Саудитска Арабия и Шри Ланка, а можем да изброим и няколко други държави, правозащитниците очакват правителството на Обама да упражни натиск.

Клинтън каза миналата седмица, че няма една-единствена формула за насърчаване на спазването на човешките права по света и че тактиките трябва да отразяват местните реалности. Съгласни сме и в този смисъл смятаме, че правителството правилно запази дистанция от иранската гражданска опозиция, за да не допусне Техеран да нарича протестиращите марионетки на Запада, въпреки че подкрепата за каузата им трябва да продължи. Клинтън бе почти безпощадно честна, признавайки, че е по-лесно да бъдеш суров към малка държава, която получава значителни помощи от САЩ като Хондурас, отколкото със сила от световна величина като Китай. Така е. В Осло обаче Обама предупреди за последствията за режимите, които подлагат на жестокости собствения си народ. През следващата година и ние ще следим за напредък.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.