Песимизмът за климата не води до промени. Копенхаген беше напредък

Анхел Кано Гарсия Идалго*

Прибирам се от Копенхаген. Разочарование? Без съмнение. Провал? Има разни мнения. Подписа се една декларация за добри намерения, която е доста далеч от амбициозния, справедлив и юридически задължаващ договор, от който всички имаме нужда. Но от друга страна какво искаме? Да променим света за петнайсет дни? Текстът, от който тръгнахме, бе изключително амбициозен. Климатичната криза е също криза на икономиката, храните, енергиите и ценностите. Заиграхме се с огромни икономически интереси и с нашето бъдеще като вид. Така че не бе възможно да се подпише каквото и да е споразумение.

Мисля, че това, което в крайна сметка се случи, бе по-добре, отколкото да се подпише един лош договор. Освен това направихме и някои важни стъпки напред. Трябваше да постигнем конкретни цели за намаление на вредните емисии и юридически обвързващи страните споразумения, те са наистина важни и спешни. Но да не се оставяме на песимизма, защото песимизмът никога не води до промени.

Първият важен напредък е, че стигнахме до едно световно съгласие по темата, което преди не съществуваше. Въпреки пречките, преговорите доказаха, че ООН все още е най-важният демократичен форум, способна да организира хиляди пратеници и наблюдатели и да гарантира прозрачността на преговорите. Макар че неизбежно големите сили имат повече тежест, всички страни взеха участие. Накрая все пак всички обещаха да попречат на увеличението на температурата с над два градуса, да намалят своите емисии в рамките на устойчивото развитие и да предоставят ресурси на бедните страни за овладяването на обезлесяването – наистина важно постижение в защитата на биологичното разнообразие. Освен това се прие, че трябва да се посрещнат разходите на бъдещите поражения върху околната среда. Така най-после защитата на климата успя да обедини всички страни около идеята за общ интерес и то под непрестанното наблюдение от страна на медии, политици и икономически играчи в целия свят. Ако през 1997 г. в Киото идеите отстояваха само японските домакини, то в Копенхаген присъстваха и се произнесоха всички големи световни лидери. И това не е никак малко, защото оттук нататък няма връщане.

Второ, твърдението, че „промените в климата са едно от най-големите предизвикателства на нашето време и трябва да намалим употребата на газове с парников ефект, за да предотвратим опасни последици за човешкия род”, е окончателно прието. Много малко научни препоръки успяват да се наредят сред приоритетите в политическите програми. И това представлява всъщност най-големият успех за зелената кауза, за хилядите неправителствени организации, за междуправителствените групи от екоексперти, за Ал Гор и неговата „неудобна истина”. Без техните ефикасни призиви да обърнем внимание на климатичната криза днес нямаше да мислим върху това как да спасим планетата. Тази констатация трябва да наведе на някои мисли тези, които все още упорстват да отричат очевидностите или да нападат пратеника донесъл лоши вести. Климатичният проблем трябва да се разреши с общото усилие на всички ни, без протакане и без оправдания.

Трето, говори се малко за неефикасния пазар на емисии и необходимостта от промяна в модела на потреблението. Въпреки това, присъствието на големите корпорации показва, че пазарът вижда изгода в промените, което е от основно значение.

От друга страна, в паралелния на Копенхаген КлимаФорум, експерти и наблюдатели настояваха за нов световен договор, за пълна промяна и веднага. Но трябва да имаме предвид, че голяма част от обществото все още не познава достатъчно или направо отрича последиците от промените в климата и че е невъзможно да се напредва без участието на всички. Жизненоважно е правителствата да информират адекватно своите граждани. Когато човек проумее, че сегашната система уврежда нашата околна среда, ограничава все повече нашите ресурси и поставя в опасност нашето общество, веднага започва да се пита: „Какво мога да направя аз по въпроса?” Чакат ни много промени, ако наистина искаме нашите наследници да имат някакъв шанс за оцеляване и добър климат. Трябва да работим за това всички заедно и да вземем нужните мерки. Ако искаш да стигнеш бързо, върви сам. Но ако искаш да стигнеш далеч, по-добре тръгни с компания. Копенхаген бе успешен, тъй като постави картите върху масата и цялата планета се съгласи да участва в играта. Истината е, че става дума за игра в стратосферни мащаби и ще имаме нужда от доста „ръце”, за да изиграем добре картите си.

––––––––––––
*Анхел Кано Гарсия Идалго отговаря за отдел „Комуникации” в испанския офис на неправителствената организация „The Climate Project”, основана от вицепрезидента и нобелов лауреат Ал Гор през 2006 г.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.